Winter Bike Duel vol.3 – Пампорово 2013 – репортаж

На 9-10 февруари спускачите откриха сезона, решени за трети пореден път да се направят на снежни човеци в състезанието Winter Bike Duel. Този път домакин на проявата бе курортът Пампорово, а трасето бе изградено по най-стръмната му писта с показателното име „Стената“, издигаща се над хижа „Студенец“. Организатори бяха Пампорово АД, Concept Creative и Case, а основни спонсори – Drag и Monster Energy. Програмата бе двудневна и включваше тренировки в съботната вечер и квалификации + финали в неделя. Към това бяха добавени мощно парти в един от баровете на хотел „Перелик“, който приюти повечето състезатели, и възможности за каране на ски и сноуборд, или пък за сън и излежаване…


Съботният ден премина без бързане и във вид на обичайната шарена картинка с пристигащи отвсякъде автомобили, натоварени с велосипеди и участници в цветни екипи. „Рошавите“ гуми за кал обаче и дебелите дрехи под фланелките бяха в съзвучие с тихо сипещия се сняг.

Тренировките трябваше да започнат от 17 ч, но стартът им бе отложен с един час, така че участниците имаха време и за късна регистрация.

През това време се извършваха последни приготовления по трасето – по принцип то бе готово още от предния ден, но новият сняг налагаше непрекъснато да се доутъпква и поправя, дори преди карането по него да бе започнало.

Горната част на пистата бе оформена с много завои и виражи, а в долната, по-равна част бяха изградени трапецовидни бабуни и един финален скок за ефектен завършек на спусканията.

Още в този момент се видя, че една от главните атракции ще бъдат многокоптерите с прикрепени към тях камери, които екипът на Mnogoperki.com вече тестваше. Радиоуправляемите машинки изглеждаха като забавни играчки, но всъщност са си сериозни оръдия на труда, и то не съвсем евтини. Въздушните кадри със сигурност ще внесат още повече разнообразие при отразяването на събитията през 2013 г., давайки ни една гледна точка, която до момента бе достъпна само за някои летящи горски обитатели.

Изобщо, камерите бяха навсякъде – във въздуха, на земята, по телата и каските, на щеки и велосипеди.

Където има камери, не може без позьори – Цолев бе в пълна бойна готовност и с чисто нови графики на железния си кон. Кой да предполага, че Зозката е такъв любител на изкуствата?

Като стана дума за атракции, някои участници бяха атракция сами по себе си. Хубав, усмихнат младеж… докато не си свали шапката. След това преценете сами…

За подобно изтипосване трябва да отделите около час време, както и сума, равняваща се на няколко закуски, но след това няма как да ви сбъркат, защото ще е ясно, че сте достатъчно сбъркани.

Доста добро хрумване беше и това да бъдат раздадени няколко вувузели – в правилните ръце тези свирки могат да създадат невъобразим шум, а като се има предвид липсата на някои видни викачи от Златица, трябваше да се намери някакъв заместител.

Между другото, откъм участници тази година състезанието бе малко по-слабо. Почти целият отбор на Чета++ отсъстваше, True Riders и Drag Racing също не бяха в пълен състав, усещаше се липсата на хора като Росен Ковачев, Георги Радев, Руси Славов, Стоян Костанев, Тодор Киров и, при жените, Ева Димитрова. Причините като цяло са различни, а надпреварата бе достатъчно оспорвана и без тях, но не се чудете защо не ги виждате на снимките.

Към 18:00 ч небето вече бе притъмняло, а състезателите бяха застанали на старта. До този момент никой не бе карал по изваяното в снега трасе, което бе отнело на организаторите цяла седмица усърден труд. Между другото, тук е моментът да отправя искрена похвала към Пампорово, че се решиха на практика да затворят цяла една писта за няколко дни, и то в разгара на сезона, заради снежния дуел. Това говори за наистина сериозно отношение към планинското колоездене и няма как да не ни радва.

Когато първите участници започнаха да се спускат по трасето обаче, се видя, че за съжаление и тази година карането ще е трудно. Въпреки идеалните температури и непрестанното утъпкване, падналият през последните два дни сняг (превалявания имаше включително и през уикенда!) си беше мек и състезателите затъваха в него и се бореха за линия, особено когато се появиха и първите дълбоки коловози.

