На 25-26 септември се проведе за втори път двудневното велорали „Узана“ с начало и край в едноименната местност над гр. Габрово. Първият ден от него се зачиташе и като национален шампионат по крос-кънтри, така че не е учудващо, че всички топ-състезатели в тази дисциплина застанаха на стартовата линия, включително и представители на шосейни клубове, които не се уплашиха от суровите условия, с които ги посрещна Балкана. А за всички тях имаше и едно още по-голямо предизвикателство – миналогодишният победител в състезанието, белгиецът Уоутър Клепе. За съжаление нямаше как да съм едновременно и в Узана, и в Боровец, затова помолихме организаторите от габровския велоклуб „Исполин“ (които любезно ни предоставиха и снимки) и трима от участниците във велоралито да споделят своите впечатления от състезанието и по този начин бе сглобена тази статия. Още мнения можете да прочетете в темата във форума на МТБ-БГ, посветена на състезанието: http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=76085
През погледа на Уоутър Клепе, победител при мъжете
През 2009 г. надпреварата в Узана бе моето първо състезание в България и от него пазех чудесни спомени за мястото, трасето, атмосферата и организаторите.
Така че съвсем логично бе да го посетя отново през 2010 г.
Тази година обаче някои неща бяха различни… На първо място, времето не бе никак „дружелюбно“, така че хората не можаха да се насладят на красивите изгледи във всички посоки. Още по-лошото бе, че участниците трябваше да са много внимателни, за да следват верния път, тъй като видимостта понякога бе по-малко от 20 м, а това, заедно с дъжда и ниските температури, не винаги е много приятно. Също така, тази година първият етап се зачиташе като български ХС шампионат, което също промени атмосферата. Част от хората не бяха толкова спокойни и дойдоха с високи очаквания. Затова усещането този път бе по-различно…
Ден първи:
Разбрах, че трасето е същото като през 2009 г., така че дори при намалената видимост се чувствах комфортно при следването на маршрута. Вятърът беше силен, а мъглата мокреше всичко, така че бях щастлив, когато стартът бе даден. Първите километри бяха спокойни, но за да си възвърна нормалната телесна температура, реших да гоня по-висока скорост при първото изкачване. На върха вече бях сам и започна търсенето на маркировъчните знаци. Имах късмет, защото винаги, когато започвах да се чудя, виждах следващия знак.
В спускането трябваше да съм внимателен, защото навсякъде бе изключително хлъзгаво (с летни гуми). След 4 км започнах да се наслаждавам и на природата. Имаше доста странни ефекти с мъглата в красивата гора, наистина чудесно! Трасето бе страхотно, по-добро отколкото си го спомнях! Камъни, хлъзгави участъци, натоварващо, супер! Най-важното бе да поддържам скоростта висока, защото това бе единственият начин да остана топъл. Финиширах след 2 часа и 45 минути и продължих направо към горещия душ.
Вечерта чух разочарованието на много от участниците, които имаха проблеми с навигацията (изпуснати знаци, различни знаци) и бяха изгубили ценно време. Те смятаха, че по този начин резултатите не отразяват реалното положение и че това не е редно в национален шампионат. Така че настроението бе паднало. Толкова по-различно бе през 2009 г. 🙁
Комуникацията също бе лоша, тъй като никой не знаеше за техническата конференция и не успяхме да се съберем всички състезатели и организатори, както щеше да е най-добре. (Чух, че техническа конференция все пак е имало, но ние не знаехме за нея).
Ден втори:
Много от хората изгубиха мотивация след първия ден, други пък искаха да отправят послание към организацията, така че така че само 30% от участниците стартираха във втория етап. Организаторите се бяха вслушали в оплакванията и решиха да не поемат рискове и да съкратят трасето до 30 км. Знацита за маркировката бяха добри, а също така бяха сложени хора на всички важни кръстовища, така че този път нямаше как да се обърка маршрутът.
