Rocks n’ Roll 2013 – представяне на трасето около Белоградчик

Обновяване – 4 май 2013 г. – добавена е още една пътека за група Елит + видеоклип + обновена GPS следа

Макар и в последния момент, организаторите решиха да добавят една нова пътека към трасето за група Елит – безспорно добра новина за всички, които обичат по-техничните терени. Поради това GPS следата, която е публикувана по-долу, бе обновена, а освен нея добавяме и следващия видеоклип, който показва въпросната пътека:

Balkan Ride – Rocks n’ Roll on Pinkbike


Оригинално съдържание на статията – 21 април 2013 г.

Както вероятно си спомняте, подробностите за велорали Rocks n’ Roll 2013, което ще се проведе за втора поредна година в района на Белоградчик и Чипровци, бяха обявени още в началото на месец март. По-късно организаторите споделиха и GPS следа за втория ден, когато карането е точно през Белоградчишките скали и около тях. За първия етап на състезанието, който започва в гр. Чипровци и завършва в с. Горни Лом, засега е обявен маршрут по карта, но финалният вариант все още се разработва, затова няма GPS следа.

И така, тракът за втория ден можете да изтеглите тук: GPS следа – ден 2 .
Напомням на хората с по-стари апарати Garmin, че трябва да нарежат следите на части по 500 т.

В средата на април, по покана на организаторите, екипът на МТБ-БГ гостува в Белоградчик, като една от целите бе именно да пробваме и да ви представим трасето за състезанието (втория ден). Което и ще направя в следващите редове (и снимки).

На първо място ще направя уточнението, че маршрутите за групите елит и хоби в по-голямата си част съвпадат. Едва към края на хоби трасето това за елит се отделя вдясно за едно удължение с около 10 км, което всъщност е най-трудната и интересна част от него. Затова още тук ще си позволя съвет към участниците в група елит – пестете си силите, защото най-големият зор ще бъде чак в края, когато се отделите от общия маршрут с група хоби.

Не че по него няма стръмни изкачвания – има ги, даже доста, но са сравнително кратки и са размесени с отпускащи по-равни участъци, както и с няколко спускания.

Общо за двата маршрута е и това, че ви превеждат през невероятно красиви места и през интересни обекти. Най-бързите едва ли ще могат да видят много от всичко това, но препоръчвам публикуваната по-горе следа и като чудесен маршрут за каране около Белоградчик с туристическа цел.

Като последно обобщение ще добавя и това, че от гл.т. на терена преобладават черните пътища, като към края на двата маршрута има и хубави пътеки. Не се подвеждайте обаче – спусканията не винаги са „фасулска работа“, даже има 1-2 участъка по черен път, които са си направо трудни, а песъчливият на места терен крие опасности дори при наглед лесни отсечки.

Началото ще бъде дадено в центъра на града, откъдето по улици участниците ще се изкачат до крепостта „Калето“, изградена в самите скали. Това е един уникален обект, който заслужава отделно внимание, и тъй като няма как да го разгледате състезавайки се, горещо препоръчвам да го посетите преди или след старта пеша.

След крепостта продължавате с още малко изкачване по черен път, за да дойде ред на първото спускане и то е точно от типа „трудни“, за които споменах – стръмен черен път с коловози и ронлива суха почва, която не помага твърде много при спиране. Влизането на скорост тук може да ви донесе доста неприятности, така че внимавайте.

Преминавате една седловина и продължавате още надолу по бърз черен път, който като цяло не е труден, но е с чакълесто-песъчлива настилка, към която човек винаги трябва да е внимателен при завои и спиране. С излизане на поляните в подножието на рида, пътят става още по-бърз, след което, на един кръстопът, през който ще минете и в по-късен етап на карането, ситуацията рязко се променя в посока нагоре. Все пак това второ изкачване е доста леко и приятно.

След него се започва едно дълго обхождане на рида по хубав, вълнообразен черен път, като през цялото време поне от едната ви страна се разкриват чудесни панорами, а понякога и от двете.

