Тепе Mini-DH 2010 - първи кръг

Съвсем истинско! Такова беше първото състезание по спускане от типа Mini-DH, което се проведе от велоклуб „Крива спица“ в Пловдив на 7 март. Нито късото трасе, изглеждащо измамно лесно, нито възрастта на участниците, която по регламент бе до 18 г. (с изключение за жените), нито каквото и да е друго попречи тази надпревара да бъде много оспорвана, крайно интересна и на високо ниво. А наличието на още два кръга, към които участниците в първия се отправят с актив от точки в зависимост от класирането си, със сигурност ще направи състезанията още по-напрегнати. И вероятно ще формира у подрастващите ни DH любители качества и опит, които липсват дори на батковците им, защото до момента в България имаше само един опит за провеждане на шампионат по спускане с точки за всеки кръг и крайно класиране. Но тогава времената бяха други и определено смятам, че сега за първи път ще наблюдаваме една истинска поредица от състезания, водещи до излъчване на победители за цялата серия.

Причината да имам подобни очаквания са организаторите на събитието. Ако до момента не сте чували за „Крива спица“ и за някое от техните мероприятия, то или за пръв път влизате в нашия сайт, или имате нужда от един сериозен преглед на статиите от последните 2-3 години. Казано най-просто, пловдивският велоклуб се утвърди като един от най-сериозните организатори на забавни и предизвикателни прояви, които се запомнят с добро настроение, високо напрежение и отлична организация. Ако смятате думите ми за твърде хвалебствени, просто посетете следващия кръг и се убедете сами. Защото съм убеден, че за него „Крива спица“ ще доизкусурят и малкото неща, за които биха могли да понесат някакви критики след първото състезание. Макар че аз лично не намирам никакви сериозни поводи за забележки. Мога да кажа само браво и да им пожелая натрупаният опит да направи подготовката на втория кръг по-лека, защото съм сигурен, че подобно събитие изисква много усилия.

Както при всяко нещо, което се случва за първи път, в главата ми е пълно с разнородни впечатления, та чак се чудя с кое от всички тях да продължа. Може би с броя участници, който бе точно 101 души – внушителна бройка, като се има предвид възрастовото ограничение. В групата на жените, където за възрастта не се питаше, бе отчетен своеобразен рекорд за състезание по спускане – аз поне не си спомням в друга надпревара да е имало толкова много дами. Като добавим към състезателите и техните приятели, придружители и хората, дошли специално заради надпреварата, можете да си представите, че множеството, събрало се под склоновете на Джендем тепе, приличаше на една малка армия, готова да превземе Младежкия хълм. Някои бяха въоръжени със сериозна „оптика“, други бяха издокарани с шлемове и доспехи от главата до петите, а сред тях организаторите със сигнално-оранжеви жилетки сновяха като пълководци и въдворяваха ред.

След като приключи записването, „заповедта“ за атака бе дадена и по пътеката, определена за изкачване, запъпли пъстра върволица от младежи, бутащи „бойните“ си машини към точката на старта. Направи ми впечатление, че велосипедът тук бе представен в цялото си многообразие – от детски колела през всевъзможни видове твърдаци та чак до сериозни велосипеди за спускане. А както се видя накрая, видът на байка не беше най-важното, защото хора с твърдаци дадоха не по-лоши времена от участниците с дългоходови DH велосипеди.

Това имаха за цел да покажат и форлойферите – няколко души, поканени от организаторите, които имаха за задача да подгряват публиката, да дават пример на младите състезатели, а също и някои чисто технически функции – да се провери чрез тях времеизмерването и трасето преди старта във всяка отделна категория. И тяхната група бе многолика и забавна – редом застанаха тримата ни най-успешни спускачи в последните години – Росен Ковачев от Drag Racing (с твърдак), Митко Гайдов от Ram Bikes(с нов DH прототип на марката) и Калин Рахнев (с добрия си стар Iron Horse SGS DH), като последният бе и главен организатор на проявата, така че за съжаление го видяхме само за две спускания. За сметка на това се насладихме на карането и на другите форлойфери, някои от които изтъкнати любимци на публиката. Изобщо, тези интересни хора дадоха своя принос за шоуто, но и за сериозността на състезанието – младите състезатели „сверяваха часовника“ си по тях, а и всеки друг, вярвам, изпита удоволствие да гледа (и снима) карането им.

