Държавен личен отборен шампионат 2006

Както почти всяко състезание по спускане у нас, това също се очакваше с интерес от много хора, още повече, че в известен смисъл то се явява продължение на миналогодишното Sprint Gravity Zone (една от най-успешните такива прояви през последните години), доколкото мястото бе същото, а главен спонсор и организатор отново стана „Макском”ЕООД, производител на велосипедите Sprint. Разбира се, тази година надпреварата бе със съвсем различен статут, част от вътрешния календар на БКС и то с ранг национален шампионат, което доведе до включването и на състезание по крос-кънтри, каквото до момента не бяхме гледали в Пловдив. За съжаление в тази връзка имаше и някои издънки при награждаването и медалите, за които ще стане дума по-късно. Изобщо, ако трябва да обобщя още от самото начало, макар че проявата започна чудесно, в неделния ден тя завърши много противоречиво и просто е невъзможно да й се даде еднозначна оценка – палитрата от мнения за Държавния шампионат през 2006г. е твърде пъстра. В следващите редове ще се опитам да разкажа подробно за всичко, но не забравяйте, че това е просто едно мнение и гледна точка по темата, която при толкова много други, няма как да се хареса на всеки!


В петък пристигнахме твърде късно, за да мога да направя спускане по трасето, да не говорим пък за ХС обиколка. Много други обаче вече бяха приключили с тези неща и донесоха първите отзиви. Събота бе основният ден за опознаване на трасетата от състезателите и такива като мен. След като го прекарах в скитане нагоре-надолу по склона над Храбрино и снимане на почти всеки преминал покрай мен състезател, в края на деня изпитвах три неща: умора, сърбеж заради върлите комари в гората и малко яд, че няма как и аз да направя 2-3 спускания по чудесното трасе. Организаторите се бяха вслушали в критиките от миналата година и бяха изтеглили финала по-високо, добавяйки зрелищен скок точно преди него. Това намали дължината на трасето, но при всички случаи карането по него отново бе дълго и тежко, а разнообразните препятствия изискваха добра техника във всички ситуации. Малки падове, улеи, виражи, скоростни прави, трудни завои, секции с камъни и, разбира се, големия скок на финала – неслучайно отвсякъде чувах добри отзиви за DH трасето. След инцидента в края на състезанието някои участници заявиха, че обезопасяването не било на добро ниво. Моите наблюдения сочат обратното, но тъй като тази година не карах по пътеката, а и не съм състезател, не си позволявам да дам категорична оценка в тази насока.

Трасето за крос-кънтри обаче предизвика забележките на някои състезатели, които го определиха като трудно караемо и твърде пресечено. Безспорно, технични участъци не липсваха – имаше такива и в посока нагоре, и надолу. Освен това теренът бе доста непостоянен – ту изкачване, ту спускане, така че влизането в ритъм бе затруднено. Напълно разбирам, че тези особености го направиха трудно, но въпреки това пътеките бяха караеми, дори в тежките секции, и някои успяха да демонстрират това. Всъщност, в много отношения някои участъци от ХС трасето ми напомняха за образци, които съм виждал в елитни състезания в чужбина. Накратко, трудно и предизвикателно, но според мен много добро!
Съботният ден премина весело, доброто настроение се усещаше у всички, както и сериозноста, с която някои от участниците подхождаха към подготовката си. Трасетата бяха маркирани с ленти още в четвъртък, в събота постовете (маршалите) бяха по местата си, но общо взето нямаха много работа, времето бе повече от хубаво, а организацията по извозването на състезателите и велосипедите им, доколкото разбрах, е била отлична. За това говори и фактът, че след първоначално предвидените три спускания остана време (а и участниците определено го искаха) за още един, допълнителен, четвърти курс нагоре. Дори и след него някои все още имаха енергия и продължиха да скачат от рампата при финала, като по едно време дори се наложи да поведат спор с прибиращите се постове и съдии, които искаха да затворят трасето, т.е. да бъде прекратено карането по него. С други думи, в събота карането беше до последно!

