Mini DH Западен парк 2011

Организатори: Любомир Тошев и Явор Груев. Двама души, но въпреки това не става дума за приятелско каране през уикенда, а за съвсем прилично по размери състезание в голямата дисциплина Mini DH. Макар последното да е шеговита игра на думи, в него има и сериозна нотка – след успешното начало на този формат, поставено през 2010 г. от „Крива спица“ в Пловдив, през този сезон вече има няколко заявки за състезания по спускане на кратко трасе и предимно с детско-юношески възрастови категории. Малкият DH всъщност е голяма работа, защото е интересен, забавен, достъпен и по-лесен (макар и условно казано) за организиране от класическа DH надпревара. А в същото време карането в него е сериозно, както и във всяко друго състезание, а публиката може лесно да снове нагоре-надолу по трасето в рамките на един ден.

В следващите редове ще ви представим накратко впечатления на няколко от главните действащи лица в неделния екшън по трасето в Западен парк. Надяваме се, че ще ви е интересно да прочетете какво мислят някои от победителите, един от организаторите и един „обикновен“, но със сигурност не случаен участник.

Преди това ще си позволя няколко думи и от мен. Времето бе благосклонно и ни подари страхотен пролетен ден с доста слънце и малко вятър за охлаждане на страстите. За жалост пропуснах сутрешните тренировки заради друг ангажимент – пристигнах тъкмо за края им, когато малки и големи вече летяха по трасето, готови за състезателните спускания. Пътеката, заградена с лентите, бе чудесна – имаше поредици от завои и виражи, имаше скокчета и скокове, а извън нея бе останало и едно „скочище“. На мен трасето ми се стори много игриво и забавно, изобщо не предполагах, че има такова съкровище в този парк. Най-атрактивното място бе малко преди финала – лек скок, изхвърлящ под ъгъл, чиято попивка представляваше вираж с противоположен наклон – при преминаването му състезателите трябваше да извъртят байка във въздуха, което, съчетано с висока скорост, правеше този участък един от най-интересните.

По цялото трасе имаше публика, чиито брой и състав се менеше непрекъснато, но като цяло хората бяха доста и за голяма радост видях и случайни посетители на парка, които бяха дошли да надникнат, държащи засмяни деца за ръка. Отвъд финала основните отбори и спонсори на събитието бяха опънали шатрите си, от пикапа на Monster Energy бумтеше музика, имаше дори мини-павилион със скара и напитки. Сред фирмите, които подпомогнаха събитието, освен вносителя на споменатата енергийна напитка, бяха и Ram Bikes, Веломания/Drag и Bike Store Extreme.

Аз лично останах впечатлен от организацията, особено като се има предвид, че тя бе дело основно на двама души, споменати в началото, с помощта и на техни приятели, разбира се. За безопасността на участниците се грижеха маршали и служители на реда (полицаи), на опасните дървета бяха завързани дюшеци, а за времеизмерването бяха осигурени съответните технически средства. До обяд, когато пристигнах, всичко явно вървеше по план и стартът на първото състезателно спускане бе даден само с 10 минути по-късно от обявеното в програмата. След това се получиха някои забавяния, най-вече заради обработка на резултатите във връзка с протести от страна на отделни състезатели, но денят бе топъл и дълъг (след преминаването към лятно часово време), така че никой не го прие като голям проблем.

Над 80 души стартираха в общо 5 групи. Първи по ред, както обикновено, бяха жените – общо три участнички: Ева Димитрова (Чета++), Ани Томева (Свободно измерение) и Даниела Караджова, като последната пропусна първия манш заради технически проблеми. В него Ева бе по-бърза, но във втория Ани даде най-добро време и така записа най-добър резултат в крайното класиране, спечелвайки първото състезание по планинско колоездене, в което взе участие. И тъй като вероятно се чудите как стават тези неща… за някои ще е достатъчно да кажа, че Ани е от Златица. А за всички останали – ето няколко думи от самата нея:

Жените, участващи в състезания по планинско колоездене, не са много, а ти сякаш изникна от нищото и спечели първия Mini DH за сезона. Разкажи ни накратко за себе си?
Ами да, наистина изникнах от нищото, аз съм просто любител на екстремните спортове. Не съм планувала така да стане, просто един ден седнахме с отбора на по бира и на шега реших да се запиша. Признавам, че съм доста неопитна, допреди няколко месеца дори нямах собствено колело, но вярвам, че когато човек силно иска нещо, ще намери начин да го има.

