Благотворителен велопреход Боровец – София

В неделя, 01.10.2006 година, благотворителната организация One Life, събра представители на посолства, международни фирми и организации на благотворителен велопреход. One Life е организация, която се занимава с набиране на средства за най-различни инициативи. Миналата година благодарение на нейните действия бяха събрани достатъчно средства за ремонт на Инфекциозна болница. Таксата за участие този път бе 75 лева, но, както споменах, това е преход с цел благотворителност и поради тази причина фирма Веломания ЕООД пое таксите на общо 30 души, включително и моята, с което стана един от най-големите дарители, взели участие в тази проява.

Разстоянието бе приблизително 80 километра като се тръгваше от Боровец и се караше по шосето през Железница до София. Бе осигурен полицейски ескорт, което доста улесни преминаването на велоколоната. Линейка и автобус се движеха зад последния колоездач – за хора, които са се уморили и не могат да карат повече, за тези, които не искат да преминават през даден участък или имат технически затруднения. Всичко около организацията бе на много високо ниво.

Но нека започна от самото начало…

Срещата бе в 8:00 часа сутринта на пл.“Св. Александър Невски“. Автобусите за Боровец бяха планирани за тръгване към 9:30 часа. Освен двата автобуса, които бяха осигурили организаторите, имаше и голям камион за транспортиране на велосипедите.

Към 9:30 часа хората вече се бяха качили в двата автобуса, камионът беше натоварен и потеглихме. Пътят до Боровец ни отне около един час, но както знаете, когато се съберат много колоездачи на едно място, никога няма да ти е скучно. Посрещна ни прекрасното октомврийско слънце, което ни накара да се поразсъблечем и да се подготвим за едно много приятно каране. Когато вече всички бяхме слезли и събрали пред хотел Рила, организаторите раздадоха шапки и фланелки, които бяха предоставени от някои от спонсорите на проявата. Преди да потеглим от Боровец, „кметицата“ на курорта каза няколко думи, с което даде старт на веломаратона.

В 11:00 часа колоната, водена от полицейска кола, потегли в посока Самоков. От тук нататък следваха 80 километра каране по асфалт. Преминахме през Самоков и продължихме към село Рельово. Това е едно китно селце, в което много ни се радваха, докато минавахме. След село Рельово се насочихме към Поповяне.

След около час и половина каране велосипедистите се разделихме на няколко групички. Най-бързите, както можеше да се очаква, бяха карачите от Веломания, те първи пристигнаха в селото, където бе предвиден обяд – Ковачевци. Организаторите се бяха подготвили доста добре и имаше вкусна храна – лазаня и напитки, минерална вода и сокове. Имаше и вегетарианско меню. Почивката даде възможност на всички участници да си отдъхнат, преди да започне изкачването към Ярема.

След около 40 минути престой в Ковачевци, колоната отново потегли, водена от същата полицейска кола. Изпратиха ни с народни песни и даже едно дете от селото тръгна заедно с нас. Следваше едно дълго изкачване, при което аз доста изостанах поради факта, че колелото ми не е предназначено за каране по шосетата – Dragomir Factory DH – и успях да настигна колоната, чак когато вече бяха качили Ярема. Там направихме кратка почивка в едно крайпътно заведение, където аз лично не ви препоръчвам да спирате, защото ще ви отрежат главата до кръста. Цената на една бира е 3 лева. След като си починахме от изкачването и полицейските коли се смениха, потеглихме към Железница. Следваше дълго спускане. За наше съжаление то бе по асфалт. За да си го направим по-интересно, на едно място, близо до Бистрица, се отклонихме по една пътека и поне за кратко успяхме да си начешем спускаческите красти. След което отново се присъединихме към групата.

Най-интересната част тепърва предстоеше. При навлизането ни в София се наложи да прекосим няколко кръстовища, полицейската кола спираше движението навсякъде, където минавахме. Следваше преминаване през жк Младост. Цялото платно бе затворено само за нас и всички шофьори се наложи да се движат зад колоната. Към 16:30 часа достигнахме кръговото на 4-ти километър. Полицейските коли го блокираха цялото и ние спокойно успяхме да се качим на Цариградско шосе. Всички колоездачи предполагахме, че за да преминем, полицията ще отцепи една лента, но в момента, когато се качихме на главната пътна артерия, колата, която ни охраняваше, застана в средната лента и не позволи никой да я изпревари. Това е нещо, което се вижда много рядко. Беше невероятно да можеш да си караш колело в крайната лява лента на Цариградско шосе, без да си си подписал смъртната присъда. Както можете да се досетите, между 16:00 часа и 17:00 часа всички „софиянци” се прибират от родните места и зад нас се образува една невъобразима колона от изнервени шофьори. Преминаването на разстоянието от 4-ти колометър отне на цялата колона около 10-тина минути, след което се насочихме към площада пред Народното събрание, където бе финалът на велопрехода.

След като всички финишираха благополучно, се насочихме към The bedroom bar, където организаторите бяха подсигурили храна, напитки и приятни емоции на всички, които се включиха в това прекрасно събитие. Там бяха раздадени дипломи и подаръци на участниците.

Проявата като цяло бе на доста високо ниво. Организаторите се бяха постарали да изпипат всеки малък детайл. Надявам се подобни прояви да бъдат организирани и в бъдеще!

Коментари във форума