Белгиецът Уоутър Клепе (Nomadesk), за когото може би си спомняте от велорали „Узана“, грабна наведнъж няколко отличия във витошкото велорали „DRAG – Черни връх“ 2009 – за най-добро време в общото класиране и в категория мъже, както и за най-добро време при изкачването и спускането.
По време на изкачването той изгуби няколко минути, за да отстрани технически проблем с веригата си, а вследствие на това се бе изместил и предния му дерайльор, така че още към средата на баира Уоутър остана само с възможността за използване на средния си венец. Което всъщност не се оказа никак добре за съперниците му, тъй като вероятно го е принудило да кара още по-бързо до върха, където пристигна 1 час и 59 минути след стартирането си. Оттам белгиецът се спусна до финала за 52 минути и завърши с общо време 2 ч 51 мин 52 сек. Това е и най-доброто постижение за шестте години, откакто се провежда състезанието.
На второ място при мъжете остана Тодор Ангелов (Drag), който също не се размина без произшествия. Преди върха едната му обувка се разпаднала и това го принудило известно време да кара бос, след което на контролата някой му услужил със своята, за да продължи надолу. Затова при преминаването покрай мен Тошко беше с две различни обувки, а за беда, като се заприказвахме, се разсея за момент и успя дори да падне. След всички тези перипетии той завърши на 20 минути след Уоутър, като отбеляза, че съперникът му е бил много силен и в двете посоки. Трети при мъжете е Райко Стефанов.
При ветераните пръв за пореден път е Фьодор Драголов (Drag), комуто принадлежи и третото време в общото класиране. След него се наредиха Любослав Венков и Боян Бановски.
Богдан Бояджиев, който миналата година обяви оттеглянето си от активна състезателна дейност, участва в отбор с брат си Антонио, който бе и един от най-младите участници в надпреварата. Двамата заеха първото място в отборното класиране, следвани от Владимир Кривцов/Цветомир Младенов и Драгомир и Виктор Кузови (също семеен отбор, баща и син).
Антонио Атанасов и Виктор Кузов бяха съответно на второ и трето място и в групата юноши младша възраст, където най-добро време даде Райчо Лацин. При юноши старша възраст имаше само един участник – Кирил Найденов. Същото бе положението и при жените – Мария Амзина. Общият брой на стартиралите бе 71 души, но в класирането място намериха 63-ма. Сред тях имаше и няколко души, които са участвали във всичките шест старта от 2004 г. досега.
Дали напук на кризата, или заради старанието на главните организатори и спонсори от Веломания, през 2009 г. проявата имаше доста партньори в лицето на ТРАНСПРЕС, минерална вода Devin, тетрадки Black&White, магазин „Максспорт“, магазин „Вело 2009“, магазин „Юлидора“ и магазин „Велостраст“. Специално отбелязване заслужават (и го получиха при награждаването на първенците) Пламен Пенев (Пацо) и Емо Шукадаров, които са основна движеща сила за практическото осъществяване на състезанието през всички години, включително и сега.
Като стана дума за организацията, тя бе на добро ниво и като че ли единствените проблеми възникнаха във връзка със забавянето на старта (в 9:30, вместо в 9:00). Маркировката бе по-добра от всички предишни години заради стрелките с бяла боя (разградима, доколкото забелязах) на всички ключови места, през които минах. Отделно имаше и хартиени знаци с логото на събитието, залепени на дърветата, но за някои от тях „услужливи“ ръце се бяха погрижили да изчезнат, макар че между поставянето им и старта бе минал само един ден. Както и да е, трудонсти с ориентацията нямаше, освен отделни случаи на винаги проблемния участък от пътеката в близост до Копитото, където трябва да се завие рязко наляво. Въпреки че продължението надолу бе преградено с клони, а по дърветата имаше 5-6 стрелки, имаше хора, които улисани в спускането по стръмния склон, щяха да продължат надолу, ако не им бях показал накъде е маршрутът. Вероятно има и такива, които са минали по погрешка въпросната пътека със серпентините, но както е известно от предишни години, макар да е по-пряка, тя в изобщо не е по-бърза.
Времето бе благосклонно към участниците и като изключим лекия следобеден дъждец, атмосферните условия бяха направо идеални – вятър е имало само на върха, а температурите бяха високи, макар че слънцето не се показа изобщо (или поне аз не го видях).
Най-важното обаче е, както ще видите и от снимките в галерията, която ще се появи в следващите дни, че повечето участници започнаха, караха и завършиха състезанието с усмивка. И вероятно ще са отново на старта през 2010 г., за когато организаторите обещаха някои интересни неща.
Димитър Бакалов бе с най-тежките колело и раница и с идеята да се спусне най-бързо от върха. Ако не бяха няколкото участъка нагоре, сигурно щеше да успее, защото при мен премина със скорост, която фотоапаратът ми изобщо не беше настроен да хване (все пак снимах ХС състезание, а не такова по спускане).
Като казах, че състезанието е едно от най-трудните в България, нямам предвид само стръмните изкачвания, а изключително тежкия на места терен – и за бутане нагоре, и за каране надолу. Това съвсем не е типично ХС състезание…
Веломания използваха случая да демонстрират няколкото анодизирани разцветки на модела F7, както и ниското му тегло, дори и с не много леки и претенциозни компоненти. Показаха и един интересен прототип:
