Като се има предвид, че това двудневно състезание се провежда от старозагорския клуб „Зарата“ за осми път, наистина е трудно да напиша за него нещо, което да не е споделяно преди. И това е добре, защото всички хубави неща, с които е известно това събитие, все още са си част от него – приятелската атмосфера, традиционната гощавка с бобена яхния и наденица, сухите пътища и пътеки, приятното топло есенно време в Средна гора, сравнително лекото и бързо трасе, отзивчивите и стараещи се организатори и т.н., и т.н. Едва ли е учудващо, че много от хората, които се събраха за старта в събота (около 60 души), бяха тук и миналата година, и по-миналата, а някои вероятно са били и преди 8 години.
Маршрутът за трета поредна година е почти еднакъв, с начало и край в Старозагорските минерални бани – чудесен малък курорт, сгушен в Средна гора и предлагащ спокойствие и планински уют в комбинация с минерални извори и, за нашата целева група, два дни каране по околните баири, в които не липсват храсти, шипки, пясък, коловози и някои доста приятни пътеки. Въпреки, че на повечето от участниците трасето бе познато и че маркировката, поставена от „Зарата“ става все по-добра (тази година, освен ленти и табели, имаше и боя по камъните, така че аз лично никъде нямах проблеми с навигирането), доста състезатели успяха да се объркат на едно специфично място по време на втория ден, което доведе и до някои размествания в класирането.
Именно с една такава пътека започна състезанието в събота, като пръв поведе колоната Спас Гюров (КК „Несебър“). Кой, кой? Е, Спас може и да е неизвестен в нашите среди, тъй като е шосеен състезател и бе дошъл в Стара Загора просто за да опита от тръпката на планинското колоездене, но доколкото тя май му хареса, нищо чудно да го виждаме занапред и в други състезания. Между другото, през първия ден той финишира само на 15 секунди след Уоутър Клепе (Ram Bikes), а в крайното класиране завърши на трето място при мъжете, след като в неделя два пъти спука гума и сам призна, че не е бил достатъчно подготвен за такива обичайни в планинското колоездене произшествия, а също не е свикнал и да се ориентира достатъчно бързо по маркировката.
Вярно, Уоутър беше болен и не караше на 100% от възможностите си, но това не му пречеше да „позира“ и да се забавлява още от самото начало – виждате го да кара на задна гума зад Бойко Танчев (Мамут/Maxbike) по същата тази пътека.
Самият Бойко пък хич нямаше късмет – още през първия ден първо имаше проблем с веригата, после едната му гума започна да спада и след две спирания за припомпване в крайна сметка бе принуден да я смени. Това обаче по никакъв начин не се отрази на постоянната му усмивка.
Още преди средата на първия етап Уоутър вече бе начело, следван от Спас Гюров. Малко след тях се движеше Тодор Ангелов (КК „Алекси Николов“), а малко след него – съотборникът му Васил Василев и Бойко Танчев. С изключение на Бойко, който изостана заради споменатите проблеми, тази конфигурация се запази до края на първия ден.
В неделя Уоутър вече се чувстваше по-добре и още на първия баир понатисна здраво педалите, което му позволи при спускането да увеличи още преднината си. По-късно обаче белгиецът попадна сред тези, които объркаха маршрута и това му коства първото място в този етап.
Най-бърз през втория ден бе Тодор Ангелов, който се движеше зад Уоутър, но бе запомнил по-добре правилния път. Тошко финишира с преднина около минута и половина, но това не бе достатъчно да компенсира разликата от предходния ден, така че в крайното класиране той остана втори. Интересна подробност е, че след въпросния проблемен участък с объркването, дълго време нито Тодор, нито Уоутър са знаели на коя позиция са. Чак при последната контрола всеки от тях е разбрал как стоят нещата. Тошко също ни предостави разказ, който можете да прочетете по-долу.
Велорали „Средна гора“ бе поредното силно състезание за отбора на КК „Алекси Николов“. Първото място при младежите бе спечелено от техния състезател Добрин Лиловски, който още от миналата година доминира сред юношите и засега май трудно се намират кандидати да променят това положение. Значително по-интересно ще стане, когато Добрин премине в горната възрастова категория и започне да притиска най-силните състезатели там, защото точно такива са очакванията, а и реалностите. Времето на Добрин от двата дни е четвъртото най-добро сред всички участници – пред него са само Уоутър, Тодор и Спас! Иначе в категория юноши втори завърши Желязко Влаев (Сините камъни), а трети – Иван Мухтаров (Лястовица).
