Снежно спускане

Ако си мислите, че хората ви гледат странно, когато се спускате с колелото си по планинските пътеки, почакайте да видите израженията им, ако ви видят да правите същото, но през зимата! Спомням си първия път, когато с брат ми решихме да направим малко зимно каране на Витоша – тогава планинските колоездачи все още не бяха толкова много, а пък тези, които се спускаха и през зимата почти се брояха на пръсти. Та вероятно затова и ние изглеждахме много „не на място“ горе по пистите и събирахме погледите и коментарите на многобройните почитатели на зимните спортове.

 

Няколко години по-късно може да се каже, че спускането по сняг се превърна в поредното лудо увлечение за много планински колоездачи, особено за тези с афинитет към спускането и фрийрайда. В чужбина това явление се наблюдава от доста време, още преди години спускането по сняг бе включено като дисциплина в зимните X-Games (екстремни игри), а напоследък се провежат и фрийрайд състезания от типа на Red Bull Freezride, включващи и екстри като рампи, снежни скокове от типа на летните Dirt Jumps и други специални изпитания.

Но нека оставим този висш пилотаж и да се върнем на обикновеното спускане по сняг – едно необикновено преживяване, което всеки може да пробва на Витоша или в някой от зимните ни курорти. Мнозина смятат колоездачния сезон за приключил след падането на първия сериозен сняг, но грешат!

Сред многото причини да опитате тази лудория мисля да изтъкна на първо място тази, която вероятно ви е накарала да предпочетете планинското колоездене изобщо – високият адреналин и тръпката от правенето на нещо „по-опасно“. Щом стъпите на снега, ще откриете един нов свят от емоции, едновременно сходни, но и много различни от тези, които вече познавате от „нормалното“ планинско колоездене. Започва се с вперените във вас странични погледи, следва началното чувство за пълна неконтролируемост на колелото и факта, че по сняг се ускорява също толкова бързо, колкото и по всяка друга настилка, само че спирането е доста по-трудно и забавено (всъщност в някои случаи можете напълно да отпишете спирачките, освен ако не са дискови!). В зависимост от терена, опита, смелостта и реакциите ви първото спускане по сняг ще завърши с едно или няколко падания (или дори без такива!) – за щастие тук паданията са на меко, с произтичащата от това повишена безопасност. Разбира се, увeличеният им брой води и до известен риск, доколкото на сняг можете не по-малко успешно да си счупите някоя кост, ако имате лошия късмет да паднете по лошия начин. Същевременно мекият терен ви позволява възможно най-безопасно и в реални условия да тренирате падания (Да, те също се тренират!). Далеч по-полезен обаче е опитът за управление на байка върху носещи и хлъзгави настилки – той ще ви „държи“ за целия следващ сезон. На сняг колелото твърде често занася силно, понякога съвсем неочаквано, завоите изискват повишено внимание и добра техника и всичко това ще ви подготви за каране по други трудни настилки като кал, пясък, чакъл и т.н. Ще откриете с изненада как колелото много често (особено при по-висока скорост) успява да излезе като по чудо от почти невероятни ситуации. Изобщо, практически погледнато, зимното каране е една отлична школа за повишаване на уменията ви в области, където обикновено грешките могат да са значително по-болезнени. А като обобщим всичко дотук, плюс наличието на приятна компания (която трябва сами да си осигурите), вече се досещате, че спускането по сняг е преди всичко една голяма веселба!

Първото, от което се нуждаете, както и през лятото, е трасе и транспорт за вас и колелото. Транспортът в 99% от случаите ще бъде някакъв вид лифт – за съжаление влековете са неизползваеми с байкове, а пътищата нагоре (особено неасфалтираните) едва ли ще са обработени. Освен това „трасетата“ са много по-малко – свеждат се до пистите и някои от пътеките, най-вече тези, които са в близост до лифтовете. През зимата също има разнообразие на настилката, както е и през лятото, като тук най-често се променя нейната дълбочина и твърдост (утъпканост). Допълнителен фактор е и заледеността. Ще изброя, на базата на личния си опит, възможните варианти за „трасета“ през зимата и техните особености. 

