Тази година надпреварата за СК приключи преди Световното първенство. Заключителният кръг се проведе в курорта Вал ди Соле в Италия на 20-21 август при високи температури и сухи пътеки.
Съботният ден започна със стартовете в дисциплината крос-кънтри. Трасето бе интензивно, с доста промени в наклона и с обичайните стръмни участъци нагоре. Спусканията също бяха доста стръмни, без да са твърде технични и спънати, но не липсваха и такива препятствия, включително серпентини със страничен наклон по пистата.
При жените Катерин Пендрел (Канада, Luna) постигна трета победа за сезона, но дори това не бе достатъчно да измести Жули Бресе (Франция, BH-Suntour-Peisey Vallandry) от първото място в крайното класиране. Именно между тези две състезателки бе борбата до втората обиколка, когато Пендрел започна да показва повече сила при изкачванията и избяга напред. Бресе явно не се чувстваше добре в жегата и постепенно бе застигната и изпреварена първо от Гун-Рита Даале (Норвегия, Multivan-Merida), а след това и от световната шампионка за 2010 г. Мая Влозчовска (Полша, CCC Polkowice). Така Бресе завърши състезанието на четвърта позиция. Победата на Пендрел обаче не бе съвсем безпроблемна – след едно падане тя изгуби доста време да оправи разместените лапа и кормило, така че преднината ѝ от повече от минута се стопи до 30 секунди. Междувременно Влозчовска задмина Даале и финишира втора. Последната позиция на подиума бе спечелена от Ева Лехнер (Италия, Colnago Farbe Sudtirol).
Както споменахме, в крайното класиране за 2011 г. победителка е Жули Бресе с 40 т. преднина пред Катерин Пендрел. След тях се нареждат Ирина Калентиева (Русия, Topeak Ergon), Мари-Хелен Премон (Канада, Maxxis-Rocky Mountain) и Ева Лехнер.
Седмица преди Световното първенство в Шампери Мая Влозчовска и Гун-Рита Даале също показаха страхотна форма, така че се очертава оспорвана надпревара за най-високата титла в планинското колоездене. Между другото, там Жули Бресе ще се състезава в категорията до 23 г., което оставя твърде малко шансове на съперничките ѝ, ако тя демонстрира същото каране като в СК.
Като стана дума за тази възрастова група, в последния кръг при мъжете победител отново стана италианецът Герхард Кершбаумер (TX Active Bianchi). Още преди състезанието той бе сигурен победител в крайното класиране, но въпреки това не пропусна шанса да спечели и на родна земя. При жените Яна Беломойна (Украйна, Infotre-Bi & Esse – LeeCougan) постигна втора поредна победа, но в крайното класиране французойката Полин Феран-Прево (Lapierre) остана непоклатима.
При мъжете победителят в крайното класиране бе ясен още преди старта – Ярослав Кулхави (Чехия, Specialized). Въпреки това последният кръг се превърна в един от най-интересните за целия сезон, след като Кулхави и Нино Шуртер (Швейцария, Scott Swisspower) се бориха до последния метър, като във финалния спринт чехът все пак успя да извоюва пета победа за сезона. В този старт той предприе малко по-различна тактика – вместо да се изстреля напред, както обикновено, той се настани удобно в челната група, съставена от него, Шуртер и Флориан Фогел (Швейцария, Scott Swisspower). Тримата се движеха в пакет чак до петата (предпоследна) обиколка, когато Фогел поизгуби сили и изостана на трета позиция. Четвърти завърши Жулиен Абсалон (Франция, Orbea) – той така и не успя да настигне триото пред него. След французина в първите обиколки имаше солидна група от класни състезатели, която постепенно се разкъса и в крайна сметка последното място на подиума бе спечелено от Лукас Флюкигер (Швейцария, Trek).
В крайното класиране за 2011 г. втори след Кулхави e Нино Шуртер, следван от Абсалон, Хосе-Антонио Хермида (Испания, Multivan Merida) и Максим Марот (Франция, BH-Suntour-Peisey Vallandry).
В събота вечер се проведе и състезанието по форкрос. И тук титлата за 2011 г. вече бе сигурна в ръцете на Джаред Грейвс (Австралия, Yeti Fox) и Анеке Беертен (Холандия, Milka Trek), но за следващите позиции нищо не бе решено. Трасето като цяло предлагаше една основна и най-бърза линия и в опитите си да я достигнат и запазят състезателите често влизаха в близък контакт, като поне няколко падания се разминаха по чудо (например в единия полуфинал при мъжете имаше два такива случая).
В споменатия мъжки полуфинал напред продължиха Джаред Грейвс, който неизменно успяваше да оглави групата във всяка гонка, и Йоханес Фишбах (Германия, Ghost), който се бе „вкопчил със зъби и нокти“ за второто място. От другия полуфинал се класираха Томаш Славик (Чехия, RSP) и неговия сънародник Камил Татаркович. Във финалния рунд Грейвс поведе, а световният шампион от 2010 г. Славик остана най-отзад, но малко преди края на състезанието нещата се обърнаха и чехът успя да изпревари всички с отлично минаване от вътрешната страна на завоя преди каменния участък. Опитвайки се да си върне лидерството, Грейвс се закачи в Татаркович и падна, оставайки на четвърто място. Фишбах отново успя да опази второто място за себе си.