Другото първо място за „Алекси Николов“ е при жените, където Анелия Карагьозян нямаше никакви проблеми и по-скоро се надпреварваше със себе си и с времето си от предишните години. През последните сезони единствената конкуренция за Ани, при това много силна, е в лицето на Христина Козарева, но в Стара Загора Хриси не бе на линия. Затова пък женско присъствие не липсваше, даже напротив! Цели 6 участнички караха във велоралито, като Адриана Станкова завърши втора, а Виктория Кристофър (MTB Bansko) трета.
По традиция в състезанията на „Зарата“ участниците над 35 г. са разбити в две групи – едната е до 45 г., а другата е за баш ветераните, прехвърлили тази възраст. И в двете категории участниците всяка година стават все повече и все по-силни. Най-бърз при 36-45 г. обаче за пореден път бе Димитър Димитров (Мамут). На всички останали все още им е трудно да го преборят, като най-много тази година се доближиха Николай Николаев (Алекси Николов) и Илко Илиев.
Фьодор Драголов (Drag) за пореден път показа железен дух и тяло при ветераните и спечели надпреварата, изпреварвайки Людмил Хранов и Делян Георгиев – и двамата от отбора на Avitel.
Не бива да пропускаме и детското състезание в събота, което също се превръща в традиционна, интересна, забавна и дори напрегната част от събитията в Старозагорските минерални бани. И тук имаше силни емоции, обърквания по трасето и какви ли не обрати – понякога дори завършваха с плач, но предполагам, че така се кове добрия състезателен дух…
И понеже говорим за традиции, няма как да пропусна снимката на прочутия казан с боб, който сбира всички участници на групички по масите около старт/финала след приключване на карането. С този вкусен завършек завършвам моето включване, за да дам думата на двамата най-бързи състезатели по трасето – Уоутър Клепе (Ram Bikes) и Тодор Ангелов (КК „Алекси Николов“) – с техните разкази за двата дни на Велорали „Средна гора“. От мен очаквайте още много снимки скоро в галерията на МТБ-БГ.
Уоутър Клепе: Стара Загора, 2 дни забавление, 50 + 30 км: Разходка в България… 1 място
Миналата седмица имахме поредния страхотен уикенд с каране и забавления в Стара Загора. Организаторите за пореден път доказаха, че са група чудесни хора, които знаят как да направят колоездачите щастливи. 😉 Трасетата за двата дни бяха същите като миналата година, но защо да се променя нещо толкова хубаво? Това дори си има и предимства – задачата ни да навигираме бе по-лесна, тъй като помнехме по-голямата част от маршрутите.
И така, както всяка есен, се чувствах болен. Дори возенето на Елиза до училище ми се струваше като изкачване на Черни връх, така че реших да пропусна състезанието в Стара Загора. Щях само да влоша нещата. След това обаче размислих… нали все пак можех да карам? Само дето не можех да го правя бързо… Това обаче вероятно щеше да е последното ми двудневно състезание в Стара Загора? Хмм, да бъда победен не изглеждаше най-приятната идея, но защо не? Най-малкото, щях да прекарам уикенда с колоездачната група и да се позабавлявам. Така че, колкото повече го мислех, толкова повече ми се искаше да бъда победен. 😉 Превъзмогнах гордостта си и тъй като изгубването на състезание тук щеше да е нещо ново за мен, можеше да е само за добро, така че „хванах последния влак“ към Стара Загора…
Когато пристигнахме там, автоматично се почувствах по-добре, гледайки усмихнатите лица наоколо.
Що се отнася до състезанието, след като не смятах да се състезавам, а просто да покарам, се чувствах много спокоен. Загряване? Защо??? Пулсомер? За какво??? Чудесно усещане, трябва да призная. След това стартирахме и първите 7 души успяха да ме задминат. Някак се закрепих на осма позиция. След това Васко падна, така че се придвижих напред и когато всички спряха при едно паднало напряко дърво, аз видях добра възможност за заобикалянето му и така се озовах на втора позиция. Сега започнах да очаквам атаки, на които не съм в състояние да отговоря, а вече карах на максимума си, но нищо такова не се случи. Всеки гледаше в мен и никой не дръзна дори да кара пред мен. Бях малко ядосан, тъй като исках другите да се състезават, да ме „убият“, но те сякаш само се оглеждаха назад и изчакваха? Ааа, та каква надпревара е това? От друга страна, разходката щеше да е чудесна за мен днес. Благодаря на всички, че ме чакахте и ме оставихте да карам пред вас с удобното за мен темпо! По този начин дадох най-доброто към момента (мисля, около 80% от нормалното ми състояние) и с подходящата мотивация успях да поддържам една добра постоянна скорост. След това се появи и друго предимство – не можех да карам бързо нагоре, но нищо ми нямаше по отношение на спусканията. 😉 Така след всяко по-дълго спускане взимах 30 до 50 секунди преднина и това вероятно поумори преследвачите ми. След като някои от хората имаха и технически проблеми, нашата челна група остана само от трима човек. После Тодор си изгуби бутилката, така че бяхме двама… Другият състезател бе съвсем ново лице, млад и талантлив шосеен състезател, така че бях доволен да го видя. Очаквах сега поне той да предприеме някоя атака, но отново нищо подобно не се случи – даже точно преди финала той ми каза, че не би се и опитал да атакува??? Както и да е, възвърнах си гордостта и „спечелих“ първия етап.