Реклама

Утъпкани ски-писти – един от най-приятните варианти! Гумите затъват около 5-10см, ускорението е бързо, а завиването възможно. Нещо повече – на пистата можете да подобрите рекорда си за скорост, защото наклонът им често е голям (например писта „Витошко лале“), а летните препятствия са дъблоко под снега. Миналата година срещнахме един човек, който макар и с доста непретенциозно колело, но иначе с доста опит в зимното каране, развиваше по една от по-полегатите писти 70-80км/ч. Не забравяйте обаче, че високата скорост крие и опасности, особено като се вземе предвид това, че по пистите скиорите и бордистите са много и се движат малко хаотично спрямо вас. С колело единствената възможна линия е сравнително правата, докато със зимните превозни средства най-често се кара на зиг-заг. Освен това и зимните спортисти, колоездачите са доста безшумни, така че скиорът например много трудно ще ви усети преди да направи поредния си зиг-заг. Всъщност проблемът произтича изцяло от велосипеда, защото ако някой ме засече когато съм със ски, в 99% от случаите без проблем ще успея да завия достатъчно бързо и остро, за да избегна сблъсъка, докато с колело това не е възможно. И след като причината за евентуален сблъсък би била изцяло в колоездача, то негова е и отговорността да го избегне. Затова не се колебайте да се хвърлите от колелото настрани или да паднете по някакъв друг начин, ако на пътя ви се изпречи някой зимен спортист. За да го постигнете, не трябва да карате на ръба на възможностите си, а достатъчно разумно за съответните условия, т.е. ако пистата е пълна с хора, ще трябва да спирате по-интензивно и да не допускате колелото да стане неконтролируемо. Скоростта, за която споменах по-горе, е била развита от този човек на съвсем празна писта. Като споменах за спиране, на утъпкана писта то е не много лошо с дискови спирачки (проблем остава намаленото сцепление на гумите) и възможно с V-образни (освен ако не са ви замръзнали накладките, за който проблем ще стане дума по-надолу). И в двата случая обаче спирането ще е съвсем различно и доста по-лошо от това, на което сте свикнали през лятото, защото в снега гумите се пързалят, а ако ги блокирате, спирачният ефект започва да клони към нулата. Допълнителен проблем е наклонът на пистите, който ви ускорява много бързо при липсата на препятствия, с които да се събразявате, но веднъж забързали се по стръмнината надолу, ще се нуждаете от допълнителна спирачна мощ, за да спрете. При карането по утъпкана писта спирането се осигурява най-вече от предната спирачка, защото предното колело блокира значително по-трудно. Понякога по утъпканите писти можете да срещнете участъци с доста снежни бабуни, образувани от скиорите. В повечето случаи тези бабуни не са „твърди“ и гумата ви спокойно ще се забие надълбоко в тях, така че можете да ги използвате за допълнително забавяне на скоростта си, макар че е най-добре да стоите настрана от тях. (Слава Богу, напоследък пистите навсякъде се обработват добре и редовно, така че бабуните са рядкост).

Неутъпкани ски-писти – те са такива, когато не са били обработени поради новонавалял сняг, или, макар и обработени с тракове (машините за утъпкване на пистите), снегът е бил толкова много, че не е бил утъпкан добре и продължава да е мек в дълбочина. С други думи, пистата може отгоре да е гладка и хубава, което за скиорите и бордистите е напълно достатъчно. Но колелото без проблем ще нагази през горния слой в дълбокия и мек сняг отдолу, защото за разлика от ските, неговите гуми порят снега, а не се плъзгат по него. Скромният ми съвет е да избягвате неутъпканите писти – моят опит с тях ми е донесъл повече трудности, отколкото наслада. В дълбок сняг е почти невъзможно да се поддържа права линия продължително време – предната гума често се изметва на някоя страна и колоездачът се катурва настрани. Още по-лошото е, че тя редовно затъва в някой по-дълбок участък, хвърляйки ви директно през кормилото напред. От тези „упражнения“ може и да не ви заболи, но честите им повторения накъсват карането и внасят известна досада в него. При неутъпкана писта спирането най-често става без ваше желание по описаните по-горе начини, т.е. чрез падане. Ако пък успявате да се задържите по-дълго върху байка в дълбок сняг, избягвайте изкушението да се засилвате твърде много – така увеличавате шанса предното колело да попадне в „мека дупка“ и да ви хвърли напред, само че с висока скорост – виждал съм сцепени устни след подобно скоростно кълбо в дълбок сняг (всъщност кълбата бяха две!).