Първите 15 км бяха надолу, като последните няколко от тях бяха тоооолкова хубави! Хлъзгави пътеки, ммм! След това, разбира се, следващите 15 км бяха нагоре… Тук поне нямаше причини да се оплакваме от температурата. 😉
А каква разлика имаше във времето – след първите 5 км спускане се озовахме под облаците и всичко бе чудесно – хубави гледки, приятна температура. Но колкото повече се изкачвахме, толкова по-близо бяхме до облаците и хоп, попаднахме отново в гадното време и мъглата. На мен обаче тези промени ми харесаха, направиха нещата по-интересни. Тъй като 70 % от изкачването бяха същите като предишния ден, аз се отпуснах и карах спокойно до финала, където пристигнах след час и 57 минути.
Отново спринт към душа и обилното ядене.
След това, пак заради недоразумение, пропуснах награждаването. Бях сигурен, че церемонията ще е в 15 ч, но когато пристигнах, всички си бяха отишли…
Така че за мен основният пропуск бе комуникацията, което доведе до недоразумения. Според мен, ако беше по-добра, това щеше да подобри и цялостната атмосфера, а това е най-важното в едно състезание, тъй като планинското колоездене е нашето хоби и трябва да се забавляваме!
Не ме разбирайте погрешно, аз определено се забавлявах и със сигурност догодина отново ще дойда, надявам се с група от положително настроени приятели…
През погледа на Анелия Карагьозян, победителка при жените, ХС шампион на България за 2010 г.
Велоралито е мероприятие, което за втора година доказва колко задружни могат да са габровци, когато правят нещо важно за колоезденето. Толкова масово мероприятие няма как да не е съпроводено с поне месец стабилна подготовка, включени бяха много хора по организацията.
Въпреки разпространилите се на място, както и във форума твърдения, че някой нарочно е пипал маркировката, не мога да се съглася с това. Имаше хора, които не са се губили и аз съм от тях. Била съм на състезания, където съм се губила и знам, че ти става много тъпо след това, но нищо не може да се направи. Оттогава имам голяма обица на ухото и винаги доста внимавам. Да, маркировката на велоралито може да се направи по-добре видима, но това не означава, че я е нямало въобще.
В петък беше предвиден масов старт, но изненадата ми беше голяма, когато на старта застанаха само 10 души. Карането беше основно надолу, но имаше и кратки участъци с бутане или стръмно катерене нагоре. Радвам се, че се включих и там, защото 12-те километра на трасето завършваха с една доста игрива пътечка и ми беше голямо удоволствие да я спусна няколко пъти (беше включена и в неделното трасе). Все пак времето започна да си прави лоши шеги с нас още преди началото на масовия старт, когато се изля кратък, но силен дъжд, придружен с градушка. Той разкаля доста откритата ски-писта, която беше в началото на трасето и се получиха някои доста забавни ситуации там за участниците, които караха в калта. Други хитро, хитро минахме по тревата и не се овъргаляхме.
Условията за каране на велоралито могат да се усетят само ако наистина си карал тези 4 или 5 часа, валял те е дъжд, не си виждал нищо в мъглата, духал те е страничен вятър по откритите места, калта е влязла в нос, уста, уши, колелото върви много тегаво нагоре, бутането е хлъзгаво, а надолу става шейна. Инцидентите за жалост не бяха малко и падания имаше, къде по-леки, къде се е стигнало до шевове. Аз падах 2 пъти втория ден, но за щастие без травми, а само от онези забавни пързаляния на кал.
Събота беше доста важен ден, защото се излъчиха победителите за Републиканското първенство. Няма да скрия радостта от победата си Поздравявам и всички други участници и победители!
В неделя времето беше два пъти по-ужасно от събота и доста състезатели въобще се отказаха да стартират, въпреки намаленото от организаторите трасе. Според мен се отказаха хората, които бяха дошли да карат „за кеф” и останаха най-злите състезатели. 😉 Това си личи и по времената, които повечето участници дадоха, май нямаше хора с над 4 часа.
Състезанието беше изпитание отново по мъжество, защото да караш в такова време в планината калява ужасно много и тялото, и духа. Прибрахме се по домовете и всички са се заели да оправят велосипедите, на които нанесохме доста щети в това лошо време и кални условия. Все пак трябва да сме готови за следващото състезание…
През погледа на Краси Великов, „обикновен любител“ на планинското колоездене и велоралитата
Много силна селекция (като за БГ, разбира се…) и много добри спортисти!