На следващия ден се чувствах по-добре, така че бях още по-малко напрегнат. След старта имаше дълго, стръмно изкачване и този път момчетата атакуваха, но предполагам не достатъчно силно. Все още успявах да карам с добра скорост нагоре и познавайки трасето, дори направих бърза атака на най-стръмната част, за да се откъсна напред за страхотната пътека надолу, която следваше. (Аааа, и бях толкова щастлив, че днес мога да карам по-бързо – страхотно чувство!) Насладих се на спускането и след това отново забавих до „новото си състезателно темпо“. Всичко вървеше перфектно, докато… не се изгубих. Е, маркировката е едно от нещата, в които организацията може да бъде подобрена още, но трябва да беше и моя грешка, след като повечето от другите състезатели уцелиха верния път… И така, направих няколко километра в повече и дори намерих добра кална баня. 😉 Сега обаче не знаех дали съм изгубил позиции, така че ускорих до максимума, който можех да изстискам в момента. В последните 5 км стигнахме до този дълъг път през полето покрай електропровода и след като не успях да видя никого пред мен, отново се поотпуснах, намирайки време дори да спра и да оправя нещо по дерайльора си. Оказа се обаче, че греша, защото при последното спускане Ники (Костадинов – бел. ред. ) ми каза, че съм на 1 минута след Тодор… Тъй като имах над 3 минути преднина от вчера обаче, това не бе проблем за крайното класиране.
Е, бях се приготвил за първа загуба на българска земя, но не се случи, така че съм със смесени чувства… Някак си очаквах, че останалите до този момент са станали достатъчно силни и мотивирани, за да ме бият в такова състояние, но не… От друга страна, чувството от победата е все така приятно. 😉
Сега искам да съм 100% възстановен до новото приключение в Банско, 120 км маратон, ще се видим там…
Тодор Ангелов – Велорали „Средна гора“ 2012
Ден 1, събота
Пристигнах в петък късния следобед и реших да мина трасето за втория ден тренировъчно. Но гръмнах гумата на един камък, на едно трудно и технично спускане в гората, и стана голяма каша, защото карам без вътрешни гуми и външната гума се пълни с едно лепило-течност и с въздух – сега, когато се сряза външната гума, беше много зле, много мръсно. Сложих си аз вътрешна гума, след едно 20 минути суетене, и продължих по трасето, но вече наближаваше 19:00 часа и почнах да затъмнявам в гората. В първото село и асфалт звъннах на организатора (Ники Костадинов) и той ме упъти към Стара Загора и ме взеха оттам до баните с кола. Добре, че стана това с гумата, като се замисля, иначе щях да замръкна по трасето по-навътре в гората и горко ми.
Така, с тези премеждия в началото на следващия ден трябваше тренъорът ни (Николай Стамболийски) от КК „Алекси Николов“ Варна да ми слага нова външна гума и да дооправи байка, но се справихме. Отидохме на старта и там вече бяха всички най-добри български състезатели по крос-кънтри и маратон плюс Спас Гюров от „Несебър“ (другите като Александър Алексиев, Мартин Грашев и компания ги очакваме на следващите състезания по МТБ). На тях им свърши сезона по шосейно колоездене и сега хем ще поддържат форма, хем ще карат на нашите състезания и ще вдигнат нивото и конкуренцията с много, както стана този уикенд. Имаше също и много юноши от „Сините Камъни“ Сливен, също и Светослав Недев от Пловдив при мъжете.
Стартирахме и се тръгна много бързо, а групата не се разкъса. На първия по-сериозен баир се откъснахме аз, който водех дотогава,Спас Гюров, Уоутър Клепе, Добри Лиловски (от моя отбор, най-добрият юноша в България, не че те са много в планинското колоездене, но той кара колкото нас мъжете,много е силен), Светослав Недев и Бойко Танчев от Максбайк. Васко Василев от моя отбор, който също е много силен, направи грешка в началото и после не можа да ни стигне – толкова оспорвани и силни стават вече състезанията по МТБ в България. Той е карал цяло състезание сам и завърши накрая 4-ти, на 12-15 минути след нас.
