Sprint Gravity Zone 2005

Този сезон не бе богат откъм DH състезания. Месец октомври дойде, без да е проведена нито една надпревара в тази дисциплина. Всички любители на спускането бяха зажаднели за адреналинова инжекция под формата на състезателно каране и само чакаха някой да организира така желаната проява. Този някой се появи в лицето на пловдивския производител на велосипеди Sprint и хората от „Тепе Байк“, които превърнаха една от любимите си пътеки за каране в трасе, което мнозина обявиха за най-доброто до момента. След почти едногодишната състезателна пауза повече от 80 души се записаха за участие и се изправиха срещу техничните участъци на пътеката х.Здравец – Храбрино и срещу времето, което не показа най-добрата си страна. Но защо да пиша накратко, като знам, че сте се приготвили за дълъг и подробен репортаж…

В началото искам да поздравя организаторите и спонсорите на този DH празник: хората от Sprint и управителят на фирмата г-н Максим Митков, който пое разноските по организирането на проявата и осигури наградния фонд на стойност 5000лв.; приятелите от „Тепе Байк“, чиято е заслугата за проектирането и оформянето на трасето, както и за много други дребни, но важни неща от организацията; другите фирми и организации, които подкрепиха състезанието – АПКБ, БГ Байк, Каменица, Мотобойс, Сачи. Разбира се, заслуга за превръщането на Sprint Gravity Zone в едно от най-добрите DH състезания до момента имат и многобройните колоездачи, които уважиха проявата и премериха сили по родопските склонове.

Ще започна с организацията, която бе на много добро ниво. Единствените съществени забележки, които могат да бъдат отправени, са към забавянето на стартовете в неделя, което вероятно се дължеше на затруднената комуникация между хората на старта и на финала. Освен това самите организатори не очакваха подобен наплив от участници, какъвто сме виждали (на състезание по спускане) единствено по време на Bike Weekend миналата година. И тук заслуга за броя на състезателите вероятно има категорията „hardtail“. Но не е само това! Хората за пореден път показаха, че не е нужно състезанието да е с „национален“ ранг, за да им достави удоволствие – много по-важно е надпреварата да е организирана с желани и всеотдайност и с главната цел да осигури на за всички положителни емоции. Тъй като до х.Здравец няма лифт, участниците бяха извозвани до горе с два автобуса и два камиона, което в комбинация с дългото трасе ограничи броя на възможните спускания за един ден до 3-4, което всъщност бе предостатъчно с оглед на умората, която се натрупваше в рамките на едно каране. Трасето бе готово още в четвъртък и в дните на състезанието всички обезопасителни средства бяха на местата си, включително и постовете. В неделя край финала бяха осигурени безплатна бира и кремвирши, музикално озвучаване, водоструйка за миене на байковете. Всичко бе на ниво!

Самото трасе, с дължина около 4км, бе изключително разнообразно и предлагаше много участъци, на които по-добрите можеха да спечелят време, а по-плашливите, както и хората с по-слаби велосипеди нямаше да са прекалено затруднени. Повечето забележки бяха към дължината (респективно умората, която се натрупва в следствие на това) и към равните участъци преди финала. Но, ако оставим настрана тези особености на трасето, които бе трудно да се избегнат от организаторите, почти всички състезатели (а и аз, барабар с тях, тъй като имах възможност да се спусна веднъж) го харесаха много. Както казах, по трасето нямаше нищо прекалено трудно, дори и когато времето реши да постави участниците на изпитание и изсипа известно количество вода върху ни. Започваше се с криволичеща пътека в гората, като още в самото начало състезателите се озоваваха пред едно от най-сериозните препятствия – малък пад (с височина на отвесната част не повече от 30см) със стръмна попивка. Самият той не беше толкова страшен, но участъкът със страничен наклон след попивката беше разкалян и мнозина от скачащите точно там се разде-

ляха за момент с колелата си. Надолу пързалката продължаваше, подобно на улей за бобслей между дърветата, като на места се газеше в 10-15см кал. Следваше бърз черен път, по който някои развиваха над 60км/ч, след което се минаваше през множество поляни, където бяха съсредоточени някои от най-интересните участъци (включително и заради голямата видимост). В тази част имаше страхотни завои, половината от които с обратен наклон, виражи, малки скокчета и кратки каменисти участъци, както и един стръмен и кален улей, който бе изпитание за непрестрашаващите се да пуснат спирачките и да се засилят на скорост по хлъзгавата настилка. След поляните пътеката редуваше технични скални участъци и кални влизания в гората, като на някои места имаше коварни участъци със страничен наклон или неудобно разположени камъни и корени. След последния кален улей пътеката ставаше равна и преминаваше в черен път, като малко след пресичането на реката по мостче, построено от организаторите, се достигаше финала. Оттук нататък продължавам хронологично…

