Паралелна Вселена – Хисар 2005

На 20 август 2005г. уютното градче Хисар, разоположено в подножието на Средна гора и известно с минералните си извори, стана поредното населено място със засилен прилив на планински колоездачи. Причината бе второто за годината вело-рали „Паралелна Вселена“. Въпреки отпускарския сезон, участието в него отново бе масово, като състезателите наброяваха около 90 души. Съставът включваше както редовните участници в подобни мероприятия, така и хора като мен например, които бяха привлечени от по-лекия еднодневен маршрут. Интерес представляваше и напливът от шосейни състезатели, яхнали евтини 26″ велосипеди (някои от тях не мога да ги нарека маунтин байкове), които явно бяха дочули, че теренът ще е лесен и бяха решили да си пробват силите за някоя награда. За всичко това, но с много повече подробности, ще стане дума в следващите редове…

Техническата конференция беше в петък вечерта, така че още тогава в курортното градче започнаха да пристигат автомобилите и микробусите, натоварени с велосипеди. Малко след 21:00ч. организаторита събраха участниците в една от базите за нощувка и ги запознаха с подробностите за предстоящото състезание – трасе, маркировка, правила и т.н. Още тогава се усети нахъсаността на някои от състезателите, които се опасяваха дали няма да бъдат забавени от опашки на контролните постове и др. подобни. Но най-много недоволства още на този етап имаше от това, че организаторите бяха разделили участниците в две групи – професионалисти и любители. В първата група влизаха тези, които са картотекирани в БКС и БФПК, а във втората група всички останали. Това породи недоволство сред някои състезатели, картотекирани в БФПК, които не искаха да се състезават в една група с шосейните състезатели. Така или иначе, правилата бяха такива и бяха зададени още от самото начало, поради което протестите останаха без резултат.
Когато на следващия ден всички се скупчихме в центъра на града, шаренията беше голяма. Мнозина от нас с интерес наблюдаваха евтините велосипеди с шосейни педали, с които някои смятаха да превземат първите места. Разбира се, стартът се забави малко (още от предния ден стана ясно, че на много участници не им се става рано), но в никой случай не беше скучно, защото след техническия преглед и приветствието от кмета на Хисар за нас имаше подготвена и програма с народни танци.


Разбира се, както си му е редът, усилията ни нагоре бяха възнаградени с приятно спускане по изровени черни пътища, които ни държаха непрекъснато нащрек. Първоначалните данни бяха за коловози, дълбоки почти метър – за щастие нямаше чак толкова сериозни препятствия, но пък след всеки завой можеше да се крие изненада – песъчлив участък или изровени от дъждовете улеи, и някои хора претърпяха злополуки при спускането, попадайки в тези клопки. Във всички случаи кефът беше голям и при достигането на подкрепителния контролен пункт, където ни очакваха минерална вода и разни сладки лакомства, се отдадохме на заслужена почивка, преди да продължим по равнинната и открита част от трасето, свързваща Старосел и Хисар.

 

 

До края на състезанието се движехме по полски челни пътища, но вече ни беше напекло слънцето, а и умората от първата част си казваше думата, така че си карахме спокойно, целейки се в крайните места. Вероятно за да не останем лишени от усещания, точно в последния половин километър върху ни се изля и обичайният за следобедно време летен дъжд, така че финалът ни да е по-атрактивен и кожата ни да е подготвена за душа в стаята.

Награждаването беше отложено с един час заради дъжда, но когато се събрахме на площада, слънцето бе пробило облаците и настроението беше на ниво. Кметът на Хисар отново ни благодари за участието, а победителите получиха своите награди. Тук отново възникна проблем в категорията „професионалисти“, където завършилият на трето място Николай Костадинов не пожела да се качи на почетната стълбичка, тъй като на първо и второ място бяха Даниел Петров и съотборника му (шосейни състезатели), които според Николай не е трябвало да бъдат в една група с него. Разбира се, подобни сцени само развалиха настроението, без да донесат нещо положително. Повече внимание на случката сме отделили в коментара в края на статията.

 
 
Така завърши поредното добре организирано състезание „Паралелна Вселена“. Този път нямаше проблеми с обявяването на резултатите и организацията беше на много високо ниво. Край Хисар остана маркировката на трасето, което може да послужи на всеки любител да направи разходка по този много приятен маршрут. Самото градче е изключително спокойно и предлага страхотни възможности за почивка – минерални басейни, красиви паркове и заведения с добра кухня. Поздравяваме всички участници и пожелаваме на организаторите все така добре да се справят и в бъдеще!
 

 

За професионалистите и любителите…

Както сте разбрали от горния репортаж, у част от участниците се породи напрежение заради групата на професионалистите, в която попаднаха както състезатели от шосейното колоездене, така и такива, картотекирани в БФПК. Объркването стана дори по-голямо, тъй като аз лично така и не разбрах дали последните в крайна сметка бяха включени там или не. Споменах и за протестите от страна на Николай Костадинов при награждаването. Възможно е той да има известни основания конкретно за неговото поставяне в една или друга група, така че няма да коментирам действията му. Проблемът обаче е много по-общ и това се видя още на техническата конференция. Става дума за това, че някои състезатели по планинско колоездене, които се занимават с този спорт много повече от любителски и често заемат челни места в класиранията, очевидно не искат да се състезават в една група с шосейни състезатели. Нещо повече – когато им се наложи да го правят, те са склонни да се държат по начин, който само уронва престижа на спорта ни. Не говоря за протеста на Николай Костадинов, а за смешните и некултурни подвиквания от страна на някои други състезатели по време на награждаването по адрес на класиралите се на първо и второ място шосейни състезатели. Подобни действия не правят чест на никого и издават единствено слабост!