Неделният ден започна като продължение на предишния– хубаво време, приповдигнато настроение и амбицирани състезатели. Докато спускачите правеха сутрешна тренировка, на отсрещния хълм състезателите по крос-кънтри се впуснаха в оспорваната борба за медалите и титлата „Шампион на България”. Тъй като броят на участниците в тази дисциплина не бе много голям, всички стартираха заедно, като всяка група трябваше да направи съответния брой обиколки. Два часа по-късно, след доста каране, бутане и носене победителите във всички категории бяха известни. Най-бърз при мъжете бе Игнат Синицин (Варна, Велос), при юноши старша възраст Георги Митов (София, Ram Bikes), при юноши младша възраст Бони Цоков (Пловдив, клуб „Еделвайс”), а при ветераните Николай Костадинов (Стара Загора). Вероятно тук е мястото да отбележа, че от БКС изтеглиха възрастовата граница, деляща мъжете от ветераните доста ниско – 30г., което за мен е малко странно и подреди Ники Костадинов извън групата, в която сме свикнали обичайно да го виждаме.
Държавният шампионат навлезе в най-вълнуващата си част, когато започна квалификацията в спускането, за определяне на стартовия ред. Тук вече се караше по часовник и това само по себе си нажежи обстановката с няколко градуса. Е, може и следобедното слънце да е помогнало малко… Хората около финала ставаха все повече, като публиката съвсем не се състоеше само от ХС състезатели и придружаващи лица. Състезателите пък прелитаха все по-далеч и по-бързо, докато усърдните фотографи се опитваха да направят снимки, с които да се гордеят. Тук обаче се появи и първият гаф, свързан с времеизмерването. Резултатите на някои участници очевидно бях под или над възможностите им и това се виждаше с просто око. Сякаш измервателните уреди бяха слънчасали! За щастие времената бяха сгрешени с цели минути („кръгло” тъй да се каже) и то само на няколко състезатели, но това даде първия повод за недоволство и шушукания.
Междувременно участниците имаха възможност да се подкрепят с вода, кроасани и соленки, осигурени от организаторите, след което отново се отправиха към автобусите, за да направят последното спускане за деня. То започна с известно закъснение, към 16:30ч., като първи по трасето стартираха участниците в клас HT (hardtail, т.е. с велосипеди без задно окачване). Тук смелите ездачи от Златица за пореден път демонстрираха класата си и окупираха челните места, напълно заслужено. За съжаление един от участниците в тази група падна нагоре по трасето и се наложи лекарят да се изкачи до него, за да му окаже помощ. Най-бърз в този клас бе Иван Серафимов (Златица). Последваха ги ветераните, при които най-добро време бе отчетено за Максим Митков (Пловдив, Sprint Bike Team), както и единствената състезателка, Илинда Евтимова (София, Ram Bikes). Финалното спускане на юношите загря публиката още повече, а Кънчо Дамянов (София, Ram Bikes) показа отлично каране и спечели златния си медал с преднина от 10 секунди.
Кулминацията трябваше да бъде спускането на мъжете, където бяха дадени и най-бързите времена в квалификацията, а и конкуренцията сякаш бе най-силна. Уви, този старт преобърна всичко от раз, след като предпоследният по трасето (съответно един от най-бързите участници), Иван Колев (София, Ram Bikes) падна ужасяващо на финалния скок, след като закачи дървото до него. Състезанието бе спряно, както и идващият по трасето Калин Рахнев, а Иван бе обграден от съотборниците си, които го пазеха да не се движи, докато дойде лекарят. За съжаление, последният бе нагоре по трасето, а втори доктор нямаше и това доведе до дълго забавяне. Липсата на радиостанции наложи повикването му да стане от пост на пост, с доста тичане нагоре по склона. Въпреки че най-лошото, изглежда, се беше разминало, настроението моментално помръкна, а в очите и думите на всички се усещаше стресът от зловещия инцидент. Когато лекарят най-после дойде, се оказа, че край финала няма и носилка, а линейката не можеше да премине реката (това можеше да стане само с високопроходим автомобил). Така забавянето стана още по-голямо, докато най-накрая донесоха носилката и положиха Иван на нея (междувременно той вече се бе съвзел и ми се стори, че дори се усмихва от време навреме на хората около него). Тъй като Калин Рахнев (Пловдив, Sprint Bike Team) бе спрян в края на трасето и едва ли бе реалистично да се загуби още един час, за да може само той да бъде качен догоре и да се спусне отново, съдийската комисия реши да вземе времето му от квалификацията. То бе достатъчно за спечелването на първо място при мъжете.

Този инцидент разкри най-големите пропуски в организацията, свързани с медицинското подсигуряване и координацията и подготовката на постовете. Предполагам на всички им стана ясно, че нашият спорт е доста опасен и не е достатъчно само да има голям брой маршали и линейка при финала, а е много по-важно във всеки момент да може да бъде оказана адекватна помощ навсякъде по трасето, което може да означава и две линейки, и радиостанции, и ПСС и т.н. Хубавото е, че падането остана без тежки последици. Достойно е и това, че от „Макском” не се опитаха да се крият зад мъгляви обяснения, а чисто и просто признаха грешките си и вероятно ще си извадят поуки от случая.

След всичко това награждаването премина вяло и радостта от предишните два дни и половина каране като че ли се изгуби. Във връзка с наградите и медалите пък възникна друг гаф, тъй като състезателите по ХС не получиха награди (за разлика от спускачите), а на медалите им стоеше надпис „danhill“, което им даде основание да се оплакват от пренебрежително отношение.


Както сами виждате, трудно е да се оцени еднозначно тазгодишният Държавен шампионат. За някои той е оцветен само в тъмни краски, но аз лично не бих могъл да очерня цялото състезание заради пропуските, разкрити при падането на Иван. Това би означавало да изтрия от съзнанието си цели два дни, в които повечето хора караха и се забавляваха между х.Здравец и с.Храбрино. Според мен недостатъците в организацията трябва да послужат не за заклеймяване на проявата, а за повишено внимание от страна на организаторите при следващи състезания, защото в дисциплина като спускането рисковете никога не могат да бъдат избегнати, но е важно да се сведат до възможния минимум. Аз лично се надявам, че и догодина ще можем да се видим по и около трасетата над Храбрино!

Класирането в отделните групи можете да видите тук.


Ако се следва Наредбата за провеждане на състезанията за „Купа България” и Държавен личен отборен шампионат, състезанието в Пловдив е второто, което носи точки за „купа България”. Това означава, че вече си имаме водачи във временното класиране.

В спускането например, то би следвало да изглежда така:

Мъже
Калин Рахнев – 170т.
Дидар Амин – 120т.
Димитър Гайдов – 110т.
Симеон Стоилов – 80т.
Камен Недков – 75т.

Юноши
Кънчо Дамянов – 150т.
Стефан Василев – 150т.
Александър Петров – 90т.
Йоан Цанков – 90т.
Росен Ковачев – 70т.

В дисциплината ХС при мъжете изчисленията са по-сложни, тъй като в първото състезание Николай Костадинов се състезаваше в тази група, а в Пловдив стартира в групата на ветераните заради измененията в наредбата. Така че тук е налице казус, по който БКС ще трябва да се произнесе. Във всички случаи Жельо Стойчев и Игнат Синицин в момента имат по 150т., т.е. оспорват си първото място.

При юноши старша възраст Георги Митов води със 170т., следван от Петър Дачев със 110т., а Иван Иванов и Ивайло Каракиков имат по 90т.


Коментари във форума