В последните години на много места е забранено да се кара колело по пистите (не коментирам доколко е законна подобна забрана в повечето случаи). Освен това зимните спортисти не гледат с добро око на колоездачи по пистата, затова ви препоръчвам да избягвате тези трасета.

Утъпкани пътеки – това са най-лесните трасета за зимно спускане. Имам предвид пътеките, утъпкани от скиори, бордисти и хора с шейни, а не такива, утъпкани от туристите (те са в долната категория). Тези „трасета“ не са много – това са пътеките и ски-пътищата (през лятото те пак са си широки алеи), по които се прибират зимните спортисти. Когато са минали достатъчно от последните, пътеката става много добре утъпкана и съвсем „твърда“ – гумите затъват до 5см., не повече. Въпреки това падането в повечето случаи не е болезнено, защото вместо да тупнете като чувал с картофи на пътеката, ще се изпързаляте по нея. На такава пътека се кара много бързо и приятно, завиването почти не създава трудности (не по-големи от тези при кал), а спирането, дори и с V-образни спирачки, е предсказуемо, дори добро. Единствената по-сериозна опасност са заледените участъци, които може да са много, а може и да липсват. Това зависи от много неща – например в края на сезона те са доста; ако снежната покривка не е голяма, също може да се натъкнете на обширни ледени площи, образували се на места, където се стича повече вода; доста лед ще откриете и след няколко топли дни поред. Обратно – най-малко лед има когато е навалял достатъчно сняг и не е имало затопляния, които да разтопят горния слой. Заледени участъци могат да се получат дори и на местата, които са по-проблемни за скиорите и бордистите, но там по-често се срещат други препятствия – вълнообразните бабуни. Тук те са твърди, а не като по пистите. Могат да имат различна големина и дължина и са чудесен начин да се упражнявате в поемането на неравности с бърза скорост. Ако бабуните са само 1-2, можете да ги използвате и за скокове.

Неутъпкани пътеки – такива са тези, по които не минават скиори и бордисти, а само туристи; тези, които все още не са достатъчно утъпкани от зимните спортисти, макар принципно да се ползват от тях; както и пътеките в началото на зимата, когато бъдат покрити от „първия“ сняг, но все още не са били използвани достатъчно от когото и да било. Макар тези три вида да се различават като характеристика на настилката, общото е, че снегът върху тях не е толкова твърд, както е при утъпканите пътеки, поради което колелото много повече затъва, поднася и т.н. А понякога снегът е толкова дълбок и тежък, че е трудно да ускорявате и да се движите! Дали ще харесате карането по тях зависи доста от личните ви предпочитания – на мен те не ми допадат толкова, защото по-често се губи контрол върху колелото и управлението му е затруднено в значителна степен. Други хора обаче ги обичат много именно поради това! Опитайте някой път и ще знаете дали да повторите. Всъщност, дори да не ги търсите нарочно, не е изключено да попаднете на подобна пътека, или да има такива участъци на някое от добре утъпканите трасета – признавам, че когато не са твърде много, те осигуряват по-голяма веселба и приятно разнообразие. Също така трябва да спомена, че неутъпканите пътеки ще ви се сторят значително по-приятни, ако байкът ви е с дискови спирачки.