Беше парадоксално, но много от хората по и край трасето за първи път в живота си не се радвахме на новия сняг и ни се щеше да беше изчакал 2-3 дни. Трениращите се придвижваха трудно и бавно в горната част на трасето и едва от средата нататък имаше условия да развият малко по-висока скорост, като хвърчащият изпод колелата сняг ясно показваше на каква дълбочина газят зимните им гуми.

В тази връзка си мисля, че занапред може би е най-добре концепцията да бъде сменена генерално. Трите издания на Winter Bike Duel, макар и проведени в различни условия, за мен показват едно – опитите да се направят трасета, наподобяващи летните, засега не се увенчават с успех. Просто снегът е твърде специфична и капризна настилка и за да се втвърдят добре всички бабуни, виражи и дори правите отсечки, не е достатъчно утъпкването със ски и сноубордове. Както се видя на следващия ден, с химикали може да се постигне подобрение, но не и идеални условия. От друга страна, припомняйки си каранията навремето по пистите, дори по не съвсем обработената, но бая стръмна Витошко лале, решението сякаш само идва наум – по-прави линии, по-малко завои и по-висока скорост. Вярно е, звучи опасно, но истината е, че с увеличаване на скоростта снегът се пори по-лесно, с изправянето на линиите се налага просто да ползваш спирачки, за да поддържаш скоростта, вместо да ползваш крака, за да се отблъскваш и да потегляш след поредното затъване или подхлъзване. Едно широко трасе, без бабуни, с плавни завои, напълно достъпно за ратрак, би било много по-лесно за поправяне с големите и тежки снежни машини между отделните кръгове, а въпреки по-високата скорост, паданията по такова трасе биха били в повечето случаи от подхлъзване, т.е. доста по-безопасни от човките при скокове или при попадане в дълбок сняг. Ако погледнем и чуждия опит, повечето филми от състезания в чужбина ни показват бързи, прави, машинно утъпкани писти, по които не е рядкост достигане на скорости от порядъка на 100 км/ч. Мисля, че е време и тук да опитаме нещо подобно, за да може участниците повече да карат и по-малко да се борят със снега. Който е карал колело на сняг, знае, че при по-права линия и достатъчен наклон, движението и посоката се държат много по-лесно, отколкото на равен терен с остри завои. Другият вариант би бил трасетата от досегашния тип да бъдат втвърдявани максимално с химикали, но пак не е сигурно, че ще издържат преминаването на стотина чифта велосипедни гуми с високи и остри бутони.

Лирическото отклонение беше, защото борбата на участниците със снега бе трудна и доста уморителна. По-късно на партито не един и  двама споделиха, че се чувстват разглобени още след тренировките. Пистата бе набраздена от дълбоки коловози по цялата си ширина и нямаше как да бъде оправена с машина, тъй като бабуните и скоковете не позволяваха това.

А пък ясно се виждаше, че в по-правите участъци състезателите пускат спирачките, карат направо и изглеждат доста по-стабилни, отколкото горе по серпентините.

В крайна сметка се наложи тренировките да бъдат закрити малко по-рано, за да могат организаторите веднага да започнат с оправянето на трасето. В този смисъл не приемайте горните разсъждения като укор към тях, тъй като именно те понесоха в най-голяма степен бремето да поддържат пистата в някакво караемо състояние. Пак ще натъртя, че цяла седмица труд се криеше зад това трасе, температурата беше идеална, и въпреки това пресният сняг се оказа трудно преодолим проблем, поради което смятам, че в следващите издания трасетата трябва да са направени така, че да не зависят в такава степен от метеорологичните условия и състоянието на снега и да могат да се обработват с машини.

След тренировките имаше:

…душ…

…плюскане…

…мощно прати…

…лягане в малките часове…

…трудно ставане за закуска…

И отново бяхме на трасето, някои с пръст върху спусъка на фотоапаратите, други с готовност за старт.

Квалификацията също се забави с половин час, отново заради работата по трасето. Междувременно условията се сменяха на всеки 10 минути – от облачно към почти слънчево, след това към мъгливо и снежно, и отново към облачно.