Нека разгледаме нещата малко по-подробно… На много от вас сигурно е известно, че в страните с развити велосипедни спортове има постоянно текучество на кадри от шосейното към планинското колоездене и обратно, както и между отделните дисциплини. Нещо повече – нормална практика е участието в друг вид състезания да се използва като тренировка в определен момент от сезона. Тези практики са нещо обичайно и със сигурност ще се срещат все по-често и у нас, особено ако наградните фондове и броят на състезанията продължават да нарастват. Ако състезателите по планинско колоездене се чувстват застрашени, това не говори добре за тях. Очевидно е, че един професионален шосеен състезател като Даниел Петров ще е по-добре подготвен физически от повечето си съперници, но нима това не му дава право да участва? Нещо повече, присъствието на такива спортисти би трябвало да стимулира съпернците им да повишават нивото на подготовката си доколкото могат. А ако не могат, това не им дава право да се оплакват и да правят жалки подмятания.

Ще се върна конкретно към състезанието „Паралелна Вселена“. То привлече повече шосейни състезатели главно поради факта, че трасето беше сравнително леко, или поне такива бяха първоначалните данни. Колкото и да не се харесва на някои, съвсем нормално е шосейни състезатели да използват такива състезания като поле за изява. Освен това, съвсем ясно се видя, че не всички „шосейки“ са заплаха – някои от тях се върнаха назад още след първите километри, при първото си съприкосновение с калта. Но други продължиха и дори спечелиха при професионалистите. Искам да отбележа, че велосипедите на Даниел Петров и съотборника

За боклуците…

Карайки в края на колоната още от самото начало, имах възможността да се насладя не само на компанията на няколко сродни души, които направиха от състезанието едно приятно каране с приятели, но и да се натъкна на отпадъците, които някои участници бяха оставили след себе си. Бутилка тук, хартийка там – очевидно някои хора нямат срам! Най-шокиращата находка бяха чифт скъсани ръкавици, грижливо захвърлени точно в средата на черния път, по който се караше!

Явно е, че някои хора, макар да карат планински велосипеди, всъщност не са нищо повече от обикновени простаци, които не са научени каде да си хвърлят боклука. Такива индивиди никога не бих удостоил с престижното название „планински колоездачи“, защото важна част от него е обичта към природата и опазването й във вида, в който я срещаме.

Още по-неприятно е това, че въпросните участници са изхвърлили боклуците си по трасето въпреки изричното предупреждение и молба от страна на организаторите както на техническата конференция, така и преди състезанието. По този начин те показаха пълно незачитане на една от основните идеи при подобни прояви, което показва, че участието им в състезанието е имало някакви други цели, различни от споделянето на духа на нашия спорт.

Мнозина побързаха да нарочат за виновници нахъсаните състезатели (както шосейни, така и планински), които карат без раници и допълнителен багаж, склонни да се подкрепят с храни и напитки в движение, за да не губят време и след това да изхвърлят опаковките след себе си. Подобни обвинения са недоказуеми, поне засега, така че съм далеч от мисълта да се солидаризирам с тях напълно, но със съжаление ще отбележа, че в тях вероятно има немалко истина. Разбира се, не всички амбициозни състезатели са дотолкова заслепени от желанието за победа, че да замърсяват умишлено природата, дори се надявам, че само единици от тях са такива, но има нещо смущаващо, което си струва да се изтъкне като повод за размисъл: защо на прояви като Байкарията, където повечето от най-добрите състезатели липсват, местата, през които минаваме и на които бивакуваме, остават непокътнати, даже по-чисти, отколкото са били преди това? Нека всеки сам си отговори и дано тези, които са имали неблагоразумието за пореден път да оставят боклуците зад гърба си, ако прочетат това, да знаят, че планинското колоездене би изглеждало много по-добре без тях!

 

му бяха с няколко класи под байковете на повечето от сериозните планински състезатели. Едва ли и уменията на „шосейките“ за спускане по пресечен терен са били особено големи. Но пък от гледна точка на физическо натоварване състезанието очевидно беше за тях приятна разходка. Така или иначе, трасето беше едно за всички, условията за участие бяха обявени месец преди състезанието и всеки можеше да прецени в коя категория ще попадне и дали при това положение си струва да участва или не. Щом, знаейки всичко това, състезателите са се записали за участие, не виждам какви претенции могат да имат към организаторите.

Самото деление на групите професионалисти и любители беше замислено от организаторите поради това, че в планинското колоездене има ясно обособена група от спортисти, които се занимават много по-професионално от повечето обикновени почитатели на спорта. Тези хора редовно заемат челните места и печелят наградите, в което, разбира се, няма нищо лошо! Но ето, че организаторите на това състезание имаха възможност да осигурят по-голям награден фонд и решиха да го разпределят така, че и по-обикновените участници да имат шанс за награда. Критерият за делението между професионалисти и любители (доколкото в България е трудно да се говори за професионалисти в истинския смисъл на думата) бе съвсем логичен – картотекирането в БКС или БФПК. Специално за второто се изхожда от идеята, че картотекираните там състезатели са членове на състезателни клубове по колоездене, т.е. занимават се по-професионално със спорта. Друг е въпросът, че на практика това не винаги е така, защото картотеката в БФПК е необходимо условия за участие в състезанията, организирани от нея и всеки записал се за такъв старт бива зачислен към някой спортен клуб, без да принадлежи реално към него. Само че за подобни неуредици не са виновни организаторите на „Паралелна вселена“!

Дано в бъдеще да не ставаме отново свидетели на подобни сцени и победите и загубите да се приемат по-спортсменски. Никой не е абониран за първите места – те се печелят с каране и колкото по-трудна е борбата за тях, толкова по-сладка ще е победата! А и спортът ще се развива много повече при наличието на силна конкуренция.

Коментари във форума