| Трудно е да опиша този маршрут само с няколко думи! Но ако трябва да го направя, бих казал, че това е едно от любимите ми „кръгчета” на Витоша, макар че като се замисля, половината от него е по терен, за който по-скоро бих употребил думата „мразя”. Дори ми е трудно да обясня как става този номер, но със сигурност голяма заслуга има спускането по пътеката от вр. Купена към Железница (по-точно към ханче „Брезите”). Но, както казах, краткото описание би било съвсем непълно, затова ще ви разкажа по-подробно… |
Изходна точка: Витоша, станция „Голи връх“ (най-горната) на седалковия лифт от Драгалевци |
 |
|
|
Ще започна общата характеристика на маршрута с това, че той всъщност не е самостоятелен. И сами можете да забележите, че началната и крайната точки нямат нищо общо. Разработих го по този начин, защото описаната тук разходка може да бъде комбинирана по много различни начини с други карания в Плана и Витоша. Всичко зависи от вас. Така например, тези пътеки бяха част от велорали „Черни връх“ през 2004г., когато състезателите се изкачиха от Бояна през Златните мостове до Голи връх и финишираха в Железница. До началната точка можете да се качите и по шосето от София за Алеко, но най-лесният начин си остава с лифта или с автобус до Алеко. Така ще ви останат повече сили за изкачването до Черни връх и за евентуално продължаване на карането през Плана. Връщането от Железница към София може да стане по шосето (ако сте твърде уморени) или по Обиколната алея (много по-приятен и планински вариант, без да е особено уморителен). Разбира се, за по-издръжливите остава и възможността да продължат из хълмистата Плана в посока Дяволския мост или дори Пасарел. А ако и това не ви е достатъчно, имате дори и вариант от Пасарел да продължите през Лозенска планина. Както виждате, изборът е голям! По този начин 19-те километра, описани тук, могат да се удължат и с много, и с малко. Вариантът, който избирам най-често (с лифт/автобус до началната точка и с връщане по Обиколната алея със слизане през Симеоново) спира километража ми на около 45км и денивелация 600м, но ако се качите до Голи връх на собствен ход или продължите през Плана, можете без проблем да удвоите разстоянието и дори да утроите денивелацията. Терените, по които се кара, са доста разнообразни. Всъщност, пътеката от вр.Купена към Железница (от средата нататък е черен път) е много по-различна от повечето други витошки пътеки, особено тези откъм София, които биват редовно утъпквани от хиляди човешки стъпала. Тук е друго! Пътеката често е затревена, вие се надолу по склона между дребни храсталаци, описвайки десетки остри завои в началото си. Внимавайте, защото повърхността изобщо не е гладка, а често между храсталаците се крият дупки и камъни. По-надолу има и няколко бързи прави отсечки, където малката широчина на пътеката създава допълнително чувство за висока скорост. Преди да достигнете черния път, теренът става доста каменист и игрив, но след това последно намаляване на скоростта, спускането до Железница продължава с „пълна газ“. Ето, че пак започнах от средата, т.е. от спускането, но в този маршрут именно пътеката от Купена до Железница е сновната забележителност. Макар че преди това има не по-малко серозни отсечки. Започва се с изкачване по черния път към Черни връх. Това изкачване за мен лично е едно от най-неприятните, но друго няма. Настилката на този друм е или от масивни ръбати камъни, забити здраво в земята, по които с твърдак се кара мъчително, или пък от натрошени обли пързалящи се камъчета, върху които запазването на сцепление при изкачване е същинско изпитание за тялото и уменията ви. Това прави 500-те метра денивелация едни от най-трудните, които познавам. Добре, че Черни връх е приятно място за почивка! Оттам се продължава по платото на юг покрай Резньовете, където има кратко, но много технично спускане, след което се отклонявате по пътеката към вр.Купена (на табелата може да разчетете „Ярлово“ и „Чуйпетльово“), която върви по Черното плато. Тук е второто изпитание задните ви части, ако сте с твърдак – пътеката е тясна и затревена, но доста неравна и леко нанагорна. Честито на тези, които са със задно окачване! Накратко, маршрутът не е лесен нито нагоре, нито надолу, но не е и много труден. Все пак, специално за спусканията имайте предвид, че има няколко отделни участъка, където може да се наложи да слезете от велосипедите (или да го направите без ваше желание, ако не прецените добре възможностите си). Повечето от тези места са в кратката стръмна отсечка от Резньовете към Черното плато. За този маршрут не се наемам да определя дори приблизително време за преминаване, тъй като то зависи от твърде много фактори – физическата ви подготовка, уменията ви, байка ви и др. Освен това, не забравяйте, че на практика маршрутът не е съмостоятелен, т.е. във всички случаи трябва да се включи и времето за отиване и връщане по някой от изброените начини. Дъбре е да предвидите едно спиране за храна (в чайната на Черни връх се предлагат някои неща, характерни за менютата по хижите – бобена чорба, леща, дори и палачинки, в Железница също има къде да похапнете). По пътя има една чешма в средата на Черното плато, така че е препоръчително да си носите поне 1л вода, а ако денят е горещ, и повече. За разлика от другите маршрути, тук няма смисъл да правя таблица със скици, тъй като разклоненията са малко. Ето го и описанието на маршрута: 0,0км – Застанете с гръб към лифтовата станция „Голи връх“ и тръгнете надясно и нагоре по каменистия черен път. След около 200м от него се отклоняват вдясно два черни пътя, вие продължете наляво и нагоре по каменистия друм. Следвайте го чак до Черни връх. Около 3,4км – надясно се отклонява пътека за Черни връх, карайте си по пътя. Около 4,1км достигате горната станция на лифт Романски, оттам също има пътека към Черни връх, но вие продължете по пътя. Около 4,9 – 5,0км трябва да се отклоните надясно от пътя (той води до военни поделения, където влизането е забранено) и по някоя от многото пътеки/пътища да се изкачите до Черни връх. Около 5,5км достигате върха. Оттам трябва да продължите по пътеката, следваща зимната маркировка (метални колчета) на юг за Железница, по платото вдясно от Резньовете (където са поделенията). След сравнително равен участък следва стръмното кратко спускане в подножието на Резньовете. Около 7,1км – в момента, в който приключи техничното спускане, трябва да поемете по слабо забележима пътека надясно (посока юг), вървяща през т.нар. Черно плато. Има табели и маркировка, но е нужно малко внимание, за да ги забележите. Около 9,9км достигате вр.Купена, където пътеката се разделя. Направо (на юг) продължава за Ярлово и Чуйпетльово, а наляво и надолу (изток-югоизток) е пътеката за Железница, по която трябва да тръгнете. В началото тя е равна, след което тръгва надолу по склона, криволичейки между ниските храсталаци. След един междинен връх пътеката се спуска стръмно надолу и става скоростна, вървейки направо по билото на един рид. В края му – около 13,5км – се разделя, като по-ясната част, по която трябва да карате и вие, продължава наляво в посока на някаква къщичка, сгушена до гората. Скоро след това излизате на хубав черен път, по който се кара доста бързо. На някои места той се раздвоява, но после пак се събира в едно. Около 16,8км излизате на друг черен път – тръгнете по него надясно. Заобикаляте един хълм, след което се спускате надолу към най-крайната махала на Железница. В края на пътя излизате на асфалтирана улица, по която достигате последната спирка на автобус №69 в района на ханче „Брезите – около 19,3км. Това е краят на маршрута, но как ще завършите карането, зависи от вас. На добър път! |
|