По изброените дотук трасета можете да срещнете и допълнителни екстри – най-вече във вид на скокове, направени от бордисти и скиори. Разбира се, някои от тези скокове са направени на базата на естествени препятствия. Вие също може да пробвате някои от тях. Скоковете по пистите обикновено са по-големи. Същевременно са и по-трудни, защото попивката им често не е добре утъпкана, което може на момента да ви извади от контрол. Задължително проверете както отскока (бабуната), така и попивката за това дали са достатъчно твърди и утъпкани. Внимавайте с големите скокове и добре преценете възможностите си. При някои от тях можете хубаво да се пребиете „като куче“. Например скокът на снимките, който е от типа „пад“ и се намираше в долната част на писта „Витошко лале“, се получаваше с височина 2 – 2,5м! И то без голяма засилка….Още по-голям скок има в района на х.Алеко. Допълнителна трудност е това, че някои от тези скокове изхвърлят първо нагоре. Скоковете, срещани по пътеките, са по-малко и по-малки. Те могат да разнообразят карането ви много приятно.

Ако обощя, бих ви препоръчал да карате по сняг най-вече през месеците януари и февруари. Тогава пистите и пътеките са добре утъпкани, а снегът е стегнат и твърд, но без да е много заледен. Към края на сезона заледените участъци стават все повече, а и снегът в по-ниските части омеква доста, което го прави много трудна настилка – хем по-бавна, хем по-хлъзгава, а понякога може просто да спрете в тежкия сняг.


Накрая няколко думи и за основните техники на каране в сняг – те варират в зависимост от условията, но като цяло се наблюдават следните особености:

– както и по всяко друго време, необходимо е да сте много отпуснати в ръцете и краката – лактите, колената и китките трябва да ви служат като амортисьори, с които да поемате неравностите на терена. Но същевременно тук трябва да държите много по-здраво колелото, тъй като в по-дълбок сняг то няма да иска да следва лесно правата линия на движение. Същото се отнася и за някои от завоите, където предната гума трябва да бъде прецизно насочена и удържана в тази посока. Така че при спускането по сняг трябва да развиете способност да удържате колелото, бидейки в същото време достатъчно отпуснати. Тези умения ще ви служат след това при каране в кал и пясък.

– завиването в сняг трябва да е плавно и прецизно. Резките завои тук са почти невъзможни – тъкмо обратното! Трябва да намалите скоростта достатъчно, да започнете завоя отрано и да го изпълните плавно и елегантно. Не накланяйте велосипеда толкова много, както сте свикнали да го правите на почва! Тук техниката е малко по-различна, каквато е и на кал: наклонете тялото си повече, но оставете колелото възможно най-изправено. Така гумите ще стоят с по-голяма част от площта си върху хлъзгавата настилка, а завоят ще бъде осъществен главно с изнесената към външната му част тежест на тялото ви. Можете също да изнесете едното си коляно към вътрешната линия на завоя или пък да използвате целия си крак за баланс или да се подпрете на него. Всъщност „пускането на крак“ в зимни условия се среща много по-често и се извършва съвсем интуитивно, особено когато някое от колелата поднесе. То се използва често и при завиването с „контра“, т.е. с блокиране и силно занасяне на задната гума – така може де завиете много по-рязко и агресивно, то трябва добре да разпределите тежестта и да боравите добре със спирачките. 

– спирането на сняг зависи най-вече от вида спирачки. С дискове то е много по-ефективно и предсказуемо отколкото с V-спирачки, но и там проблемът си остава много по-ниското сцепление на гумите с терена. Спирачният път е много по-дълъг и ефектът от спирачната сила се усеща по-късно. Спирачките трябва да се натиската много плавно, но и достатъчно силно при по-стръмен наклон. При V-образните спирачки се наблюдава страхотно „омекване“, затова не се учудвайте, ако ви се наложи да ги стискате с всички пръсти или до край. Най-важното е да можете да намалите и спрете – няма значение как! Вече сте се досетили, че заради непрестанния воден слой между каплата и накладките (при V-спирачките), последните се износват твърде бързо. В зависимост от условията е възможно един чифт да ви стигне само за едно спускане! Възможно е и друго – V-спирачките ви да „замръзнат“. Това става, когато след някое по-дълго спиране водният слой върху каплата и накладките се превърне в леден пласт. Като че ли допълнителен фактор е и влиянието на отрицателните температури върху материала на накладките. Тогава спирането става почти невъзможно и се налага сами да се мятате в снега, когато положението стане неудържимо. Замръзването на спирачките не се оправя никак бързо – както казах, паданията тогава се увеличават драстично, а всяко такова отнема време, през което леденият слой само се втвърдява и изстудява. Всички тези негативни ефекти почти не се срещат при карането по добре утъпкани от скиорите пътеки, където колелото рядко затъва до капли.