Всички знаем, че момчетата от Златица и Пирдоп карат много здраво – те ли те запалиха по спускането с велосипед?
Да, момчетата от Златица, откъдето съм и аз, ме запалиха по този спорт. Признавам, опитвала съм какво ли не, но по-голям адреналин от колелото НЯМА… Те са невероятни, помогнаха ми много и продължават да ме подкрепят, искрени благодарности за което на целия клуб „Свободно измерение” и най-вече на Иван Серафимов, който сглоби „машината“, с която карам.

Хареса ли ти усещането по време на състезание? Ще те видим ли и в други стартове през сезона?
Усещането по време на състезание е невероятно, не мога да го сравня с нищо. До сега съм била на много състезания, но за първи път участвам и осъзнах колко е важно да има хора около теб, които те подкрепят и, независимо от резултата, ще оценят усилията ти. Това е най-важното в такъв момент, да си невредим на финала и да има кой да те посрещне и окуражи. Относно това дали ще се видим и занапред, само времето ще покаже, желание и хъс има…

Разликата между Ани и Ева бе едва трийсетина стотни – подобно бе положението и при останалите категории, което още веднъж показва защо Mini DH е толкова зрелищен като тип състезание. И докато говорим за дамите, Илинда Евтимова не успя да се включи в надпреварата поради липса на велосипед, но се надяваме, че новият й байк ще е готов навреме за следващите стартове.

В клас А, най-малката възрастова група, родени през 1997-98 г., борбата за първото място бе между Мартин Войнов, по-бърз в първия манш, и Павел Владимиров (на снимката), който успя да се спусне най-бързо във втория. Трети остана Преслав Пенков. Попитахме набързо Павел за състезанието и него самия:

Здравей, хареса ли ти състезанието?
Ами, лично на мен ми хареса, като за първо.

Трудно ли стигна до победата?
Честно казано, не.

Значи не си бил под напрежение?
Да, чувствах се добре.

От колко време караш?
От края на миналото лято, като сега през зимата бях спрял.

А какъв е велосипедът ти?
Твърдак, Drag Climber.

Смяташ ли и занапред да участваш в състезания?
Да, определено!

Клас B срещна родените през 1995-96 г., някои от които вече са утвърдени състезатели и карат за някои от големите български отбори. Такъв е и победителят в тази група – Богдан Андреев от Ram Bikes, когото също помолихме за кратък коментар. Той успя да свали цели 3 секунди от времето си във второто спускане, което се оказа достатъчно за първото място, след като съперниците му не подобриха чувствително постиженията си от първия манш. Втори остана Бранислав Гервазиев, а трети – Иван Гиргинов. Между другото, това бе и групата с най-много участници – общо 34 души. Ето какво сподели победителят за МТБ-БГ:

Какво мислиш за трасето, състезанието и представянето си?
Мисля, че трасето беше на ниво за такъв Mini DH в ПАРК. Все пак и аз съм участвал в осъществяването до някаква степен, така че е по-добре другите да дават оценка.

Ти живееш в Люлин, т.е. близо до Западен парк. Помогна ли ти това по някакъв начин?
Живея в Люлин, но не мисля, че това ми е помогнало по някакъв начин, най-малкото – не съм карал в парка от 2 години; отделно, че допреди няколко дни не се бях качвал на колело след състезанието за националния шампионат в Боровец.

Видяхме те и с нов велосипед – какви са плановете ти за този сезон?
Карах с колелото на Симо, собствено колело още нямам, но се работи по въпроса и се надявам съвсем скоро да се кача на свой велосипед. Плановете за този сезон са големи, но мисля, че още е рано да говоря за тях.

В клас С (1993-94 г.) също имаше доста известни имена, някои от големите надежди на българската DH сцена. Първите трима се вместиха в рамките на малко повече от секунда. Това са Кристиян Милчев (Чета++), съотборникът му Младен Славчев и Михаил Банов. И тук помолихме победителя за няколко бързи отговора:

Приключи предишния сезон с победа в Сопот и този започва по същия начин, честито! Трудно ли беше в това първо Mini DH състезание за годината?
Благодаря, не мисля че беше особенно трудно. Лек старт, като за започването на новия сезон. 🙂

Как ти се сториха трасето и състезанието като цяло?
Трасето беше забавно, най-мъчителното, бих казал е, че беше равно на места и трябваше да се върти доста, за да се поддържа хубава скорост. Иначе като цяло трасето и организацията много ми допаднаха, нямаше проблеми или големи забавяния  свързани с времеизмерването.