Петък, 14 октомври

Към обяд повечето състезатели започнаха да пристигат в с.Храбрино (финалът и отправна точка за автобусите и камионите), макар че някои бяха тук още от сутринта и вече бяха спуснали тръсето поне по веднъж. Достигайки масата на организаторите край финала останах изненадан от броя на хората край нея, а тепърва щяха да идват още участници. Пристигащите по трасето състезатели съобщаваха за кални участъци, трудни секции и ощу цял куп неща, които почти могат да откажат някого да се пробва по трасето. За щастие слънцето печеше толкова приятно, че човек нямаше как да устои и да не натовари байка си в камиона, а себе си в автобуса. Точно това и направих, заедно с още куп новопристигнали участници и част от вече спусналите се. След голямо чакане автобусът да тръгне (тази част беше малко досадна, но неизбежна, тъй като бе немислимо превозните средства да се движат полупразни нагоре) най-после се отправихме към х.Здравец. Един час подрусване по пътя дотам. След което бързо разтоварване и спускане към старта (който бе поне на 2км от хижата). Небето се бе преобразило и дъждът вече ни гонеше по петите. Наплашен от приказките в автобуса, потеглих по трасето твърде предпзливо и нерешително, очаквайки след всеки завой са се набуча на някакви непроходими камънаци. Нищо подобно! В действителност трасето се оказа много приятно и точно толкова трудно, че да достави удоволствие на опитните и да затрудни малко по-нерешителните. Разбира се, калта усложняваше нещата допълнително и превръщаше някои участъци в истинско изпитание. Достигайки финала разбрах, че последният автобус за деня е потеглил нагоре. Нищо, и без туй вече ръмеше, а и колелото ми бе получило дължимата доза кал. Започна да застудява и това ме подсети за синоптичната прогноза, предвиждаща ниски температури през следващите два дни. Поне градусът на настроението бе висок! На връщане към Пловдив в продължение на половин час валя силен дъжд…

 

Събота, 15 октомври

Кал, много кал! И студ! И дъжд! От този ситния, но постоянен дъждец. Вчерашният порой бе превърнал трасето в кална баня и за някои от състезателите това беше първата им среща с пътеката. Е, поне имаха възможност да я видят отблизо и дори да я опитат на твърдост. Разбира се, аз оставих байка си в Пловдив – все пак съм само прост репортер, работа, която не изисква ненужно валяне в хлъзгавата размекната почва. Състезателите обаче бяха дошли да карат и не си позволяваха капризи като мен. Аз пък, опакован в дъждобран, поех по трасето нагоре, опитвайки се да запечатам някои ключови моменти и мърморейки за липсата на подходяща светлина. Небето пак щеше да е бозаво, но това лято като че ли свикнахме с такова състояние на нещата. Аз си снимах, други хора също, а състезателите преминаваха покрай нас, мятайки парчета кал изпод грайферите на гумите си. По някое време и двата ми обектива се изпъстриха с дъждовни капки и снимките почнаха да стават с размазани петна, което ме накара да се върна до финала, за да ги подсуша. Оставаше още едно спускане за деня, по време на което запечатах състезателите в най-калния им вид през тези три дни. Дъждът спря едва когато си тръгвахме!


Неделя, 16 октомври

Силният вятър през нощта и през целия състезателен ден свърши много добра работа. В неделя трасето нямаше почти нищо общо с калищата от предишния ден. Разбира се, в гората си беше все така мокро, но по поляните пътеката беше изсъхнала и предоставяше много повече сцепление от предишния ден. Студът обаче бе на ниво! Навлечен с няколко ката дрехи, коя от коя по-ветроустойчиви, аз се паркирах в средната част, след излизането от гората, където имаше най-голямо съсредоточие на интересни участъци и видимост към големи секции от трасето. С радост установих, че край лентите има и други хора, дошли от София или други части на страната специално да гледат състезанието. Наличието им, както и разговорливостта на постовете бяха добре дошли, защото първите стартове на отделните групи се забавиха, а студуването в компания е във всички случаи по-приятно от обикновеното студуване. Първият манш започна, но паузите между отделните групи бяха значителни, което именно доведе до провлачване във времето. В началото слънцето осигуряваше добра светлина за снимане, но като видя, че не върши особена работа по отношение на затоплянето, взе, че се скри зад облаците. Колкото повече се бавеха стартовете, толкова повече се скупчваха облаците и опасенията ни за нови валежи. За щастие такива не се състояха.

След приключването на първия манш, вторият протече доста по-експедитивно. Броят на състезателите намаля с повече от 20 души спрямо първия. Излишно е да казвам, че караха и по-бързо! Тъй като във втория манш участниците стартираха в обратен ред, според времената, дадени в първия, беше по-лесно да се подготвим психически за ниското прелитане, демонстрирано от най-бързите карачи в отделните групи. Освен желанието за победа, някои от участниците имаха и други стимули да карат бързо – на финала ги очакваше безплатна бира, осигурена от „Каменица“ и хлебчета с кренвирши „Сачи“!

 


Награждаването протече по обичайния еуфоричен начин, с парични награди, рамки, бурни възгласи и обилни дози шампанско. Ето кои бяха най-бързи в това интересно състезание:

Мъже:
1. Калин Рахнев – Sprint Bike Team – 7:59.73
2. Димитър гайдов – GT Racing – 8:32.29
3. Симеон Стоилов – RAM Bikes – 9:01.27

Юноши:
1. Дидар Амин – Drag Racing – 8:38.46
2. Йоан Цанков – GT Racing – 8:48.31
3. Кънчо Дамянов – GT Racing – 8:54.42

HT + жени:
1. Красимир Найденов – Златица – 10:12.08
2. Иван Серафимов – Златица – 10:13.11
3. Валери Георгиев – Велос (Вн) – 10:30.14
……
6. Илинда Евтимова – RAM Bikes – 11:06.33

Ветерани:
1. Максим Митков – Sprint Bike Team – 11:17.99
2. Михаил Янков – Mud Catz – 14:17.93
3. Петър Петров – BG Bike – 24:43.83

 


Коментари във форума