За най-хубавата гледка обаче ще трябва да се напънете по солиден наклон, който продължава и след мястото за почивка от горната снимка, докато пътят превали билото и започне да се спуска към с. Праужда. Това второ по-дълго спускане е изключително скоростно и макар по принцип да няма изненади по пътя, с приближаване към селото трябва да внимавате, защото в края тревната настилка отстъпва място на почвено-каменна.

От селото се продължава с кратко, но стръмно изкачване, последвано от вълнообразен терен, по който черният път е доста разнообразен – ту е набразден от коловози, ту е прав, хубав и равен. Не липсват и някои по-стръмни секции, но са кратки.

По-сериозно изкачване ви очаква едва след една вилна зона, от която трябва да се изкачите обратно към седловината над крепостта. Там поемате по друг път, който в нашия случай бе сериозно „надупчен“ от стотици копита и леко кален, така че карането на много места си бе предизвикателство. Хубавото е, че мъките по него са възнаградени от последващото спускане по пътека – само внимавайте да не я пропуснете – веднага след едно кратко спускане на пътя, при десен завой, вместо да продължите нагоре по него, се отклонявате вдясно през поляната по пътека. Предполагам, че тук организаторите ще сложат и повечко маркировка. Пътечката е много приятна, предимно надолу и ви отвежда до черен път, виещ се в подножието на част от Белоградчишките скали.

Тук малко съкратихме маршрута, защото времето напредваше, но точно в тази част се отделя удължението за група елит.

Участниците в хоби се изкачват малко по черен път, който между две огромни скали преминава в кратка, но много съдържателна и технична пътека, по която се изсипвате на главната алея в парка между скалите. Оттам до финала са още няколко стотин метра.

За елит, както казах, най-интересното тепърва започва. След отделянето от маршрута на хоби, те преминават от другата страна на пътя и излизат за кратко в Белоградчик, след което поемат стръмно нагоре покрай стадиона и се озовават на интересен, вълнообразен черен път с множество скални участъци, които са доста забавни за каране и в двете посоки.

След тях обаче започва най-голямото предизвикателство – изкачването към изоставената хижа „Планиница“. То е по стръмен черен път, който се изкачва в изключително красива гора, но пък така че изкачва, че на места може свят да ви се завие. Почвата е мека и рохкава, а ако е валяло, става още по-трудно. Като цяло пътят е с тенденция да се превърне в пътека, тъй като се ползва само от колоездачи, мотористи и АТВ-та. Имайки предвид, че се намира в края на маршрута, очаквам тук доста хора да бутат, защото за подобен баир обикновено са необходими свежи сили. Затова отново напомням на участниците в група елит да не се раздават докрай в по-бързата обща част с хоби трасето, тъй като големият залък за тях ще е чак накрая.

Големият и вкусен десерт също, тъй като след хижата, от една туристическа вишка за наблюдение, започва една от най-хубавите пътеки в района – 4 км предимно надолу през разнообразен терен и с някои неочаквани препятствия, където може да се наложи и да пренесете велосипедите, особено като се появят изненадващо и не сте успели да си изберете хубава линия. С изключение на няколко такива места, пътеката не е никак трудна и ще се хареса на почти всеки, така че на финала повечето участници вероятно ще са забравили „гърченето“ нагоре и ще са завладяни от приятните емоции на последното спускане.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Наши домакини при това посещение бяха къща за гости и хан „Мадона“, чиито собственик сам е запален колоездач и член на местния велоклуб „Скала“. Наред с още няколко къщи за гости в района, хан „Мадона“, намиращ се точно на пътя за Белоградчик в с. Фалковец, ще е едно от основните места за настаняване на състезателите. Като се вземат предвид атмосферата, обслужването и условията в хана, смея да твърдя, че специалната цена за участници в състезанието, която е едва 10 лв., е направо символична. И за да не съм голословен, вижте какво може да предложи на гостите си хан „Мадона“:


Външно и вътрешно оформление в традиционен български стил


Голяма механа с добра кухня и отлично обслужване


Просторни и уютно обзаведени стаи с всички необходими удобства за качествена почивка


Огромен двор с овошки и множество интересни предмети, включително няколко модела каруци 🙂


Обширна и равна поляна за къмпинг с всички необходими удобства- ток, вода, тоалетни и бани.