А иначе борбата при нас беше много оспорвана. Уоутър не беше нещо доволен, че си говорихме повече, но ние все пак карахме бързо, но и аз бях много щастлив, че става такова интересно и оспорвано състезание. И бях просто щастлив на самата обстановка и това, че караме в челото голяма група и се борим заедно. Просто исках да съм част от това и ми беше достатъчно, не съм мислил толкова много за класирането в този момент или как да се състезаваме до умиране. Уоутър беше леко болен и не на 100% и наистина караше с постоянно темпо, а ние карахме с него. Бойко и Светослав изостанаха на следващите изкачвания, а Добри стискаше, но спука гума и остана. Жалко, защото ми е съотборник и можеше да ми помогне, както се и случи глупавата ми грешка по средата на състезанието.
И така останахме трима: аз, Уоутър и Спас. На мен на изкачванията ми беше доста трудно, но по равното Уоутър не натискаше максимално и го настигахме. А и Спас беше днес може би най-силен от всички нас физически и по равното хвърчеше просто.
После леко го изтървахме след едно спускане Уоутър, почнахме да го гоним с все сили и леко го настигахме, но на мен вече много ми тежеше. Изтървах си бидона, зачудих се, но се върнах да го взема; Спас настигна Уоутър, а аз останах на 30 секудни след тях и край. Пробвах с все сили да ги гоня и го правех, но вече нямах толкова енергия и постепенно ми правеха разлика, а и аз се влагах много вече – на над 180 пулс през цялото време и това щеше да си окаже влияние по-късно… А и те бяха двама и си даваха смени на места, а и психологическият фактор. Аз, като карам в група съм супер, но сам е много по-трудно. Много повече се изморяваш, а и като изоставаш, ти пада и мотивацията.
Аз не се отказах и се раздадох до края на състезанието и ги гонех навсякъде; надявах се да ги настигна или поне да сваля разликата, но постепенно на баирите след 2 часа каране на 180-185 пулс (средният ми пулс след състезанието беше 177 някъде) и вече нямах много запас от сили. В последните километри, които са същите и за втория ден от състезанието (а именно 2-3 километра покрай едни ниви само нагоре, после още изкачване покрай село Сулица и спускане към финалния парк) – там ми направиха още поне минута, но аз бях тотално свършил и все пак се раздадох докрай и финиширах на 3:30-3:40 минути след тях.
Аз имах голяма преднина пред Васко, който е четвърти зад мен, а останалите бяха още по-назад. А наистина нивото е много високо и това показва и колко бързо сме карали първите. Учуди ме Спас колко добре се справя на първото си състезание по планинско колоездене и нагоре, по равното то е разбираемо, че е много силен и трениран от шосето и състезанията; но и на спусканията беше много смел и караше с нас. Браво и само така! Много се радвах на конкуренцията и на състезанието, и на атмосферата като цяло. Много приятелска и спортсменска…
Ден 2, неделя
След много трудното каране първия ден, където трябваше да се раздам докрай заради глупавата грешка (пак се повтарям, ама хем изгубих 3-4 минути, хем изхабих адски много енергия, която щеше да ми трябва втория ден, хем не можах да атакувам белгиеца, а той беше наистина не напълно здрав, но така се случи), мускулите ми бяха много уморени. Направих си масаж и малко се успокоиха. После обичайните неща и лягане. На сутринта бях вече по-добре сякаш; вдигнах си леко седалката, че много ме боляха мускулите предишния ден, и сега сякаш беше доста по-добре. С колелото всичко беше наред и бях готов да атакувам от старта.
Той е белгиецът беше недоволен и леко разочарован от нас, че сме имали прекалено много респект към него, че не сме го атакували. Аз реших да опитам днес. Карането зад колата на организаторите из уличките на Старозагорските минерални бани беше много забавно и групата беше готова за състезание и атака от старта. Тръгнахме много бързо и най-отпред излезе моят съотборник Васко Василев, който има много сила и ускорение. Спас го настигна в началото на черния баир, а на мен ми беше много тежко.
