На 24-25 април над Тетевен се проведоха състезания по спускане и крос-кънтри под патронажа на кмета на града.
Съдейки по предварителните реакции и бидейки свидетел на самите състезания, съм сигурен, че това ще остане едно от спорните събития за този сезон, за което всеки ще има своето мнение. Приемете моето като едно от многото, както обикновено, на страничен наблюдател.
Състезанията, особено това по спускане, бяха малко… странни. Други може би биха употребили по-силна дума, но аз имам за цел да отправя единствено градивна критика. Следващите редове може би няма да се харесат твърде много на организаторите, но мисля, че е важно нещата да се казват открито и да се назовават истински: според мен в надпреварата по спускане имаше някои важни елементи, които просто не се правят по този начин и дори липсата на предишен опит не е оправдание, тъй като такъв има откъде да бъде почерпен. Идеята да се направи такова мероприятие в това чудесно кътче на България (облачното време попречи да го видим в най-хубавия му вид, но мястото наистина е прекрасно!) сама по себе си е много добра, но към реализацията й трябва да се подходи по друг начин, за да бъдат нещата сериозни. За да не звуча твърде общо, а и твърде негативно, ще изброя накратко положителните и отрицателните си впечатления от състезанието по спускане.
Положителни:
– Въпреки липсата на лифт, транспортът бе добре организиран, поне за такъв брой участници (около 40 души). Един камион от легендарния модел „Виетнамка“ (ГАЗ-66) и една още по-странна компактна 6-колесна високопроходима машина извозваха състезателите от финала до началната точка и тъй като разстоянието бе кратко, нямаше никакви проблеми всички да са горе навреме за съответния старт. Не зная колко спускания са направили хората, трениращи от събота, но съдейки по броя курсове, които направиха камионите в неделя, вероятно предишния ден са покарали доста добре.
– Програмата на състезанието се спазваше, даже може да се каже, че по-скоро имаше подраняване, отколкото закъснения.
– Времеизмерването, доколкото мога да преценя като неспециалист, беше на добро ниво.
– Нямаше такса за участие, така че надпреварата бе максимално достъпна за всеки.
– Каквото опираше до административни правомощия, бе добре свършено – например мога само да похваля полицията за съдействието, което оказа в различни насоки. Имаше и екип на ПСС, както и линейка.
– Имаше награден фонд, осигурен от общината (ако правилно съм разбрал) и от магазин „Байкцентър“ – София, състоящ се от парични и предметни награди, така че победителите със сигурност не са били път напразно.
– Имаше и някакъв интерес от местната общност – неочаквано за мен, но край трасето се появиха групички от хора, следящи надпреварата.
– В допълнение към резултатите, които се появиха на сайта на БКС на следващия ден, на състезателите от 1-во до 20-то място бяха присъдени и точки, което значи, че БКС засега следва идеята си за оформяне на верига от състезания с крайно класиране. Вярно е, че някои от най-важните събития през сезона не са включени в календара, защото не са били обявени по време на приемането му, но все пак подобно точкуване според мен е една добра стъпка.
Отрицателни:
– Обявяването на състезанието и цялостното информационно обезпечаване бяха под всякаква критика. Подробности за събитието получихме едва седмица преди обявените дати, след което се оказа, че и в тази официална информация има някои неточности. Така и не се разбра има ли долна граница при младежите и каква точно – съдейки по някои участници, тя явно се разминаваше с първоначално обявената. Всъщност дори не стана напълно ясно кой е основният организатор на проявата – дали общината, дали местен клуб или Българският колоездачен съюз. На място около трасето като организатори действаха съдиите от БКС, така че може би следва да отчетем мероприятието като тяхно.
– По трасето на практика нямаше маршали. Имаше съдии горе и долу, както и един движещ се по трасето, и толкова.
– Самото трасе бе доста необикновено на фона на всички други състезания по спускане, които съм гледал в последните години. То бе с дължина около 2 км и представляваше основно каране по поляни – на места дори нямаше пътека, преди спускачите да оформят такава. Наклонът на повечето места бе достатъчен за развиване на висока скорост, но в никакъв случай не бих го нарекъл стръмен. Като цяло пистата бе лесна като терен и бърза, но не бих казал безопасна, защото по поляните имаше неравности, които при висока скорост изглеждаха коварни, а и дългите прави предполагаха по-голяма вероятност за грешка на завоите след тях. Имаше и едно изкачване, предшествано от доста „крив“ участък, така че малцина бяха тези, които минаваха оттам без слизане и бутане.
В трасето имаше и хубави елементи, не може да се отрече. Не съм карал по него, но някои завои изглеждаха много добре отстрани – скоростни, със страничен наклон, тестващи границата на сцеплението (особено като се има предвид, че бе влажно). Ако щете, имаше и участъци, които бяха просто красиви за гледане. Ако те бяха комбинирани с някакви по-технични и стръмни секции (каквито не видях да има точно по този склон), би се получила чудесна пътека. Но в този си вид за мен тя бе много далеч от адекватно трасе за спускане.
Въпреки това, ако кажа, че не ми е било интересно, ще излъжа. Спускането е дисциплина, която е атрактивна сама по себе си и не е нужно много, за да бъде приятно за гледане. Сигурно и на участниците им е било приятно да покарат. Доколкото обаче говорим за състезание, което включва много повече елементи от самото каране (за него се погрижиха най-добрите спускачи в страната, които бяха на линия), нивото, което трябва да се гони, е доста по-високо.
Класиране в спускането
Мъже
1. Димитър Гайдов (Ram Bikes) – 01:38.26
2. Росен Ковачер (Drag Racing) – 01:38.44
3. Георги Радев (София) – 01:42.87
Юноши
1. Николай Стоянов (Drag Racing) – 1:45.24
2. Боби Крумов (Ram Bikes) – 1:46.06
3. Георги Ралевски (В.Търново) – 1:46.21
Жени
1. Надя Попова (Bikes Center) – 2:19.70
2. Ева Димитрова (Чета++) – 2:43.36
Що се отнася до крос-кънтрито, там нещата изглеждаха по-близко до обичайното, вероятно защото изискванията към такъв тип състезания (поне привидно) са по-ниски. Въпреки че до събота се бяха записали само двама участници, в неделя пристигнаха доста повече, така че дори бяха разделени на три категории и стартираха в две групи – жени и юноши направиха по три обиколки, а мъжете пет. Дори някои от спускачите решиха да се пробват в другата дисциплина – явно бяха загряли от въртенето в тяхната или пък не им беше достатъчно.
Трасето не изглеждаше особено трудно – дължина около 4 км, изкачване основно по асфалт и черен път, спускане по тясна пътечка без някакви сериозни препятствия, но пък дъждът, който заваля следобеда, я направи доста хлъзгава на места, т.е. добави известно предизвикателство към спускането.
Макар че голяма част от топ-състезателите ни бяха по същото време в Стара Загора, борба и състезателен дух не липсваха – както за челните позиции, така и за някои по-задни. Ето как изглежда класирането в тази дисциплина:
Мъже
1. Филип Драголов (Green Way MTB / София)
2. Йордан Нечев (Green Way MTB / София)
3. Георги Одрински (КК Одрински / Габрово)
Юноши
1. Емил Стойнев (София)
2. Александър Стоянов (Велоцентър / Плевен)
3. Румен Станков (Тетевен)
Жени
1. Ирина Ганева (Бургас)
2. Теодора Матеева (София)
Пълното класиране във всички дисциплини и групи можете да свалите ТУК.
Очаквайте в следващите дни и галерия със снимки от състезанието.