Ако сте изчели всичко дотук, би трябвало да сте наясно, че зимното спускане изисква особена подготовка и на колелото, и на колоездача. Да започнем с колелото:

– Вече споменах за спирачките, но пак ще повторя: ако не сте с дискови спирачки, пригответе си поне по един комплект накладки за отпред и отзад, които да стоят в чантата ви за смяна. Ако възнамерявате да карате повече през зимата, добре е още преди сезона да си купите няколко чифта накладки, за да не се налага да обикаляте магазините в най-големия студ. Лично аз ви препоръчвам за зимното каране най-евтините накладки (2-3лв. чифта) – те не спират по-добре, но поне няма да ви „изгорят“ спестяванията като свършат за един ден. Иначе някои от скъпите накладки, разработени за влажни условия, могат да ви осигурят сравнително добро спиране, но трябва да сте готови да се разделите със съответната немалка сума, и то доста бързо. Споменах и за „замръзването“ на спирачките и каплите – затова не е зле да вземете към инстрементите си и някакъв стар малък нож или нещо подобно, с което да може да изстъргвате леда от каплите, ако се наложи.

– Другото важно нещо са гумите. Можете да карате с един от трите вида: обикновени гуми за маунтин байк; специални гуми с шипове за зимно каране; или саморъчно направени гуми за зимно каране. Повече за избора и направата на гуми можете да прочетете в колонката вдясно. С който и от трите вида да карате, имайте предвид, че на сняг е добре да спаднете част от налягането в гумата, т.е. тя да бъде по-мека отколкото през лятото. Това не значи да я държите все едно е спукана, но пък и да не е твърда като камък. (Аз например спадам гумите си с ширина 2.1 до 2 – 2,5 бара). Така сцеплението на гумата значително се увеличава, а на сняг много по-трудно ще намерите препятствие, на което да ударите до капла и да прещипете вътрешната гума. Виждал съм и вериги за велосипедни гуми, но само в списания, а не в България. Освен това не съм сигурен доколко те са подходящи за спускане. Все пак, ако имате такива, нищо не пречи да ги изпробвате. Повече за гумите прочетете по-долу.

– През зимата компонентите на колелото са подложени на сериозна „водна атака“, така че е необходимо специално отношение. С други думи – по-често смазване. Още по-конкретно – препоръчвам почистване и смазване на движението както в деня преди карането, така и непосредствено след самото каране. Имайте предвид, че като се върнете от планината, по цялото ви колело вероятно ще има достатъчно лед и сняг, за да направи кална локвичка у вас. Затова по-добре го оставете някъде да се „оттече“ (ако трябва помогнете да стане по-бързо), подсушете го, смажете където трябва и едва тогава го приберете на обичайното му място.

– Както стана ясно, в някои случаи през зимата може да се кара с по-висока скорост отколкото през останалите сезони. Затова винаги е изкушение да имаш велокомпютър на кормилото, който да отчете това. Но внимание! – електрониката не обича ниските температури. За повечето велокомпютри пише да не се използват при температури под нулата. Желателно е да се съобразите с това. Ако не, твърде вероятно е дисплеят да не работи, или да е много бавен, батериите се изтощват по-бързо и т.н. С две думи – не очаквайте компютърчето ви да работи съвсем безпроблемно!

– Същото се отнася и за някои видове окачване – по-специално за пружинено-еластомерните вилки. Известно е, че те се „втвърдяват“ от студа и се сгъват/разгъват много бавно. Това може на практика да направи колелото ви „твърдо“, макар че едва ли ще усетите някакво сериозно неудобство от това, защото снежните препятствия обикновено са меки. Някои вилки (евтините) също така се нуждаят от грижи след карането, защото са зле уплътнени и може да се понапълнят с вода. Затова не е зле да използвате повода и да ги разглобите и почистите.