Добри също беше пред мен, аз му казах да ме изчака и намали и с темпо ги понастигнах, но бях на лимита. Уоутър отзад с темпо ни настигна. Много е опитен, умен и има много състезания през годините в Западна Европа; просто знае всеки път какво и как да го прави. А и днес се е чувствал вече леко по-добре. Аз използвах един момент и излязох начело. Влагах се максимално на най-стръмния и техничен баир и само Уоутър беше близо. Спас направи грешка и слезе да бута и изостана. Е, тук вече настроението ми се вдигна. Спас забави съотборниците ми Васко и Добри, но аз знаех, че те няма да му помагат и ще му е трудно сега на техничното спускане да ме настигне. А малко преди това пак бях на седмото небе от щастие и за моите съотборници, че сме начело петима души – единият от които е Уоутър, който е невероятен състезател и човек, и Спас Гюров, който е професионален шосеен национал, участник на Олимпиадата на шосе в Лондон тази година и аз, Васко и Добри от моя отбор. Чувството, както и вчера, беше неописуемо, че сме толкова равностойни и просто усещах всеки един от останалите и тяхната енергия ме завладяваше.
Карах максимално бързо навсякъде и виждах в далечината на около 1 минута пред мен Уоутър. Зад мен не се виждаше никой, но знаех, че от вчера Спас е на 3 минути и половина пред мен и че ще е трудно, но поне да го бия днес и да се раздам, колкото мога. На едно изкачване в нивите виждах Уолтър пак на около 1 минута пред мен и на върха се обърнах да видя къде са другите. Имаше някой с бяла фланелка, който в далечината не можех ясно да различа, който много ожесточено ме гонеше на около минута – минута и половина и още един-двама зад него. Казах си, аз вече се раздавам много и усещам, че нямам сили, а Спас и другите ме настигат. Падна ми силата и си помислих, че съм слаб и че ще ме стигнат. Но се стегнах, спрях да мисля негативни неща, концентрирах се и докрая се развъртях много добре, карах супер силно, както и предишната година на същото състезание и финиширах много силно. Карах поне 2 пъти по-бързо на последните километри отколкото вчера там и сега разбрах защо вчера са ми направили там време.
Финиширах много щастлив от себе си и че съм дал всичко от себе си. Всички ми пляскаха и аз ги питам къде е Уоутър и колко пред мен финишира, а те ми казват – ти си първи! Направо не можах да повярвам! Много щастлив бях и дълго време след финала ме държа това чувство, че за първи път побеждавам Уоутър, дори и само за един ден (защото в генералното класиране заради грешката ми от предишния ден все пак ме бие с 2 минути разлика).
Уоутър дойде след минута и половина и каза, че се е загубил за кратко. Все пак трасето е същото като миналата година и повечето сме го карали, а и маркировката беше по-добра от миналата година, но въпреки това в средата на класирането са се губили групово доста хора, но то един като се обърка, другите само следват. Все пак не го пожелавам на никого,особено на мен. 😀 – просто трябва да се внимава за маркировката при планинското колоездене и това е част от спорта и състезанието и не е толкова лесно и просто.
Спас е имал много проблеми и завърши назад, но си запази третото място в генералното класиране при мъжете. Жалко за Васко Василев от моя отбор, защото той също много се е губил, иначе имаше шанс да стане трети при мъжете накрая, а сега остана четвърти.
При юношите Иван Мухтаров е 3-ти след много силните Добрин Лиловски (КК „Алекси Николов“) и Желязко Влаев от Сливен, които са много силни на шосето, а са и с 1-2 години по-големи от Иванчо все пак.
Миро Алексиев е след десето място, но там е много оспорвано и се вижда от времената как в 5-10 минути са десетина състезатели. Голям напредък и развитие има крос-кънтрито в България във всеки един аспект и ако и държавата и федерация помагат, ще вървим само напред. Да се надяваме на по-добро бъдеще. Иначе спортът и дисциплината ни е Олимпийска и се надявам на участие на българин на следващата Олимпиадата и в планинското колоездене.
Супер състезание, много добра организация, перфектно, слънчево и приятно време!
Много съм щастлив и искам да благодаря най-вече на съотборниците си от КК „Алекси Николов“ Варна – Добри, Анелия(която за пореден път стана първа при жените и кара наравно с мъжете по трасето), на Николай Николаев, който пък стана втори при мъжете от 36 до 45, на Венито, която е четвърта при жените, а е още много млада; на Васко Василев, който е много силен, но просто трябва да си повярва още малко и да има и повече късмет по време на състезанията; и естествено, на треньора ни, Николай Стамболийски, за подкрепата и това, че винаги е до нас и ни помага и със средства и с морална подкрепа, а и той участва в състезанието и завърши на респектиращото 12 място.
Мерси много на всички присъстващи и на организаторите за прекрасните 2 дни!
До нови срещи! 🙂