Няколко думи и за трасето – както бяха обещали организаторите, то бе съвсем лесно, дори и най-малкият участник го минаваше без проблеми, но когато целта бе да си пръв в групата си, нещата вече не изглеждаха толкова прости. Половинкилометровата пътека (измерена на око) бе учудващо разнообразна за дължината си. Три от най-сериозните препятствия посрещаха участниците още в първите метри – два каменни прага, последвани от най-острия завой на трасето – 180 градусов, ляв, с малък вираж. След него следваше равна част с 2-3 леки извивки, после „гмуркане“ в една долчинка и излизане със завой от нея, права, шикан, права, шикан, скокче, поредица от невероятно добре изглеждащи завойчета с леки виражи, извеждащи до финалната, равна част, където се изискваха и допълнителни физически усилия за постигането на добро време. Като добавите към това описание и слънчевата неделна утрин с дъх и вид на пролет, карането по тепето изглеждаше да е най-хубавото нещо в този ден и час. Затова всички тренираха с удоволствие до ранния следобед, когато започнаха двете спускания за време.

За съжаление тогава слънцето се скри и температурите паднаха значително – това обаче не важеше за настроението край пътеката, нито за хъса на състезателите. Двата рунда предложиха много добро каране, мъжка борба за първите места, умиление от смелостта на най-малките и дори няколко падания, които за щастие не доведоха до нищо по-сериозно от затаяване на дъха на стоящите край лентите. Заради големия брой участници, и въпреки изтеглянето на първия старт малко по-рано, състезанието се проточи доста, но не вярвам някой от участниците да е останал недоволен от това (казвам го, защото във форума имаше мрънкане по тоя повод, но другият вариант беше да отпадне второто спускане за време, а както се видя, в някои от групите то се оказа важно, пък и мисля, че младите състезатели определено искаха да карат колкото може повече). В късния следобед, когато класирането вече бе готово, то изглеждаше по следния начин:

Категория “Живете”

място	Nr.	Име	по-добро време	точки
1	1	Ева Диянова Димитрова	01:05.02	200
2	6	Надя Филипова Попова	01:13.65	160
3	2	Мирослава Николова Лалчева	01:32.97	140

Категория “Ази”

място	Nr.	Име	по-добро време	точки
1	5	Микаел Тихомиров Памукчиев	01:06.87	200
2	7	Антонио Мартинов Денков	01:14.56	160
3	6	Петър Стоянов Манчев	01:19.15	140

Категория “Буки”

място	Nr.	Име	по-добро време	точки
1	7	Иван Алберт Ажи	00:56.33	200
2	9	Нури Ерол Нури	01:01.69	160
3	1	Йоан Иванов Нейчев	01:02.06	140

Категория “Веди”

място	Nr.	Име	по-добро време	точки
1	12	Михаил Стоянов Банов	00:47.94	200
2	9	Иван Николаев Гиргинов	00:49.99	160
3	8	Борис Пламенов Занков	00:50.91	140

Категория “Глагол”

място	Nr.	Име	по-добро време	точки
1	29	Любомир Неделинов Недялков	00:50.86	200
2	5	Младен Живков Славчев	00:51.41	160
3	3	Теодор Руменов Тодоров	00:51.97	140

Данните са взети директно от сайта на състезанието, където можете да видите и пълните резултати.

Не мога да не отбележа с радост и многото награди, които получиха първенците – беше ми безкрайно приятно да видя как и Drag, и Ram Bikes връчват каски, ръкавици, тениски, гуми и други поощрения за момчетата и момичетата, от които вероятно ще „покълне“ следващото поколение DH състезатели на България. Очакваме с нетърпение да ги видим и в следващия кръг!

Ето и снимки на първенците във всяка категория:

Ева Димитрова