Паралелна Вселена – Хисар 2005

До края на състезанието се движехме по полски челни пътища, но вече ни беше напекло слънцето, а и умората от първата част си казваше думата, така че си карахме спокойно, целейки се в крайните места. Вероятно за да не останем лишени от усещания, точно в последния половин километър върху ни се изля и обичайният за следобедно време летен дъжд, така че финалът ни да е по-атрактивен и кожата ни да е подготвена за душа в стаята.

Награждаването беше отложено с един час заради дъжда, но когато се събрахме на площада, слънцето бе пробило облаците и настроението беше на ниво. Кметът на Хисар отново ни благодари за участието, а победителите получиха своите награди. Тук отново възникна проблем в категорията „професионалисти“, където завършилият на трето място Николай Костадинов не пожела да се качи на почетната стълбичка, тъй като на първо и второ място бяха Даниел Петров и съотборника му (шосейни състезатели), които според Николай не е трябвало да бъдат в една група с него. Разбира се, подобни сцени само развалиха настроението, без да донесат нещо положително. Повече внимание на случката сме отделили в коментара в края на статията.

За професионалистите и любителите…

Както сте разбрали от горния репортаж, у част от участниците се породи напрежение заради групата на професионалистите, в която попаднаха както състезатели от шосейното колоездене, така и такива, картотекирани в БФПК. Объркването стана дори по-голямо, тъй като аз лично така и не разбрах дали последните в крайна сметка бяха включени там или не. Споменах и за протестите от страна на Николай Костадинов при награждаването. Възможно е той да има известни основания конкретно за неговото поставяне в една или друга група, така че няма да коментирам действията му. Проблемът обаче е много по-общ и това се видя още на техническата конференция. Става дума за това, че някои състезатели по планинско колоездене, които се занимават с този спорт много повече от любителски и често заемат челни места в класиранията, очевидно не искат да се състезават в една група с шосейни състезатели. Нещо повече – когато им се наложи да го правят, те са склонни да се държат по начин, който само уронва престижа на спорта ни. Не говоря за протеста на Николай Костадинов, а за смешните и некултурни подвиквания от страна на някои други състезатели по време на награждаването по адрес на класиралите се на първо и второ място шосейни състезатели. Подобни действия не правят чест на никого и издават единствено слабост!

Нека разгледаме нещата малко по-подробно… На много от вас сигурно е известно, че в страните с развити велосипедни спортове има постоянно текучество на кадри от шосейното към планинското колоездене и обратно, както и между отделните дисциплини. Нещо повече – нормална практика е участието в друг вид състезания да се използва като тренировка в определен момент от сезона. Тези практики са нещо обичайно и със сигурност ще се срещат все по-често и у нас, особено ако наградните фондове и броят на състезанията продължават да нарастват. Ако състезателите по планинско колоездене се чувстват застрашени, това не говори добре за тях. Очевидно е, че един професионален шосеен състезател като Даниел Петров ще е по-добре подготвен физически от повечето си съперници, но нима това не му дава право да участва? Нещо повече, присъствието на такива спортисти би трябвало да стимулира съпернците им да повишават нивото на подготовката си доколкото могат. А ако не могат, това не им дава право да се оплакват и да правят жалки подмятания.

Ще се върна конкретно към състезанието „Паралелна Вселена“. То привлече повече шосейни състезатели главно поради факта, че трасето беше сравнително леко, или поне такива бяха първоначалните данни. Колкото и да не се харесва на някои, съвсем нормално е шосейни състезатели да използват такива състезания като поле за изява. Освен това, съвсем ясно се видя, че не всички „шосейки“ са заплаха – някои от тях се върнаха назад още след първите километри, при първото си съприкосновение с калта. Но други продължиха и дори спечелиха при професионалистите. Искам да отбележа, че велосипедите на Даниел Петров и съотборника

му бяха с няколко класи под байковете на повечето от сериозните планински състезатели. Едва ли и уменията на „шосейките“ за спускане по пресечен терен са били особено големи. Но пък от гледна точка на физическо натоварване състезанието очевидно беше за тях приятна разходка. Така или иначе, трасето беше едно за всички, условията за участие бяха обявени месец преди състезанието и всеки можеше да прецени в коя категория ще попадне и дали при това положение си струва да участва или не. Щом, знаейки всичко това, състезателите са се записали за участие, не виждам какви претенции могат да имат към организаторите.

Самото деление на групите професионалисти и любители беше замислено от организаторите поради това, че в планинското колоездене има ясно обособена група от спортисти, които се занимават много по-професионално от повечето обикновени почитатели на спорта. Тези хора редовно заемат челните места и печелят наградите, в което, разбира се, няма нищо лошо! Но ето, че организаторите на това състезание имаха възможност да осигурят по-голям награден фонд и решиха да го разпределят така, че и по-обикновените участници да имат шанс за награда. Критерият за делението между професионалисти и любители (доколкото в България е трудно да се говори за професионалисти в истинския смисъл на думата) бе съвсем логичен – картотекирането в БКС или БФПК. Специално за второто се изхожда от идеята, че картотекираните там състезатели са членове на състезателни клубове по колоездене, т.е. занимават се по-професионално със спорта. Друг е въпросът, че на практика това не винаги е така, защото картотеката в БФПК е необходимо условия за участие в състезанията, организирани от нея и всеки записал се за такъв старт бива зачислен към някой спортен клуб, без да принадлежи реално към него. Само че за подобни неуредици не са виновни организаторите на „Паралелна вселена“!

Дано в бъдеще да не ставаме отново свидетели на подобни сцени и победите и загубите да се приемат по-спортсменски. Никой не е абониран за първите места – те се печелят с каране и колкото по-трудна е борбата за тях, толкова по-сладка ще е победата! А и спортът ще се развива много повече при наличието на силна конкуренция.