Това интервю бе публикувано през месец април в сайта Хипертуршия, списван от Краси Великов. На мнозина от вас това място може би е познато, а на тези, на които не е – посетете го, има богат асортимент от зеленчуци, сигурно ще си намерите нещо интересно. 😉
Впрочем като съавтор на интервюто можем да посочим и самата интервюирана – Мануела или просто Ману. Това е така, защото тя и Краси са избрали доста нестандартен подход и сякаш са обърнали напълно ролите – Ману задава кратки въпроси за себе си на Краси, а той ѝ отговаря с дългите отговори, като информацията, разбира се, преди това е дошла от нея. Ако в някакъв момент се объркате кой кой е в цялата… туршия, дишайте спокойно и просто продължете с четенето. 🙂
А за тези, които може би не се досещат коя е Мануела Дренска, ето кратка визитка – през 2012 г. тя бе единствената жена, която се включи в Супермаратона Ком-Емине, и не само го издържа и завърши, но и показа всъщност завидни умения в карането и впечатляваща издръжливост. За уменията в карането всъщност вече знаехме, тъй като преди това тя бе спечелила състезанието по спускане в родния ѝ град Троян и бе дала там неочаквано добро време. Както ще разберете и от интервюто, всички тези неща не са толкова учудващи, ако човек знае малко повече за начина ѝ на живот, който би могъл да е мечта за много от читателите ни. Няма да ви бавя повече по пътя към тези знания, дърпаме завесите!
Здравей, Краси.
Какво би ме попитал за начало?
Най-вероятно бих споделил колко се кефя на активни хора, особено жени. Как се запознахме и как за повечето хора изплува от нищото и стана масово симпатична със заразителната си усмивка. Също бих добавил, че не си никак нова в МТБ колоезденето и реално имаш вече над осем години стаж, което за човек далеч от христовата възраст не е никак лошо.
А как се запознахме?
Изпълзях от една уютна и изпълнена с много позитивизъм палатка над село Стъргел, за да ви посрещна и запиша времената в един от етапите на Супермаратона Ком-Емине, организиран от Райко и Лора. Ти се движеше комплект с Наско и без особени възражения приехте сушените плодове, предложени ви от една горСКА фея…
Само за колоездене ли бихме си говорили?
Не, разбира се. Но няма как да подминем темата, с която стана разпознаваема у нас. Интересното е, че макар родена и израстнала в Троян, в началото на преден план е била туристическата жилка. Вярно е, че тя захлебва в достатъчна степен любовта ти към планината, но велосипед, особено планински, не се навърта в биографията ти по онова време.
Дали ще е интересно на хората кога всъщност се появява велосипеда?
Надявам се. Все пак, ако някой е останал да чете чак до този абзац, най-вероятно се интересува от материята. За него може да споделим, че всичко е започнало, когато си се изнесла към Немско, за да учиш в Мюнхен „Печат и медии“. Запознала си се с подходящите хора и те (той) са те запалили за спорта. Спортът в началото е бил спускане (DH, downhill), като си се състезавала три поредни години в европейската лига за аматьори. Всичко това е било свързано с трупането на много опит, емоции и отъркулвания в храстите…
Дали си е струвало?
Със сигурност не съжаляваш за преживяното, защото в условията на надпревара, държиш тялото си на ръба. Тогава инстинктите и натрупаният опит вземат превес над трезвата мисъл и просто се раздаваш. По-скоро бих те попитал дали въпросната трезва мисъл не е биела все пак камбаната на:
„Внимавай, след два дена имаш група за Трансалп…“
„Не го прави този скок, ако се разбиеш, си аут поне един сезон…“
„Няма да ти порасне по-голяма, ако си едно място назад в класирането…“
Улучваш правилната насока…
А аз какво бих отговорила?
Предполагам, че ще е свързано със сезонните ти ангажименти – водене на групи планински колоездачи в Алпите. Т.е. няма как да рискуваш всичко заради един скок (или дроп), който при падане да те прати в бокса за фатално дълго време. Между другото, силно ти завиждам (благородно, разбира се) за тази ти работа. Да караш на яки места и да ти плащат – мечта на всеки запален байкър!
И аз си завиждам…:-)
Няма ли да разчовъркаш къде съм карала, кои са яките места?
И още как!
По пътя на логиката, би ми отговорила, че около участията ти в състезанията от DH лигата, си обиколила повечето хубави трасета в Европа, а покрай работата ти като професионален водач на МТБ групи, в Алпите няма бяло петно за теб. Също би се похвалила, как през 2012-та си „открила“ Канарските острови и по-специално Ла Палма, където си се разсипала от каране! Аз бих погледнал недоверчиво, но след като услужливо ми покажеш снимките от въпросното вълшебновулканичноеквилибристично място, благородната ми завист би прерастнала бурно в нещо, на което дори не му знам името…:-)
Как така още не си ме питал за участието ми в Ком-Емине?
Предполагам, че всички биха те попитали основно за това и умишлено заобикалям тази тема, за да поровя повече в ежедневностите ти. Вече и баба ми знае, че си била единствената жена в групата състезатели, че си се изкефила страшно много, че геройски си преминала цялото трасе и че тази година си отново сред участниците. А аз сигурно пак ще дебна с лист и химикал рано сутрин на някой от етапите, прясно излязъл от уютна и изпълнена с много позитивизъм палатка…
Тази интонационна романтика към края на интервюто ли води?
Предполагам, че има още малко. Сигурно ще е интересно за читателите да разберат, че антистрес програмата ти включва плетене на две куки (научено от баба ти) и плетене на една кука (научено от You Tube), и че крайния резултат са уникални шапки, ленти и прочее планински реквизит. Чест краен реципиент на продукцията са твои приятели, а за теб остава удовлетворението, че правиш нещо добро – за себе си и близките.
Защо според теб съм в БГ по това време?
Най-вероятно съчетаваш полезното с приятното – виждаш се с роднините в Троян, но и успяваш да направиш поредица от полезни срещи с МТБ люде, които да ти помогнат с информация и логистика за бъдещия проект. Сигурно би го кръстила с нещо от типа „Живея в Германия и карам в цяла Европа, но понеже много обичам България, си търся начин да идвам по-често тук и да се размазвам от МТБизъм с малка група евро-байкъри“. Почти е сигурно, че си се спряла на името „Балканче“, а в регистрите ще впишеш, че ще се занимава с професионален велотуризъм.
Интересно, как ме разобличи?
Е, стрелях напосоки, а и ти поотпусна информационните дисаги. Хобито ни е страхотно и само можем да си завиждаме, че караме и посещаваме места, които са буквално под носа на мъгълите, но не и пред очите.
И откъде, според теб, съм намерила искрата точно към това хоби?
Сигурно не е много трудно да се досетим, че с темперамент и история като твоите, екстремизмите са логично развитие. Този тип хора не могат да стоят в кухнята и цял живот да чакат половинката, за да му донесат чехлите и вестника. Факта, че се занимаваш и със скално катерене, само доказва предположенията ми.
Какво би ми казал в края?
Че финалът на този разговор е начало на пореден епизод, в който добрите ще победят лошите, а самодостатъчните ще триумфират над зависимите.
Това последното не го разбрах.
Аз също… 🙂
