XC за купата на кмета в Стара Загора

Ако името на тази проява ви звучи твърде официално, не се стряскайте – то просто отразява ангажираността на община „Стара Загора” към организирането й. Другият главен организатор бяха верига магазини Pro Bike, представени в града от магазин K&T, а официален медиен партньор бе радио “FM+”.

Официално програмата на състезанието бе съсредоточена в неделния ден, 11 юни, но тези, които бяха дошли още в събота, се възползваха от възможността да направят една или повече опознавателни/тренировъчни обиколки в парк „Аязмото”, разположен над града. Не мога да не започна репортажа си именно с няколко похвални думи за трасето, което е едно от най-хубавите за тази дисциплина, които съм виждал у нас (кой знае още колко подобни бисери се крият извън София). Макар че в никой случай не бих го нарекъл трудно от гл.т. на спусканията, множеството завои, тесните пътеки и подлъгващата настилка на някои места създаваха условия за спечелване или изгубване на време, което бе нагледно показано и в старта на мъжете. Имаше дори две скокчета. За мен най-хубавата особеност на обиколката бе нейната насеченост – започваше се с кратко изкачване, после дълго спускане, малко равно и продължително изкачване, последвано от второ спускане, което излизаше на една от главните алеи в парка. Там обаче вместо надясно към близкия старт/финал, се продължаваше наляво със стръмно изкачване по черен път, последвано от второ дълго спускане и отново стръмно изкачване, което най-сетне отвеждаше участниците до финалната линия. Всичко това създаваше предпоставки за по-трудно влизане в ритъм и повече възможности за оспорвана борба, тъй като добрите катерачи не можеха да си осигурят толкова комфортна преднина наведнъж спрямо добрите спускачи, чиито възможности за наваксване бяха по-чести. Разбира се, най-важно бе човек да има умения и в двете области на карането, ако иска да се класира по-напред. Към характеристиките на трасето следва да прибавя и красотата на парк „Аязмото”, място, което със сигурност ще се хареса на всеки любител на разходките, а както се оказа, има какво да предложи и на планинските колоездачи. Особен интерес представляват множеството дървесни видове, някои от които нормално не се срещат на едно място – това е била и една от основните цели при създаването на парка преди време. А ако трябва да съм докрай подробен, липсата на комари в горските участъци бе огромно предимство за криещите се в сенките фотографи като мен.

И така, в неделя сутринта главната алея при площадките за бадминтон бе огласена и оцветена от десетки колоездачи, малки и големи, както и от малко придружаващ антураж (включително такива като мен). Когато пристигнах, старт-финалът вече бе подготвен, записването течеше с пълна сила, а някои вече правеха и опознавателни обиколки. Разбира се, няма да пропусна организацията на надпреварата, която бе много добра. Програмата бе стриктно спазена, като единствената промяна, която се наложи, бе намаляването на обиколките на юношите с една, тъй като се оказа, че темпото им е по-бавно от очакваното. Трасето не бе маркирано и оградено с много ленти, нито пък имаше много постове, разположени нагъсто, но нямаше проблеми с ориентацията по него или в друго отношение. На старт-финала имаше музикално озвучаване и радиоводещ, който да подгрява публиката и състезателите, а всеки завършил, че дори и разни странични елементи като мен, получи големи вкусни сандвичи за възстановяване на силите. Дори времето (слънчево, но без да е горещо) бе на наша страна. Единствената „издънка” бе при награждаването, когато организаторите започнаха да връчват наградите, но забравиха за медалите, та се наложи някои от първенците да се качат отново на стълбичката и за тях. Това да им е кусурът!

Участниците в състезанието не бяха малко – общо 60 души стартираха в различните групи, представители на няколко отбора, както и индивидуални състезатели. Организаторите нарочно бяха избрали формат, при който двете най-силни групи – на мъжете и на юношите – да стартират след децата и преди жените и ветераните, за да може да привлекат по-голям интерес още преди обяд. От зрителска гл.т. мога да кажа, че се получи състезание с доста обрати, макар че за някои от участниците те не бяха от най-приятните.

Както казах, началото бе дадено със старта на двете групи деца. Първите караха по кратко трасе, докато за вторите обиколките бяха повече и по-дълги, включващи и пресечен терен. Излишно е да споменавам, че малките състезатели не отстъпиха ни най-малко по всеотдайност и хъс на големите, така че напълно заслужиха наградите и аплодисментите, с които бяха удостоени.

Последваха ги юношите, които направиха три обиколки (вместо четири, както бе предвидено в началото). Напредвайки с фотоапарат по трасето непрекъснато се изненадвах от променения състав в поредната обиколка. Петър Дачев (Горгона) водеше, но отпадна поради спукана гума. Същото сполетя и друг негов съотборник. След няколкото промени в челните редици пръв пресече финала Георги Митов (Ram Bikes), следван от Стоян Петков („Зарата”) и Велизар Вълков (София).

При мъжете също не липсваха обрати. Първата ми среща с тях бе точно в края на първото спускане, където Калин Рахнев пръв изскочи от острия завой. След него Жельо Стойчев (Ram Bikes) се беше засилил повечко и изпусна завоя, което освободи пътя на Николай Костадинов (“Зарата”). В следващите обиколки Калин постепенно изгуби няколко позиции (да не забравяме, че неговата специалност е спускането!), а Николай зае уверено първото място и, макар и трудно, успя да го запази докрай. Жельо Стойчев финишира втори, а Красимир Шопов (Пазарджик) трети.

Жените и ветераните стартираха заедно, като първите направиха съответно една и две обиколки. Представителките на нежния пол бяха само три, като най-бърза бе Нели Радкова (Пазарджик). При ветераните пък за пореден път най-добре се представи Красимир Господинов („Зарата”), но вероятно победата в родния му град е била една от най-сладките.

Наградите и купата на кмета на Стара Загора бяха връчени от заместник-кмета на общината, след което дойде и времето за връщане към дома (където ни завариха тъмни облаци и дъжд). Като цяло мога да кажа за проявата само едно: Браво! Догодина пак!