Росен Ковачев за състезанията в Словения и Македония

Както знаете, през месец юни в близки до нас държави имаше няколко състезания, в които взеха участие и българи. Две от тях бяха в Словения – Европейското първенство по спускане в Кранска гора, последвано от старт за СК в Марибор. След това, на 27-28 юни в Битоля, Македония за втори път се проведе Extreme Bike Bitola и след добрите отзиви от миналогодишното издание, през 2009 г. българският контингент бе доста внушителен. Росен Ковачев от отбора на Drag бе човекът, който не само стартира и в трите състезания, но зае най-добра позиция сред българските участници във всяка от проявите, включително първо място в Битоля. Затова го потърсихме с молба да разкаже накратко за събитията през последния месец.

 

Привет Росене, през последния месец май се подвизаваш предимно в чужбина, в България те няма… Къде обикаляш?

Започнахме с две седмици в Словения – първо в Кранска гора на Европейското първенство по спускане, след това продължихме направо към Марибор за петия кръг от Световната купа. А последната седмица на юни бяхме в Македония. 

Сериозна програма! Да започнем от Кранска гора – разкажи ни накратко как беше там?

Трасето в долната си част бе открито – карахме по самата писта, и включваше много въртене. В горната част също имаше подобни участъци и карането с добра скорост изискваше голяма издръжливост, която на нас, за съжаление, малко ни липсваше. Горе имаше и един доста труден участък – завой с корени и страничен наклон плюс камъни – и благодарение на дъжда, който заваля още преди тренировките, минаването му стана почти невъзможно и си остана така и до състезанието.

В Марибор също карахте по мокро трасе, и то без да имате гуми за кал?

В Марибор беше… първият ден може би 35 градуса, ужасна жега – цял ден карахме и беше много забавно. След това, на втория ден заваля дъжд и два дни не спря. Трасето стана изключително кално и заради това отложиха квалификациите с един ден (за неделя). Дъждът вече беше спрял, но трасето все още бе мокро, тъкмо започваше да изсъхва и всъщност беше много по-хлъзгаво, отколкото предишния ден на тренировките. Беше много по-зле, корените бяха два пъти по-хлъзгави. Затова имах и няколко падания.

Въпреки това ти се класира най-добре от българите. Как намираш представянето си в сравнение с предишни години?

На тези големи състезания все нямам късмет. В Кранска гора изхвърчах от един завой и трябваше да се връщам до трасето. Беше много зле, на скоростен завой, и изгубих твърде много ценно време. В Марибор всички падахме, Георги и Димо дори се отказаха да карат на квалификацията заради лошите условия. 

А успяхте ли да покарате някъде в Словения извън състезанията?

Не, нямаше време. Програмата бе изцяло състезателна. 

Да продължим с Македония?

Добре че беше Македония, та да успея да се кача на стълбичката.  (Смее се.)  Хората (домакините) бяха изключително приятни, гостоприемни, дружелюбни и приятелски настроени. Много ми хареса! Трасето също бе доста интересно. Единственият недостатък беше, че трябваше половината да го бутаме, защото нямаше лифт, а с пикапи ни извозваха само до средата. Но пък не беше дълго – около 2 км, така че бутането бе поносимо. Първия ден направихме две спускания и една квалификация. Домакините се бяха постарали – в трасето бяха вложени доста усилия. Започваше с един участък, където имаше корени на страничен наклон,  обаче на следващия ден, за състезанието, заваля дъжд…

Пак! По вода ти е вървяло…

(Смее се.)  И на трите състезания ме следваше дъждът. Но тук вече имах опит от предишните седмици и минах през корените както трябва, задържах си избраната линия и нямаше проблеми. В долната част се влизаше в гора, имаше няколко виража и един стръмен участък, прав, на който се вдигаха над 50 км/ч. Някои от българските участници не го харесаха много и предложиха да се направят допълнителни завои, но организаторите просто нямаха време да го променят преди състезанието. В средата на трасето имаше 2-3 завоя на открито, върху трева и едно леко дропче, минава се през пътя и след това веднага още един дроп – беше доста добре направено. И най-лошото беше в долната част – минаваше се през едно мочурище и там калта бе почти до главините и с всяко минаване ставаше още по-дълбока. Но в неделя заваля дъжд и калта вече беше навсякъде, трябваше да караме със шнорхели направо. 

От класирането се вижда, че борбата за първите места май е била основно между българите?

Да, македонците още са в началото на организирането на състезания и т.н., все още не са толкова много хората, които карат сериозно. Момчето, което е на трето място, определено се открояваше над останалите македонски участници. Самото събитие беше най-вече за популяризиране на спорта, без претенции за някакъв висок клас надпревара. Но както казах, всичко беше направено с много желание. 

Ако сравниш македонското състезание със световната купа в Марибор (колкото и абсурдно да звучи), имаше ли нещо общо?

В Македония най-много ми хареса, че трасето беше широко. Както и в Марибор имаше участъци с доста бабуни и корени, с избор на линии, също така ми допаднаха и т.нар. участъци от типа G-out.

А какво ще кажеш за новия ти велосипед Black Hawk? Караш го вече от няколко месеца и особено сега, след чуждите трасета, за които знаем, че като цяло са по-трудни и технични?

Карам го вече от доста време, почти година. Първата рамка я взех аз, за да я пробвам и дори помогнах да доразвиването й във вида, в който  излиза сега на пазара. Има доста предимства (в сравнение с предишните модели на Drag) – ниският център на тежестта и ниско разположеното средно движение ми помагат да се чувствам доста по-стабилен в завоите, дава ми увереност и повече скорост. И окачването от типа virtual pivot е голям плюс – доста по-стабилно стои от FSR-а при педалиране. Челните ъгли и геометрията като цяло е на състезателен велосипед за спускане. Засега съм много доволен. 

Благодаря ти, желая ти още такива приятни месеци и само успехи!

Репортаж от състезанието в Битоля можете да прочетете и в Bikeporn:
http://www.bikepornmag.com/?p=611#more-611