XCO Pro Cup София – репортаж

Вече не си спомням кога за последен път бе организирано ХС състезание с обиколки край София. Не че изобщо някога са били много тези прояви, освен ако не броим стартовете в Южния парк, където безспорно е по-лесно да се събере публика и след доста шлайфане на трасетата сме ставали свидетели на интересни съревнования, но все пак… съвсем друго е, когато планинските велосипеди се карат в планината!


В последните няколко сезона е видимо и с просто око, че състезанията набират скорост, подобна на тази, с която Уоутър Клепе се движи в тях, но до миналата година повечето стартове бяха в състезания от типа маратон/велорали. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че голяма част от участниците всъщност се включват в мероприятията по-скоро с цел туризъм/среща с приятели, отколкото с чисто спортни намерения и хъс. Бавно и полека обаче през изминалите години се оформи една критична маса от силни състезатели + гравитиращи около тях спортно настроени редовни участници, така че през миналата година за пръв път видяхме и малко повече състезания в дисциплината ХСО, която в български условия е доста по-спортна от популярния формат велорали. И ето, че за 2013 г. събитието на „Зелен път“, което е второ тяхно ХСО състезание за сезона, бе пето или шесто за страната, предхождано включително от 2 кръга за Купа България. (В статията с първите резултати погрешно бях посочил, че и тази надпревара е кръг от националната купа, но не е така – моля да ме извините за грешката!) Трябва да призная, че на мен лично стартовете с обиколки ми харесват повече – когато ми се гледа ХС състезание, именно това е форматът, който реално става за гледане – можеш да обходиш почти цялото трасе, да видиш всеки от участниците да преминава по няколко пъти, да проследиш евентуални обрати, когато има такива. Може би от гл.т. на участниците е по-трудно, по-скучно дори, но това съвсем не е задължително (казвам го на база на участието си в 24-часовия маратон) – съвсем сигурно е обаче, че за публиката точно такъв тип състезания са по-удобни. Единственият проблем е, че в България все още няма достатъчно публика, макар че дори в това отношение сякаш започва да се забелязва раздвижване – в неделя над Горна баня забелязах и хора, които не бяха дошли да карат, а просто да гледат. Искрено се надявам, че такива хора ще стават повече, ще започнат да идват със семействата си и да комбинират разходката в планината с гледането на състезание, защото определено има какво да се види! Приключвам с лирическото отклонение, но тъй като нямаше как да присъствам на някои от другите такива състезания през пролетта, сега ми е паднало да си кажа мнението за тях. 🙂


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Състезанието XCO Pro Cup София се проведе над кв. Горна баня, в Люлин планина, в района над местността Манастирски (Бонсови) поляни. За мен лично това мероприятие поднесе няколко приятни изненади!

Първо, беше трудно за вярване, че кал на практика почти нямаше. Вярно, пътеките бяха влажни и почвата може би беше тежка за въртене нагоре, но хората, които са карали в Люлин планина и то точно в частта между магистралата и кварталите Княжево и Горна баня, знаят какви незасъхващи калища има там, дори и през лятото. Сега, само ден след спирането на дъждовете, трасето за състезанието бе в много добро състояние и напълно караемо.

Това има връзка и с втората изненада за мен – самите пътеки. Макар че преди години съм карал в района и познавам основните туристически пътеки и вечно калните черни пътища, тези, които съставяха трасето ги видях за пръв път. Обяснението е, че те са по склона точно под вр. Дупевица, където имаше все още действащо военно поделение по времето на моите набези в Люлин планина. Поради това точно този склон го бях пропуснал, а сега, след изоставянето на поделението, моторджиите са го „налазили“ и се оказа, че всъщност има цяла плетеница от пътеки.

Впрочем, организаторите собственоръчно бяха доизградили една от тях за целите на изкачването – бяха направили серпентини в стръмната гора, където моторизираните явно теглят чертата право нагоре. Изкачването, само по себе си, бе третата приятна изненада за мен – много стръмно и трудно в тази горна част, като на истинско ХС състезание. Даже може да се каже, че беше с една идея по-тежко от необходимото – победителят Уоутър Клепе ми сподели, че за 27 км (5 обиколки) е натрупал денивелация 1600-1700 м, което е доста сериозно натоварване.

Въпреки това Уоутър не бе единственият, който въртеше нагоре – организаторите сякаш останаха изненадани от това, че дори в петата обиколка имаше поне няколко души от група елит, които продължаваха да набират височината с велосипеди, а не пеша. И то наистина си беше учудващо, тъй като, макар и в гора, действието се развиваше точно по пладне и горещината се усещаше ударно.

За други обаче този баир беше над възможностите им и това бе обичайното състояние за повечето участници преди излизането на върха.

Продължавайки темата за трасето, ще отбележа и един от недостатъците му – не за всеки, но поне за някои от участниците. Става дума за това, че то на практика включваше едно дълго изкачване и едно дълго спускане. В един момент това може да се окаже малко отегчително, предполагам… От друга страна, познавайки донякъде района, смея да твърдя, че по-добро трасе е трудно да се направи там. Варианти, които биха били по-разнообразни като наклон, неминуемо минават или по черни пътища с тежка, лепкава кал и неприятни коловози, или по туристически пътеки, където биха създали пречка за пешеходците, или и двете. Така че, отново повтарям, за мен трасето всъщност бе приятна изненада и в най-скоро време смятам да посетя тези пътеки с велосипед, вместо с фотоапарат.

Ще наблегна и на сериозното количество труд и енергия, вложени в подготовката на трасето и на събитието като цяло. „Зелен път“ и техните помощници и спонсори наистина се бяха постарали много, а особено приятно впечатление ми направи и церемонията по награждаване с грамоти на хората и организациите, които са помогнали на сдружението в реализацията на състезанието.

„Дребни“, но вкусни детайли като паста-партито в събота и парчетата торта, ядките и бозата на финала, допълниха страхотно атмосферата и по естествен начин задържаха повечето участници до награждаването, което се забави съвсем малко. Като цяло всичко беше на добро ниво.

На такова бяха и елитните ни състезатели. Като цяло в това състезание класирането сякаш се оформи още в първата обиколка и се задържа без изменения до края. Най-много перипетии като че ли имаше Васил Василев (КК Несебър), който спука гума, а доколкото разбрах е и паднал на едно място. Това му коства поне едно място в класирането.

Така се случи, че по-голямата част от състезанието го гледах по пътеката за спускане, която всички наричаха с показателното име „улея“. Най-лесно ми е да я характеризирам, като цитирам Емил Кръстев от „Мамут“: „Спускането не беше трудно, но беше доста опасно – през цялото време от едната страна имаш дълбок улей и караш по страничния наклон до него с около 30 км/ч или повече – ако сбъркаш, може да се омажеш много лошо“.

Бих добавил, че това си бе типична моторджийска пътека, каквито има много в Люлин планина, и даже бих казал, че като състояние на почвата (леко влажна) бе идеална, защото на сухо с прах и чакъл спирането е още по-трудно и подвеждащо. Имаше обаче голям контраст между различните участници – някои караха смело и бързо, дори нарочно влизаха в самия улей на места, където беше по-плитък, докато други се бяха вторачили само в него и, разбира се, точно натам ги теглеше. Мнозина предпочитаха просто да слязат от велосипедите и да не рискуват.

Тази девойка пък показа, как дори при падане човек трябва да се усмихва, за да излезе добре на снимките. 😉

Особено след първата обиколка по пътеката надолу имаше доста екшън, тъй като бързите задминаваха бавните, имаше и няколко падания, но за щастие без никакви сериозни щети.

Изобщо, денят бе доста интересен!

Без да е изненада за някого, Уоутър Клепе (Ram Bikes) бе най-бърз. Тодор Ангелов (КК Варна) също  поддържаше отлично темпо с новия си 29-цолов велосипед и зае второто място, а Бойко Танчев (Мамут) остана трети.

При жените най-бърза бе Христина Козарева (КК Одрински), а при младежите – Иван Мухтаров (Cross).

Класирането до трето място в отделните групи можете да видите ТУК, а пълните резултати са публикувани в сайта на „Зелен път“: http://greenway.bg/xco-pro-cup-sofia/klasirane-xco-pro-cup-sofia-2013/.

Очаквайте скоро и фотогалерия от събитието!