Колоездачът също трябва да се подготви за зимното спускане в по-голяма степен, отколкото обикновено. На първо място трябва да имате предвид, че ще се уморите доста повече, отколкото през лятото. Очаквайте мускулни трески в цялата горна част на тялото, особено в ръцете, гърба и раменете. Това е така най-вече при каране по писти и неутъпкани пътеки, защото колоездачът трябва да прилага много повече сила, за да удържа колелото при тези условия.

Както отбелязах, при зимното каране паданията са често срещано „упражнение“. Затова трябва да се спускате с пълното си DH снаряжение, без изключения. Вярно е, че снегът е мек, но дърветата край пътеката не са, нито пък ледът, който е една от най-честите причини за падане. Освен това се случва и колелото да ви удари тук-там, така че не правете компромиси с протекторите. Особено наблегнете на кори за пищялите (костта между коляното и глезена) – ако нямате такива кори или ако те не са част от наколенките ви, вземете от някой на заем или си купете футболни кори, защото педалите са доста хлъзгави и съприкосновенията с тях не са рядкост. Други протектори, които през лятото се подценяват, са налакътниците – по-добре си сложете такива, защото попадането на заледен участък най-често става настрани чрез пързаляне, при което съвсем естествено лакътят ви пръв ще посрещне удара.

Разбира се, едва ли ще тръгнете да карате през зимата по тениска и къси гащи, но ето и няколко съвета за дрехите: Винаги си носете шапка – ако сте с каска за ХС или скейтърска, сложете шапката под нея. Ако сте с шлем (каска с подбрадник), може да опитате дали ще ви е студено без шапка. Ако карате със скиорска или друга подобна грейка, хубаво е да пристегнете долния край на десния крачол, за да няма вземане-даване с веригата – тя не само ще ви изцапа панталона, но може дори да го скъса. Ако карате с V-спирачки, имайте предвид, че те се „втечняват“ (материал от накладката остава по каплата, смесвайки се с водата по нея) и хвърлят по дрехите ви малки черни капчици. Слава Богу, тази чернилка се пере, но ако желаете, сложете върху якето си някакъв шушляк, за да поеме той мръсотията. Проблем може да срещнете и с ръкавиците – най-добре е те да са зимни, но много от моделите за ски и сноуборд са с твърде дебели пръсти и натискането на спирачното лостче става неудобно и се губи чувствителността. Затова бих ви препоръчал да си купите от най-евтините ръкавици, дето ги продават на пазарите по 2-3лв. – вярно е, че за няколко карания ще ги скъсате, но пръстите им са тънки и ще усещате спирачките по-добре. Разбира се, има и хубави ръкавици, които могат да се похвалят с това – дано да имате такива! Има и зимни велосипедни ръкавици с цели пръсти, които пазят добре от студа, но не са толкова непромокаеми като скиорските, а намокрят ли се, ръцете ви ще мръзнат. Що се отнася до обувките, идеалният вариант е да имате зимни такива с хубав грайфер, който да прави добро сцепление с педала.

Накрая искам да отбележа и това, че с нарастването на броя ни по пистите, някои скиори и бордисти вече не гледат с добро око на нас. Смятат ни не само за опасни (т.е. че можем да ги блъснем), но и ни обвиняват, че изравяме изгладената писта. Разбира се, последното е доста далеч от истината! (Казвам го и като скиор). Вярно е, че колелото оставя бразда в снега, която при утъпкана писта е дълбока най-много 10см. Само че след няколко минути тази бразда е идеално изгладена и няма и помен от нея, тъй като за това време са минали достатъчно скиори и бордисти, които да я „оправят“. Така че това обвинение към нас е „леко“ некоректно. Важното е да не ви пука и да не обръщате много внимание. Просто се съобразявайте с другите, не ги застрашавайте и се забавлявайте!