За първи път въртях трасето и мога смело да кажа – не е лесно!
Особено с допълнителни 5 кг кал по себе си, вятър и мъгла…
От друга страна страшно се изкефих на цялостното усещане – на всеки един от четирите часа!
Евала на Исполините и всички, участвали в подготовката и провеждането на състезанието!
Анатема на комплексарите, участвали в саботирането на маркировката!
Животът рано или късно ще им го върне…
Срам и позор за „големите спортисти“, демонстрирали липса на първите си седем години на финала.
Така и не разбраха, че и трите умишлени отклонения в маркировката са дело на техни „колеги“, които преди спорта, обичат първо себе си и жалките си амбиции…
Браво Уоутър! Отново показа как се прави!
Уважаеми БГ-спортисти, гората не е шосе!
Гледайте си маркировката и следите пред вас – обикновено помага…
Хвала на стартиралите в неделя – при тези условия, всички заслужавате награда!
През погледа на организаторите от колоездачен клуб „Исполин“, Габрово
Идеята беше да направим „три в едно”: Републиканско първенство по крос-кънтри, Велорали „Узана“ и детско състезание, за да привлечем максимален брой участници. Както всички ХС състезатели, така и най-добрите шосейни състезатели, за да направим една среща между т.нар. „шосейки“ и т.нар. „ХС състезатели“ (каквито май няма, с едно или две изключения при мъжете).
Много се надявахме времето да е с нас и да позволи на всички да покажат своите възможности. Вложихме немалко усилия в подготовката на това мероприятие, осигурихме приличен награден фонд в размер на 5300 лв. (парични и предметни награди), какъвто не е имало до сега в България на ХС състезание. Разбира се, трябва да благодарим на хората, които ни помогнаха:
Безспорният спонсор номер едно за тази година TopBikes, които за второ поредно състезание осигуриха голямата награда – велосипед Ideal Hillmaster.
„Веломания“ осигурили по-голямата част от предметните награди.
„Лидер 96“ осигурили велосипед Evolution.
Включиха се и много габровски фирми: сладкарница „Липите” осигури тортата за детското състезание, Master clean, Tunador, Via neon, Търговски комплекс „Парос“, верига магазини „Нивен“, Mobimax, Алфрида Пеев, фабрика за обувки „Кристиян“, „Денизовата къща“ и други.
Бяхме предвидили почти всичко, освен времето. Цяла седмица по време на маркирането беше перфектно, чак не ни се вярваше 15 минути преди масовия старт в петък какъв град заваля и как причерня. Причерня ни и на нас. Знаехме вече, че няма да е това, което бяхме планирали, целият ни труд отиде по дяволите.
Малцината застанали на старта обаче не се притесниха от условията и се спуснаха по десет километровото тежко трасе. При мъжете Недко Дянков доказа, че е универсален състезател като спечели, следван от баща си Николай Дянков и Николай Петков. Особени адмирации за Анелия Карагьозян (КК „Алекси Николов“), която единствена от жените застана наравно с мъжете на старт и не се притесни нито от опасното спускане, нито от тежките условия.
Силният вятър и мъгла, примесени с дъжд през първия ден от велоралито (събота) направиха трасето много тежко. Това даваше предимство на ХС състезателите, но изненадващо за някои най-бърз (изключваме Уоутър Клепе) беше Даниел Петров (Вивело Троян), който въпреки че е от т.нар. „шосейки“, се справи с трасето, с маркировката и разби теориите за шосейните състезатели, че умеят да карат само зад полицейски автомобил.
След финала, естествено, имаше много упреци относно маркировката. Нямало я, не се виждала… Да, ама Уоутър и Даниел как я видяха и се справиха?
Условията бяха едни за всички, някои се съобразиха с тях, други ги подцениха. Всъщност, ако в България има хора, клубове, вземащи се насериозно в планинското колоездене и в частност дисциплината ХС, имаха на разположение почти една година да се запознаят с трасето, тъй като отдавна бяхме обявили, че то ще е същото като от 2009 г.