За втора година си в отбора Чета++. Добре ли се чувстваш там и помага ли ти това в карането?
Така е, втора година вече става. Не съм се чувствал толкова добре в отбор, колкото сега. Винаги, когато ми трябва помощ, ми се помага, когато имам проблеми с каквото и да е било, се решават, общо взето ми е много добре в Чета++. Създателят на отбора, Калин Рахнев, много ни помага в карането, тъй като той от доста време се занимава с този спорт и е ходил по световни и знае за какво става въпрос. Ако не беше той, нямаше да сме на това ниво, на което сме сега.

Имаш и нов велосипед – доволен ли си от него, макар и след няколко карания?
По-хубав велосипед не съм имал, въпреки че и предишният ми не беше лош, но този е на съвсем друго ниво като работа, геометрия, усещане и най-вече тегло. Вече с лекота правя триковете във въздуха и завоите идват от самосебе си. Още не съм го пробвал на по-груб терен, но не се съмнявам, че ще се справи отлично. Ще видим на състезанието в Сопот 🙂

Въпреки смелостта на младежите, най-бързата група се оказа „Елит“. В нея взеха участие 11 души, като достъпът бе с покани от организаторите. Победител стана Росен Ковачев с време 00:51.517. За победата си състезателят на Drag Racing получи шампанско и символичен, но съвсем истински чек на стойност 2 (два) лева. Когато пристигнах по обяд, Росен тъкмо ми се „похвали“ със сериозно падане на тренировката и виене на свят, но явно това състояние не му попречи да кара на обичайното за него ниво.

В тази група обаче решихме да поговорим с Калин Рахнев, „войводата“ на отбора „Чета++“, но най-вече човекът, който пръв представи и реализира с помощта на „Крива спица“ идеята за състезания от типа Mini DH (шампионатът Тепе Mini DH 2010).

Тази година ти беше участник, а не организатор – хареса ли ти трасето и състезанието като цяло?
Много ми харесаха! Поздравления за организаторите и всички замесени. Атмосферата беше приятна, а трасето – забавно и игриво. Като участник успях да се наспя, да закуся, да покарам със съотборниците, да погледам младите таланти на България… все хубави неща. Като добавка, направих повече спускания само през този ден, отколкото през всичките три кръга в Пловдив през 2010 година, а и за първи път многото въртене ми се отрази добре. Сезонът е открит!

Вече има информация за няколко Mini DH състезания през този сезон, след успешното начало в Пловдив през 2010 г. Какви са според теб предимствата на този формат и какво е бъдещето му?
Този формат е едно много добро допълнение към по-големите състезания. Нищо не може да замени усещането от едно бързо, стръмно и технично трасе, но от друга страна, на него не всеки може да прави първите си стъпки. Според мен mini DH състезанията са идеалната среда, в която да се учат, развиват и забавляват всякакви карачи, били те млади или по-възрастни, начинаещи или напреднали.

Предимствата на формата са много, но най-същественото е по-лесно организиране и по-лесно участие. Трябват само баир, желание и малко въображение. Ако трасетата са забавни за всички, а проявите добре организирани, бъдещето на тези мини-състезания може да ни изненада с масовостта си. Пожеланието ми към всички организатори е да правят трасетата „лесни за каране бавно и трудни за каране бързо“ – така удоволствието за всички е гарантирано.

„Чета++“ се представи отлично в това състезание (4 места на подиума и още няколко в близост до него)… как го правите това?
Като за откриване на сезона не беше зле. Гледаме да създадем подходящата атмосфера, за да може всеки да се развива и да се чувства добре. Подходът към състезанията, техниката на каране, настройките, изборът на линии и какви ли още не дребни подобрения – това са само малки добавки. В основата е, че хората в отбора са бързи, талантливи и мотивирани.

А ето и няколко думи от Любомир Тошев – един от организаторите на събитието:

Как ви хрумна да организирате състезание и защо избрахте това място и формат?

Идеята да направим състезание в парка я имаше от много години, но всичко оставаше само на приказки. Може би раздвижването на спорта в последната година и големият брой състезания ни показа, че може да се направи нещо хубаво и без да си някой от „големите имена“. Почнахме лека полека да проучваме и подпитваме какво е необходимо, за да се организира подобно състезание, и решихме да опитаме и ние.