На сняг може да се кара с няколко вида гуми:

Обикновени грайферни гуми за планинско колоездене – това са тези, с които повечето от нас карат и през останалите сезони. Най-подходящи са моделите, предназначени за спускане в кални условия – техните бутони са много високи и остри. Но ако не искате да влагате пари в такива специфични шарки, изберете някоя добра лятна шарка с висок грайфер. Много от моделите за спускане/фрийрайд биха били сравнително подходящи.
Важен е въпросът за ширината – от личен опит мога да ви уверя, че на сняг спокойно може да се кара и с гуми за ХС (стига да не са полугладки) с ширина 1.95 – 2.1, така че ако не ви се дават пари за DH модели, недейте! Все пак повечето зимни спускачи предпочитат малко по-широки гуми – 2.3-2.5, включително и заради това, че те по-малко затъват в снега.
С каквато и ширина да карате обаче, не забравяйте да спаднете малко гумите си – това значително ще подобри стабилността ви върху сняг.

Готови гуми с шипове – няколко от по-известните производители на велосипедни гуми предлагат специални зимни модели с малки шипове, които да ви задържат върху леда. В България можете да намерите такива с марката Nokian.
Нямам лични впечатления от този тип гуми, но съм чел, че са много ефективни. Основният им недостатък е високата цена – 70-100лв., че и повече! Ако карането в сняг ви харесва и имате достатъчно пари в касичката, може би си струва да се снабдите с един такъв чифт – като се има предвид, че през зимата гумите почти не се износват (все пак не забравяйте, че тези не трябва да се карат много по асфалт), мисля, че ще можете да ги ползвате преспокойно в продължение на няколко сезона.

Саморъчно направени гуми с шипове – до този вариант прибягваха голямата част от зимните спускачи не само у нас, но и по цял свят. Предимствата му са, че излиза по-евтино и можете да направите гумата изцяло по свой вкус – да изберете ширината, шарката на грайфера, местата, където да има шипове, броя и големитата на шиповете и т.н. За основа се използва стара гума, по която все още има грайфери (наполовина износена) или чисто нова гума (било то някоя евтина „найлонка“ или хубава и сравнително скъпа гума. Избягвайте обаче гумите с малък дурометър, т.е. с мек материал – техният грайфер може по-лесно да се разкъса от шиповете). Трябва внимателно да изберете броя (най-добре межу 50 и 200) и местата (определени бутони от грайфера) на шиповете. Принципно нуждата от шипове е много по-голяма при крайните (странични) бутони на грайфера, които служат за завиване. Разбира се, можете да сложите (но по-нарядко) шипове и на централните бутони, но имайте предвид, че те ще се износят по-бързо. Също така имайте предвид, че гума с повече шипове (например 200) вероятно ще издържи много по-малко във времето, защото винтовете ще разкъсат обвивката й по-бързо. За сметка на това обаче, с толкова гъсто разположени шипове не би трябвало да имате никакви проблеми на леда.
Забележка: Напоследък самоделните гуми са изоставени в полза на гумите с шарка за кал, които са по-безопасни за ездача и околните, по-леки и могат да се карат не само на сняг. Аз лично вече не бих препоръчал използване на такива гуми.
Както сами виждате, разнообразието в тази група е много голямо, но все пак може да се сведе до няколко основни вида:

1. Гуми с винтове – те ми допадат най-много и явно не само на мен, защото почти всички упътвания за зимни гуми самоделки са точно за този вид. Най-общо се правят по следния начин:
– избирате броя и местата на шиповете.
– пробивате с бормашина дупки в съответните грайфери. Хубаво е дебелината на бургията да е по-малка от дебелината на винтовете, които сте предвидили.
– навивате винтовете докрай в дупките, отвътре навън. Изберете размерите на винтовете (диаметър и дължина) според предпочитанията си за това колко искате да стърчат навън.
Има различни видове винтове, но най-често се използват т.нар. „рапидки“, които са стоманени, остри и сами проправят резбата в материала, в който се завиват. При гумата това не е никак трудно. В някои ръководства се препоръчва преди да завиете винтовете да сложите в дупките епоксидна смола или някакво друго подобно средство, с цел трайно и сигуно съединяване на шипа и бутона на гумата. Не забравяйте две неща: стърчащите върхове на винтовете не бива да пречат на гумата да минава през арката на вилката; винтовете не трябва да са твърде дебели, за да не разкъсат бутона на грайфера.
– изолирайте главите на винтовете от вътрешната гума. Има различни начини, но най-често се използват вътрешни гуми, които са срязани надлъжно и са им махнати вентилите – те се залепват към вътрешната страна на външната гума, за да изолират главите на винтовете. Разбира се, хубаво е да подберете винтове с по-плоски и тънки глави, а не някакви стърчащи навътре. Някои хора използват за изолиращ пласт дори износени външни гуми, на които са премахнати грайферите и бордовете за каплата. Подобно решение според мен е необходимо само ако винтовете са с някакви остри и стърчащи навътре глави. Ако пък винтовете ви са с хубави ниски глави, тогава можете да си спестите дори и вътрешната гума, използвайки само здрава лепяща лента като duct tape.
– преди да сложите вътрешната гума и да я напомпате, сложете малко талк или бебешка пудра между нея и изолиращия пласт (както казах, той най-често също е направен от вътрешна гума).