Този ден отново бяхме много впечатлени от Анелия. Другото, което направи впечатление, беше хъсът на другото момиче – Христина Козарева от „МТБ Габрово“ – тя имаше своите шансове, но опитът на Анелия надделя.
Веднага след старта на първия етап проведохме и детското състезание. На старт застанаха 60-тина малки участника и то при тези тежки условия. Ако беше хубаво времето сигурно нямаше да ни стигне тортата за всички.
Добре, че свърши този ден, надявахме се поне втория времето да е по благосклонно към нас.
Да, ама не! Цяла нощ ураганен вятър (за нас безсънна нощ), на сутринта когато очаквахме вятъра да спре и да се покаже слънцето, взе, че заваля.
Дилема: Да прекратим ли състезанието, да го отложим ли, да го намалим ли?
Допитване. Какви са настроенията? Повечето отговарят „Към вкъщи”
Уоутър обаче казва „Да се кара, времето е перфектно”, същото казва и Федя и Папи, чухме още няколко „За” и решихме – ще има втори етап.
На старта застанаха 20 състезатели. Някои от тях имаха амбиции за челното класиране, но имаше и такива, на които тези условия им харесваха и караха просто за удоволствие. Този ден силно впечатление направиха юношите от отборите на „Лястовица“ – Казанлък и „Алекси Николов“ – Варна, както и един от София и един от Велико Търново. Без значение дали са шосейни или ХС състезатели, те показаха мъжество, каквото липсваше на повечето мъже и не се оплакаха нито веднъж.
Жените също дадоха пример как трябва да се кара при всякакви условия. За ветераните се знае – Федя, Николай Дянков, Николай Коев са доказани бойци, на които много от претенциозните ХС състезатели могат да завидят.
При мъжете, освен Уоутър, за съжаление нищо особено. При жените за трети пореден ден победа за Анелия – трябва обаче да се отбележи и много доброто представяне на Христина Козарева, на която малко не й достигна тази година, но за следващата се очертава като сериозна конкурентка на Анелия за първото място при жените. Ако през 2009 г. откритието на велорали „Узана“ беше Уоутър Клепе, то през 2010 г. това бяха Анелия Карагьозян и Христина Козарева.
Благодарим на всички, които ни уважиха! Пожелаваме ви успех в другите състезания!
От тазгодишното състезание си направихме и съответните изводи: недоволни винаги ще има, децата са винаги доволни, включително и юношите, затова за следващата година смятаме да обърнем повече внимание именно на тях.
К.К. „Исполин“
Крайно индивидуално класиране по групи: (място, номер, име, клуб, време)
Юноши
1.(32) Александър Алексиев – КК Лястовица Казанлък – 5.55.41
2.(31) Десислав Неделчев – КК Лястовица Казанлък – +0.6.23
3.(2) Георги Георгиев – София – +0.43.17
4.(66) Искрен Узунов – Велико Търново – +1.39.32
5.(43) Румен Стоянов – КК Алекси Николов Варна – +1.59.23
Жени
1.(86) Анелия Карагьозян – КК Алекси Николов Варна – 7.41.56
2.(83) Христина Козарева – Одрински МТБ Габрово – +0.10.48
Мъже
1.(1) Уоутър Клепе – Велоклуб Мамут – 4.38.26
2.(99)Николай Стамболийски – КК Алекси Николов Варна – +1.41.39
3.(24) Йордан Дончев – Маунтрънър – +1.43.08
4.(35) Тодор Ангелов – КК Лястовица Казанлък – +1.50.44
5.(13) Недко Дянков – Вивело Троян – +2.43.04
6.(61) Дамян Карагларски – Одрински МТБ Габрово – +3.15.37
7.(71) Теодор Петров – Велоклуб Мамут – +3.27.46
Ветерани
1.(80) Фьодор Драголов – София – 6.06.08
2.(44) Николай Коев – КК Исполин Габрово – +0.16.25
3.(11) Николай Дянков – КК Исполин Габрово – +0.21.15