Първо стартираха младежите, след тях и мъжете. Жените изобщо не участваха в квалификацията, тъй като бяха само три и щяха да се състезават по друга схема.

Михаил Банов (БГ Байк), както и всички други, си помагаше с крака в пробиването на път през снега след всяка серпентина.

Макар че завоите имаха и виражи, никой не успяваше да достигне до тях с подходяща скорост, така че всички ги изрязваха от вътрешната страна. Най-честата техника бе с блокиране на задното колело и извъртане на велосипеда около предното – виждаме я тук в изпълнение на Митко Гайдов (True Riders)

Едва след средата се развиваше по-прилична скорост, така че позицията на карачите върху байка добиваше нормален и агресивен вид.

Някои не се колебаеха дори да си поиграят с whip-ове или други чупки на финалния скок.

Най-добро време в квалификацията даде Стивиан Гатев (Go Ride Kona), който се опитваше всячески да не използва спирачките, но въпреки това му се налагаше да си помага и с крак не един и два пъти.

Междувременно условията станаха почти кошмарни, снегът се засили, а визуалната връзка между старта и финала почти се изгуби в мъглата.

Точно в тези условия стана и едно от двете най-тежки падания за деня. Отгоре не можеше да се разбере нищо повече – само видяхме как линейката-снегоход се качи нагоре до равната част с бабуните, за да прибере пострадалия. По-късно информацията бе за счупени ребра – доста сериозно и неприятно нараняване.

Иначе на леки падания ставахме свидетели в почти всеки двубой, а също и в индивидуалните спускания за квалификацията.

Още преди обяд организаторите насипаха две кофи с амониева селитра на най-проблемните участъци и когато дойде време за финалите, това третиране на снега започна да дава добри резултати под формата на втвърдяване на трасето. За пореден път ще отбележа и колосалното количество труд, положено от организаторите и техните помощници, оформящи и поправящи трасето след всеки преминал състезатезател.

От юношите напред след квалификациите продължиха осем души, което означаваше директно четвърт-финали. От мъжете бяха избрани най-бързите 16, а жените караха по схемата всяка срещу всяка и класиране според броя победи.

Така при дамите първи една срещу друга се изправиха Илинда Евтимова (Drag Racing) и Даниела Караджова, като Илинда бе по-бърза. В следващия кръг Диди се изправи срещу Ани Томева от Свободно измерение, но отново отстъпи в двубоя.

Така дуелът между Илинда и Ани се оказа решаващ за първото място и дори се превърна в едно от най-оспорваните спускания за деня, след като в първата половина на трасето Ани поведе, а Илинда се оказа в ролята на догонващ. Състезателката на Drag обаче е най-опитната спускачка в България и го доказа с добре преценено изпреварване на правата с бабуните преди финалния скок – на горната снимка се вижда точно моментът, в който Илинда отпусна напълно спирачките и успя да влезе първа в завоя към финала. Тя бе и единствената от дамите, която преодоляваше финалния скок без проблеми, така че нямаше какво да я спре по пътя към победата.

При първия рунд сред младежите имаше интересна ситуация – при извикването на двойките се оказа, че съперникът на Мартин Бочуков не се е явил на старта и въпреки че организаторите изчакаха и пуснаха всички юношески дуели преди тях, липсващият състезател така и не се появи, поради което се наложи Марто да стартира сам и продължи напред със служебна победа.

В полуфиналите и финала той срещна силни съперници, но успя да надделее и така донесе първата си победа за своя нов отбор Ram Bikes. Това е и втора поред победа на Марто в зимния дуел, след като миналата година отново оглави класирането при юношите. На второ място остана Йордан Василев (Scott Bulgaria), който също е влязъл в отлична серия от подиуми – неизменно е в топ 3 в последните няколко състезания.