В крайното класиране Джаред Грейвс е първи, втори е Роже Риндернехт (Швейцария), трети е Славик, а четвърти Давид Граф (Швейцария). Победата на Славик в този последен кръг със сигурност ще му даде сили и увереност да се бори отново за титлата световен шампион в Шампери.
При жените до финала достигнаха Анеке Бертен, Лусия Ойтжен (Швейцария), Мелиса Бюл (САЩ) и Селин Грос (Франция, Team Morzine – Avoriaz / Haute – Savoie). В последния рунд Беертен отново бе най-бърза – тя бе и единствената състезателка, която минаваше по линията с двата големи скока. Бюл, която завърши на второ място в крайното класиране и бе основната съперничка на Беертен, не успя да се закопчае с единия крак при старта и така завърши на трето място. Втора е Лусия Ойтжен, а Грос остана четвърта – това е и позицията и в крайното класиране, докато Ойтжен там е трета.
Трасето за спускане във Вал ди Соле е едно от най-трудните и техничните в кръговете за СК. На него през 2008 г. се проведе Световното първенство. Пътеката е широка, стръмна и пълна с корени, дупки и буци, има и някои скоростни завои с опасен наклон по пистата. В неделния ден то бе изключително сухо и прашно – караше се бързо, но не и лесно, тъй като изненадите дебнеха отвсякъде и много именити състезатели станаха жертва на заровени в прахта препятствия или на загуба на сцепление.
Първото много добро време бе дадено от Грег Минар (ЮАР, Santa Cruz Syndicate), който стартира от задна позиция заради не много доброто си време в квалификацията. Това му гарантира дълъг престой на горещия стол, тъй като повечето от карачите след него не успяха да го детронират. В крайна сметка времето на Минар се оказа достатъчно добро за шестото място, а първият, който го измести, бе Камерън Коул (Нова Зеландия, Lapierre). Той също изгледа как повечето състезатели в топ 10 на квалификацията завършват след него, докато не дойде ред на Джий Атертън (Великобритания, Commencal), който именно на това трасе спечели шампионската си титла. След като по чудо избегна падане в горната част, Джий завърши с 2 секунди по-добро време от Коул, но и то все още не бе по-бързо от квалификационното на водача във временното класиране Аарън Гуин (САЩ, Trek). Той бе последен по трасето. Преди него и след Атертън бе ред на Трой Броснан (Австралия, Monster Energy / Specialized / Mad Catz) и Дани Харт (Великобритания, Giant) – двама от най-младите таланти в СК, които през този сезон показаха лудо каране и отлични резултати. Макар че на втората контрола Броснан бе с 2 секунди назад, в долната част той съвсем „откачи“ и до финала намали изоставането си с цяла секунда, завършвайки в крайна сметка на четвърто място. Дани Харт също мина в обичайния си агресивен и дори „късметлийски“ стил, като точно на последния ляв завой колелото му поднесе почти неконтролируемо и само виражът предотврати падането, след което буквално със скок Дани влезе в последния десен завой и пресече финалната линия с почти 3 секунди преднина. Това бе и първото по-добро време от това на Гуин по време на квалификацията. Победителят в СК за 2011 г. обаче имаше какво още да покаже. Той някак успя да мине хем по-бързо от Харт, хем доста по-стабилно и спокойно, сякаш караше по релси, скрити някъде сред коловозите и корените на трасето. В крайна сметка американецът свали времето до 3:10.40 и постави рекорд за най-много победи в СК в рамките на един сезон в дисциплината спускане – цели пет!
С подобни резултати не е учудващо, че Гуин бе спечелил титлата за 2011 г. още след предишния кръг. За пръв път от няколко години насам се случва американец да оглави класирането и никога по подобен безапелационен начин. Грег Минар и Джий Атертън успяха да опазят съответно второто и третото места, Дани Харт се изкачи до четвърта позиция, а Стив Смит (Канада, Devinci), който пропусна финала в Италия заради контузия по време на тренировките, остана пети.
При жените съотборничката на Гуин Трейси Моузли (Великобритания, Trek) също бе спокойна за победата си в крайното класиране – след най-успешния си сезон в СК тя се нуждаеше от седмо място, за да запази лидерската си позиция. Вероятно затова Трейси караше стабилно и сигурно по коварното трасе, без да поема излишни рискове, завършвайки в крайна сметка с пето време. Преди нея Емелин Раго (Франция, Team GR) се бе спуснала достатъчно бързо, за да заеме четвърта позиция, а Рейчъл Атертън (Великобритания, Commnecal) подобри нейното време и завърши трета. Борбата за първото място в последния кръг бе между две представителки на Франция – Мириам Никол (Riding Addiction Commencal) и Флориан Пужин (Scott 11). Никол бе предпоследна и свали 2.2 секунди от времето на Рейчъл Атертън, след което бе ред на Пужин – тя обаче не успя да се спусне по-бързо и остана втора. За Мириам Никол това е първа победа в кръг от СК, макар че досега е имала много подиуми.
В крайното класиране за 2011 г. след Трейси Моузли се наредиха Флориан Пужин, Рейчъл Атертън, Мириам Никол и Сабрина Жоние.