2. Гуми с болтове – като цяло технологията на изготвянето им е същата, с тази разлика, че тук има и гайки, с които се притягат болтовете отвън. С други думи, следвайте стъпките от описаната вече процедура, но със следните разлики:
– тук има нужда от шайби, както между главата на болта и гумата, така и между гайката и повърхността на бутона.
– навийте болта отвътре навън, пронизвайки бутона на грайфера (пробит предварително), след което затегнете стърчащия от грайфера край на болта с подходяща гайка. Най-добре е да намерите някакви по-тънки (ниски) гайки, защото иначе ще ви трябва по-дълъг болт.
Според мен гумите с болтове имат някои недостатъци в сравнение с тези с винтове: по-тежки са; шиповете стърчат много повече, което може да е проблем при вилки с арка; пак поради дългите шипове тези гуми са неизползваеми за каране по асфалт или друга твърда настилка (с другите също не е никак препоръчително да го правите, на ако се наложи, резултатите няма да са толкова трагични); има вероятност някои гайки да се развият и да ги загубите по пътя. От друга страна, тъй като шиповете на тези гуми са доста големи и масивни, вероятно с тях се усеща подобряване на сцеплението не само на лед, но и на сняг.

3. Гуми с нитове – чувал/чел съм и за такива, но тъй като не съм виждал на живо, нито пък съм срещал подробно обяснение на процеса на изработка, не мога да ви дам повече информация за тях. Опитите, които е правил брат ми в тази насока, не бяха успешни, главно поради това, че бяха спонтанни и без особена предварителна подготовка. Във всички случаи мога да кажа, че за подобни гуми е необходим специален инструмент за поставянето на нитовете и като цяло процесът на изработка е по-сложен. Отизивите за този вид зимни гуми са добри.

4. Други видове гуми – човекът е същество с богато въображение, така че винаги има място да се измисли нещо ново. Всеки от вас би могъл да направи рационализации и подобрения на изброените тук самоделки, или пък да измисли нещо съвсем ново, като това тук:

Тази гума е дело на брат ми, направена е с нитове, чрез които напречно (дори под лек ъгъл с оглед завиването) са закрепени специални алуминиеви пластини, които да наподобяват верига на ратрак. Те осигуряват повишено сцепление не само на лед (брат ми пред свидетели успя да премине по абсолютно гладък леден участък, включващ наклон и завой), но и в средно утъпкан сняг. За основа е използвана нова полугладка гума (без централен грайфер), за да има място за пластините. Наред с предимствата този модел има и недостатъци: нужно е много време за изроботка; пластините, които са алуминиеви, лесно се повреждат, поради което се налага някои от тях да бъдат сменяни след 1-2 карания. Подобни странни хрумвания може да споходят и вас, така че размърдайте мозъците си!

Гумите с шипове не е задължително да се карат с понижено налягане – за някои от самаделките дори е по-добре да не са по-меки.

Имайте предвид и това, че гумите с шипове са опасни за вас и за околните в случай на съприкосновение! Затова е добре да имате такава гума само отпред, за да не ви съдере задника. Още повече, че именно предната гума се грижи в много по-голяма степен за управлението на байка и запазването на контрола.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>