Белгиецът Уоутър Клепе, който вече е добре познат на българските ХС състезатели, грабна първото място в две поредни състезания в края на месец юни. Постижението му едва ли изненада някого, но това не пречи за пореден път да се насладим на класата, която показа чуждестранният гостенин. Освен всичко друго, Уоутър се оказва и мощен „стимулант“ за най-добрите ни състезатели, които тази година масово подобряват времената си от предишния сезон на познати трасета.
Уоутър изкачва ненормално-стръмния черен път по склона на вр. Острец над Велинград. На повечето му съперници им бе трудно да повярват, че това е възможно…
В събота, 26 юни, се проведе традиционното мероприятие „Скороходна и колоездачна обиколка на Витоша“. Всъщност това бе 40-то, юбилейно издание на тази проява. В последните години тя добива все по-голяма популярност сред колоездачите и е едно от най-многолюдните събития в календара с множество заклети почитатели. Тази година стартираха около 250 души!
Макар че основната идея в Обиколката е личното предизвикателство (разстоянието от 100 км по пресечен терен е достатъчно сериозно изпитание за всеки любител-колоездач), участието на много от топ-състезателите ни по крос-кънтри прави борбата за челните места все по-оспорвана, а времето за преминаване на маршрута все по-добро. Уоутър се отчете с най-добро време не само в конкретното издание, но и като цяло, подобрявайки всички досегашни рекорди – 4:02:28. Това ще рече средна скорост около 25 км/ч, при това не в идеални условия (на места е имало повечко кал заради дъждовете, които се изливат редовно в последните 2 седмици) и с уточнението, че не е гонел максимално натоварване, за да запази сили за състезанието на следващия ден. „Машина“ е най-честото определение, което се чува за Уоутър… Втори завърши Тодор Ангелов, а трети Станимир Статев. При жените най-бърза бе Мария Киркова.
Тъй като в събота вече пътувах към Велинград за тамошното състезание, нямаше как да присъствам на Обиколката на Витоша, но темата във форума е богата на мнения и разкази за нея – ако ви е интересно, можете да научите от първа ръка какво е било преживяването. Отзивите за организацията са отлични – сигурен съм, че има защо.
На 27 юни Уоутър и повечето му силни конкуренти сред българите отново се изправиха в надпревара помежду си, този път в района над Велинград. Можете да сте сигурни, че след Обиколката на Витоша повечето „нормални“ хора едва ли изпитват свежест дори за обикновено каране, а какво остава за състезание и то по сериозно трасе, каквото е на Купа „Велинград“. Вероятно това е основната причина на старта да се наредят само 17 души. Затова пък повечето от тях не бяха „случайни“, така че състезателното ниво бе доста високо.
Както казах, белгиецът е машина, която неусетно дърпа и останалите напред. Той с лекота подобри първото време по този маршрут от 2009 г., но и финиширалите след него на метри един от друг Димитър Димитров и Тодор Ангелов също бяха по-бързи от предишната година. И това при положение, че Уоутър за кратко се е объркал по трасето, а пък Тошко е паднал не съвсем безобидно! Фьодор Драголов отново бе най-бърз при ветераните.
Миналата година се бях „изхитрил“ да си спестя основното изкачване, придвижвайки се до Юндола с кола, но сега реших да видя що за чудо е тоя вр. Острец. Ами стръмен си е! Веднага след напускането на града състезателите се изправят пред първия душмански баир, но последните няколкостотин метра до върха са същинските душевадци. На Уоутър там му се наложи да премине на най-малък венец отпред – другите участници май направо са преминали към бутане, ако съдя от разговорите след това.
Спускането от Острец е също толкова предизвикателно, колкото изкачването до него. Пътеката върви право надолу през гората и наклонът е такъв, че почти не позволява пускане на спирачките. А как се спуска това с висока седалка, изобщо не ми се мисли! Затова не бе учудващо, че някои от състезателите предпочетоха да не рискуват и подтичваха надолу с велосипедите до себе си.
Малко след вр. Острец и още преди с. Света Петка повечето участници вече ме бяха задминали, което обезсмисли карането ми по маршрута до края. Затова от билото поех по една друга пътека и когато пристигнах във Велинград, очаквайки че почти всички вече са финиширали, с изненада установих, че има няколко загубили се. Причината явно бе в това, че до с. Света Петка бе използвана маркировка с ленти по дърветата, а след това се разчиташе на знаците с боя по дърветата, тъй като се минаваше по маршрути, които са описани и маркирани от Байкария. Оказа се обаче, че в състезателни условия не всеки е могъл да следва безпроблемно маркировката с червени триъгълници, така че за бъдещи надпревари май е по-добре да се разчита на специално поставени за целта указатели (ленти, табели и т.н.).
За щастие имахме голям късмет с времето – макар и облачно, до дъжд не се стигна. А като бонус към техническата конференция в събота и награждаването в неделя, които се състояха на централния минерален плаж, много от участниците успяха с кеф да се топнат в топлата вода на басейна, за да се отпуснат след натоварения уикенд.
Следват още няколко снимки от Купа „Велинград“:
