Траял и ХС в Русе

Провеждането на две състезания в рамките на един уикенд, при това в коренно различен формат, не е лека задача, но инж.Димитър Илиев (м-н „Дими Байк”) и инж.Никодим Сукняров (м-н „Велона”) се нагърбиха с нея. Двете прояви са включени в календара на магазини Про Байк и освен двата русенски веломагазина, спонсори и/или съорганизатори бяха община „Русе“, Drag, Velomania, Vuelta, Про Кредит Банк, Rompetrol и Русе Комерс АД.

В събота денят ми в никой случай не бе скучен или мързелив – ранно ставане, шофиране до с.Червен и интересно няколкочасово каране в каньона на р.Русенски Лом (за което си струва да разкажа в отделна статия). Пристигайки в дунавския град едва имах време да се настаня в схлупеното бунгало и да се изкъпя в общата баня на открито (е, поне имаше отделни душ-кабини!), преди отново да се натоварим на автомобила и да се изсипем в центъра на града, пред сградата на общината, където до началото на състезанието по траял оставаше по-малко от половин час. Подготовката за старта течеше с пълна сила, а хората около трасето бяха повече отколкото очаквах и броят им продължаваше да се увеличава. Голяма част от тях бяха странични наблюдатели, а не запалени почитатели на планинското колоездене, което само доказва, че траялът е една от най-зрелищните и привличащи интерес дисциплини.

 

Карането на участниците е трудно да се пресъздаде с думи, но едно е ясно – състезанието премина под знака на майсторското каране, демонстрирано от състезателите, като най-голяма лекота и умения показа Дойчин Абаджиев (Pro Bike) от Русе и то не защото бе на свой терен. Той прояви класата си и на предишни състезания, карането му в Русе бе безкомпромисно, а завършващите му движения при повечето трасета, изпълнени специално за публиката, нямаше как да не предизвикат овациите на хората край лентите. Въпреки брилянтното си каране, дори Дойчин допусна грешка при обратното преминаване на третото трасе и получи пет наказателни точки. В крайна сметка той приключи състезанието с първо място и шест наказателни точки. Разбира се, трябва да отдадем заслуженото и на всички други участници, някои от които успяха да преминат почти всички етапи без да получат по пет наказателни точки (те се дават за стъпване с двата крака, за излизане от трасето или за натрупване поотделно и водят до напускане на етапа). Ще се присъединя към момчетата от btbg.net, в чиито репортаж се казваше, че мнозина показаха много добри умения, но на повечето като че ли им липсваше достатъчно увереност. На второ място се класира Александър Толев (Казанлък), а на трето Цветелин Момчев (Про Байк, Русе).

В заключение за това първо състезание мога да кажа, че бе една от най-хубавите прояви, на които съм присъствал. Поздравления за организаторите и участниците в нея! Очаквайте скоро и галерия!

Класиране

1. Дойчин Абаджиев – „Пробайк“, Русе
2. Александър Толев – Казанлък
3. Цветелин Момчев – „Пробайк“, Русе
4. Стамен Димитров – „Велос“ Варна
5. Мирослав Христов – Казанлък
6. Валери Симеонов – Казанлък
7. Михаил Михайлов – „Горгона“, Велико Търново
8. Симеон Предов – „57 team“, София
9. Атанас Бараков – Ямбол
10. Йордан Радков – Русе
11. Благослав Тодоров – Русе


Що се отнася до останалите елементи на организацията, този път не се наемам да ги оценя, тъй като се случиха много неща, за които не мога да кажа еднозначно кой прав, кой крив, тъй като не съм присъствал на никоя от простъпките, за които ще научите по-долу. Затова вместо да влизам в ролята на съдник или оценител, ще ви представя след малко и двете гледни точки за събитията. Встрани от тях, един обективен недостатък, който забелязах, бе невъзможността на организаторите да овладеят хората около старт-финала и постоянното им движение насам-натам. Разбира се, това зависи и от въпросните хора, а вероятно бе и допълнително провокирано от търсенето на сянка (никой не желаеше да се разположи под жарките слънчеви лъчи на обширното тревно футболно игрище до алеята).

И в ХС състезанието участниците не бяха никак малко. Първи стартираха двете детски групи по съкратено трасе, което не знам откъде точно минаваше, но съдейки по времето, което отнемаше една обиколка, едва ли е включвало само каране по равни алеи. После дойде ред и на двете групи юноши, където всъщност възникнаха споровете. На местата, откъдето аз наблюдавах карането им, не личеше да има каквито и да е проблеми – през по-голямата част от състезанието начело на колоната бе Ивайло Каракиков („Велона”, Русе), следван от Петър Дачев („Горгона”, В.Търново), който в последната обиколка успя да изпревари съперника си и да финишира пръв. Както ми разказаха, след пресичането на финалната линия, Петър Дачев запратил велосипеда си към идващия след него Ивайло и дори се опитал да осъществи физическа саморазправа с него. Всичко се случило пред съдийската маса и доведе до дисквалификация на Петър Дачев. Въпросът обаче е „защо се стигна до това?” и неговият отговор не е еднозначен, така че ето двете позиции:

Според голяма част от най-бързите ни състезатели по планинско колоездене, включително Николай Костадинов, Жельо Стойчев и др., които не стартираха в своята група в знак на протест, е имало неправомерни действия по трасето от страна на русенския състезател Ивайло Каракиков. Става дума за неправилно преминаване (наобратно) на един участък от трасето, за приемане на помощ от трети лица под формата на бутане при едно от изкачванията и дори за минаване напряко. Нещо повече, според протестиращите състезатели подобно поведение на местния състезател е било толерирано от организаторите, а някои си спомниха, че подобни случки е имало и миналата година. С тези доводи част от участниците застанаха на страната на Петър Дачев и бойкотираха старта в групите „мъже” и „ветерани”. През цялото време аз бях в средата на трасето и можете да си представите учудването ми, когато не ги видях в обектива си, а в редиците на публиката.

Позицията на организаторите по неприятния за всички инцидент бе изразена официално в писмо от Никодим Сукняров, което публикувам без съкращения:

„За да се избегнат спекулации и за да не пострада още повече идеята, около която всички любители на велосипедите искаме да привлечем колкото се може повече хора, от свое име искам да разясня какво се случи в Русе по време на състезанието по ХС2006.
Една недостойна постъпка на Петър Дачев – “Горгона”- Велико Търново, който хвърли велосипеда си към финиширащия състезател на “Велона”-Русе – Ивайло Каракиков пред съдията!!! (ударът беше толкова силен че се е окривила голямата плоча на курбела), след което налетя с ритници и незаслужени обвинения за измама, беше подкрепена от останалите състезатели на “Горгона”, както и от едни от най-известните имена в този спорт от Стара Загора и Казанлък.
Някои от тях смятам, че бяха подведени, защото не присъстваха на инцидента, но това е без значение заради последствията за състезанието, спортната атмосфера както и велосипедния спорт като цяло, което те трябваше да предвидят. Беше бойкотирано и почти провалено състезанието в най силната му част при мъжете. Постави се началото, един прецедент, бойкот на състезание и неуважение на съдийско решение за дисквалификация. Насилието на терена се прие за нещо нормално, дори пред самия съдия, а какво остава в зоните на трасето без свидетели. Зачеркна се трудът и усилията на доста хора. Група от състезатели с немалък стаж в този спорт застанаха зад едно момче със свръх амбиции и лошо възпитание поради криворазбрана солидарност, против състезанието, спорта и нормалните човешки взаимоотношения.
Лошо беше изтълкувана неопитността на състезателя от “Велона” – Ивайло Каракиков, който наруши посоката на обиколката около цементовата плоча, като умисъл. Колкото до обвиненията от Петър Дачев, че Ивайло Каракиков е съкращавал трасето по някакви незнайни за него пътеки защото бил го изпреварил и незнайно как Ивайло отново се появил пред него, ако не са откровена лъжа, то моето предположение е, че той е изпреварил другия състезател на “Велона” – Юлиян Йовков, който беше със същата червена фланелка с голям надпис “Велона” на гърба и който беше доста изостанал, като го е взел за Ивайло.
Не съм съгласен и с обяснението на ръководителя на търновци – Пламен Петков, че на Петър му било дошло в повече защото винаги напоследък организаторите го ощетявали. Не зная за какво ощетяване става дума, но като имам предвид какво се случи в Русе, май е време да се замисли как винаги и само въпросният Петър организаторите го ощетяват. Стои и въпроса с какви методи си служи това момче в зоните на трасето където липсват зрители и съдии, след като имаше наглостта да нападне състезател точно преди финала пред съдията и по време на състезанието е крещял, че ще го прибие. Замислете се за маниерите и методите с които е постигал успехи.
За мен е необяснимо как толкова сериозни мъже се подведоха по, извинявайте за израза, “акъла на едно хлапе” и загърбиха с лека ръка усилия, време и средства. Изтеглих Ивайло от класирането, за да не остане и сянка на съмнение за организаторски машинации за спечелване на някакво място, което дори като идея ме отвращава. Който ме познава знае със сигурност, че казвам истината. По трасето имаше доста свидетели, както и фотографи и камери, които могат да докажат истината за този жалък инцидент. А тези от състезателите, които бойкотираха състезанието нека се замислят кой им даде тази идея и защо го е направил. И понеже истината винаги излиза наяве, рано или късно, съветвам всички, които следят този спорт, да запомнят името Ивайло Каракиков, защото той постигна много в първо състезание за него с чуждо колело и каска и почти никаква тренировка (едно минаване по необозначеното още трасе няколко дена преди състезанието) и който усети на гърба си какво представлява възпитанието и културата на Петър Дачев. А на тези, които твърдят че въпросният Петър е супер звезда и не може да бъде победен от случайно момче, ще кажа да не бързат с коментарите, защото не мисля да спирам Ивайло от следващи изяви.
Искам да използвам случая да изкажа благодарност на състезателите, които не се поддадоха на тази манипулация и участваха, за което някои от тях получиха и напълно заслужени награди.
Никодим Сукняров
Велона
Русе”

В крайна сметка, от класирането отпаднаха и двамата участници в инцидента, което изстреля на първото място при юноши старша възраст състезателя на „Велос” – Варна Мартин Николов. При юноши младша възраст пък най-бърз за пореден път бе Радостин Николов („Горгона”, В.Търново). Събитията продължиха и по време на награждаването, когато някои състезатели не пожелаха да се качат на почетната стълбица, а Мартин Николов връчи медала си на Петър Дачев.

Както сами разбирате, стартът на мъже и ветерани се състоя без участието на някои от „ключовите играчи”. Това не го направи по-малко интересен и оспорван, но определено отне голяма част от духа на надпреварата и помрачи настроението край трасето. Пръв при мъжете стана Николай Стамболийски (м-н „Нико“, Варна), а при ветераните Станимир Гюров („Димитровец“, Исперих).

По-долу можете да видите пълното класиране. В заключение ще кажа само, че се надявам подобни неприятни случки да останат рядкост, за да бъдат състезанията демонстрация на умения и добра подготовка, а не поле за размяна на обвинения!


Класиране

Мъже
1. Николай Стамболийски – Веломагазин „Нико“, Варна
2. Богдан Бояджиев – София
3. Иво Илиев – Плевен
4. Цветан Тодоров – Търговище
5. Цветомир Младенов – Плевен
6. Калин Василев – Веломагазин „Нико“, Варна

Юноши старша възраст
1. Мартин Николов – „Велос“, Варна
2. Иван Иванов – „Велос“, Варна
3. Младен Младенов – „Горгона“, Велико Търново
4. Дончо Дончев – „Лястовица“, Казанлък
5. Юлиян Йовков- „Велона“, Русе

Юноши младша възраст
1. Радостин Николов – „Горгона“, Велико Търново
2. Кристиан Калинов – „Велос“, Варна
3. Мариан Иванов – „Димитровец“, Исперих
4. Стефан Сайков – „Димитровец“, Исперих
5. Ивайло Банков – „Димитровец“, Исперих
6. Симеон Росенов Николов – Русе
7. Иван Вълчев – Русе
8. Георги Генов – Русе

Ветерани
1. Станимир Гюров – „Димитровец“, Исперих
2. Таньо Танев – „Лястовица“, Казанлък
3. Димитър Балански – „Димитровец“, Исперих

Жени
1. Илинда Евтимова – „Рам байкс“, София

Девойки
1. Вероника Ангелова – „Димитровец“, Исперих

Деца 13-14 год.
1. Александър Александров – „Лястовица“, Казанлък
2. Радослав Петков – „Димитровец“, Исперих
3. Данаил Павлов – „Димитровец“, Исперих
4. Донко Павлов – „Димитровец“, Исперих
5. Ивелин Димчев – „Димитровец“, Исперих
6. Теодор Митков – Плевен
7. Марио Стойнов – Русе
8. Кристиян Желев – Русе
9. Георги Стоянов
10. Цветелин Бонев – „Дими Байк“, Русе
11. Веселин Борисов – „Димитровец“, Исперих

Деца 8-12 год.
1. Иван Иванов – Димитровец“, Исперих
2. Нако Георгиев – Плевен
3. Димитър Димитров – „Дими Байк“, Русе
4. Симеон Симеонов – „Дими Байк“, Русе
5. Любомир Панайотов – Русе
6. Ивелин Попов – „Дими Байк“, Русе