Изобщо, ако тренировките и квалификацията предизвикваха по-скоро съчувствие към мъките на състезателите, финалите, т.е. същинското състезание по двойки във формат дуел, бяха наистина интересни и напрегнати. Дали заради по-малкото на брой каращи, или заради амониевата селитра, пистата сякаш бе станала по-твърда и бърза. Имаше няколко гонки, в които съперниците се движеха до последно в опасна близост и никой не беше сигурен кой ще финишира пръв. Най-затегнат в това отношение бе малкият финал при юношите, където Иван Гиргинов водеше с една дължина на байка до финалния скок, където Мартин Томов го изпревари буквално във въздуха – даже не там, ами на самата финална линия. Не знам дали имаше и една гума преднина!

Най-много рундове имаше при мъжете, а едно от най-добрите места за снимане бе първият завой, където често можеха да се видят подобни ситуации „на косъм“.

Много от фотографите край трасето бяха избрали да се придвижват с пързалящи се пособия, а Агента от Bikeporn реши, че дори не си струва да сваля дъската от краката си.

Междувременно при поредицата от бабуни преди финалния скок се бе отворила една коварна дупка в снега, която вече по никакъв начин не можеше да бъде оправена, затова организаторите я изрисуваха от двете страни, така че да насочват състезателите визуално към заобикалянето ѝ. Въпреки това, карайки на скорост и скачайки почти на сляпо от бабуната преди нея, някои от тях се озоваваха точно където не трябва. На горната снимка Стиви Гатев минава право през нея, за щастие благополучно.

Рунд след рунд Стиви продължаваше да бъде най-бърз и си проправяше уверено път към финала.

Същото правеше и Калин Рахнев, единственият представител на Чета++/Velocity. До започването на дуелите той сякаш остана незабележим, защото не се включи в съботната тренировка. Още в квалификацията обаче Калин загатна за бързината си, превземайки някои завои супер агресивно, с продължителни дрифтове. На полуфинала той се срещна с Митко Гайдов и успя да го изпревари, като не само караше бързо, но и скачаше нависоко. Оставаше да видим кой ще бъде победител между Калин и Стиви.

Преди това обаче Митко Гайдов кара в малкия финал срещу Стиван Стефанов (Scott Bulgaria) – съперникът му обаче падна, така че за състезателя на True Riders не бе никакъв проблем да се качи на третото място на подиума.

Дойде време и за развръзката в дуела за първото място, но никой не очакваше тя да настъпи по толкова неприятен начин. Калин и Стиви стартираха и в първия момент пропуснах да видя кой водеше, но още преди средата на трасето Калин падна, което осигури на Стиви комфортна преднина. Въпреки това „войводата“ на Чета++/Velocity бързо се озова отново на байка и не престана да го натиска агресивно, опитвайки се да догони състезателя на Kona. На правата преди бабуните Калин се засили с максималната скорост, скочи първия трапец и… след това явно влезе в коварната дупка на втората бабуна, защото директно се заби с ръце и глава напред и отскочи чак извън бабуната. Докато Стиви пресичаше финалната линия, Калин вече махаше с ръка за помощ и скоро се разбра, че е счупил ключицата си и не изглеждаше никак добре. Въпреки това той отказа да слезе с линейката и с помощта на притеклите се приятели пресече финалната линия по трасето и се отправи към колата, която щеше да го откара към спешната травматология в Пловдив. Това бе второто тежко падане за деня и остави горчив вкус в устите на всички, напомняйки ни колко е крехка границата между забавлението и радостта, от една страна, и посещението в болница със сериозна контузия, от друга.

Калин не успя да получи наградите си, но те бяха наредени на второто стъпало от подиума и на всеки му се искаше то да не е празно… Той получи дори и допълнителна награда – не за успокоение, а защото бе най-бързият представител на ветераните – група, която в зимния дуел не е отделена, но към която организаторите са показвали многократно уважението си.

И макар че в студения зимен следобед на повечето призьори не им се пиеше шампанско и си го прибраха за вкъщи, Стиви Гатев и Митко Гайдов се държаха докрай като победители, обливайки се на подиума с пенливата течност. Времето бе напреднало, така че веднага след награждаването всички участници и наблюдатели се стекоха подобно на пръските от шампанско към колите и хотела, за да стоплят премръзнали крайници, да похапнат в крайпътните кръчми и да си припомнят дългия път към дома – нещо, което вероятно ще правят още много пъти през идните месеци, защото състезателният сезон 2013 бе официално открит!