Форматът, както повечето хора сигурно са забелязали, беше заимстван до голяма степен от този на шампионата в Пловдив, като искам да кажа едно огромно благодаря на момчетата от „Крива спица“, които ни помагаха със съвети от самото начало.

А колкото до мястото – то не беше въпрос на избор, а по-скоро основата. В парка аз карам може би повече от 5 години, а Явор още по-отдавна. Винаги сме се опитвали да го правим трасето максимално приятно за каране и според нас това е единственото място в София (без Витоша, разбира се), където можеш да караш нещо близко до истинско спускане и освен това е на 5-10 минути от вкъщи.

Какви трудности срещнахте преди и по време на състезанието?

Трудности, разбира се, имаше много и всякакви още от самото начало. Като се започне от финансови и се стигне до начина, по който са поставени лентите (съботата преди състезанието за това имаше спорове няколко часа). За неделя всички ни предупреждаваха, че ще ни дойде много нанагорно – така и стана, но все пак се справихме, като изключим някои проблеми по трасето и забавянията при обработката на резултатите.

Намерихте ли подкрепа и сред други хора, които да ви помагат за това събитие?

Нещото, което мен лично ме изненада най-приятно, беше именно колко много хора имаха желание да помогнат. Без огромната подкрепа, която получихме, не само, че състезанието нямаше да бъде такова, каквото беше, а и изобщо нямаше да го има. Затова и искам да благодаря отново на „Крива спица“ и на Димитър Щуров (4getcredo) за съветите, на Софийска община и Общинска полиция, на отбор „Чета ++“, особено на Калин за неговите съвети и на Любо Недялков, който въпреки постоянните му мрънкания в събота и неделя, наистина помогна да нагласим финалния вид на трасето (по начина, по който той не искаше) и за безопасността на един от участъците в неделя. Благодаря на Боби от „Bike Store Extreme“, момчетата и момичетата от „Ram bikes“, „Drag“ и „Monster energy“ за наградния фонд, дюшеците, лентите и музиката. На момчетата от категория „Елит“, които дойдоха от къде ли не, за да покажат как се кара, въпреки че се бореха за 2 лева. На всички, които помагаха да изградим трасето, на маршалите ни, на хората с времеизмерването, на бащата на Стиви, който уреди едно от най-важните неща – кебапчета  – и даде на нас своите чадъри и шатра, като остана да изгори на слънцето. Благодарим много и на родителите ни, чиито портфейли олекнаха доста покрай състезанието, и на всички хора, които съм забравил в момента.

Да очакваме ли следващо издание догодина?

Нека мине малко време и ще видим какво следва. 🙂

Припомням, че пълното класиране можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/eventsbg/1317-events-bg-110327-mini-dh-westpark-results


А за финал, още няколко момента, уловени в неделния следобед:


Венец от кашкавал или мускули от стомана? Когато става дума за Руси Славов от Чета++, по-скоро второто. И макар че успя да строши това зъбно колело при стартирането, Руси най-сетне се качи на подиума, давайки второто най-добро време в клас „Елит“. Честито!


2+1=3. Да се чете като: два велосипеда плюс един човек, Георги Радев, е равно та трето място. Жоро, както обикновено, бе дошъл да побеждава, но и да се забавлява. Затова той реши да кара в първия манш DH байка си, а във втория твърдака. И в двата случая резултатът бе впечатляващ, но все пак велосипедът с двойно окачване се оказа с няколко секунди по-бърз.


Момчетата от Златица (клуб „Свободно измерение“) се стараеха да са най-шумната и подкрепяща агитка, независимо кой е по трасето в момента. Още няколко такива групички да се появят, и атмосферата ще е като на Световна купа!


Професия фотограф: лежиш, пълзиш, мижиш и накрая трябва да гледаш действието само в снимки, защото нищо не си видял на живо!


Професия фотограф 2: дори и при три фотоапарата на врата, камерата на телефона никога не е излишна!


Технически проблем: едно от колчетата със сензор за времеизмерването поне два пъти бе отнесено от състезатели, отхвръкнали накриво след дупката с локвата, което наложи някои от тях да се върнат за още едно спускане.


Бъдещи шампиони: шампанско, награди, медали, самочувствие и отлично каране – всичко бе налице при тези младежи!