За тази и следващите подобни статии
Това е първата от цяла поредица статии, които ще бъдат посветени на поддръжката и ремонтите по колелото. Такива има във всеки по-голям сайт или списание за планинско колоездене и мисля, че полезността им едва ли може да бъде поставена под съмнение. В българските и чужди форуми за планинско колоездене темите, свързани с техническото обслужване на байка, са едни от най-често срещаните. Интересът към тематиката е толкова естествен, че наистина няма нужда да бъде обясняван.
Затова по-скоро ще обясня защо такива статии ще се появят „чак сега“ в МТБ-БГ (след като в книгата за гости е имало не един и два коментара за нуждата от подобни материали, най-вече за по-новите любители и собственици на маунтин байк). Причините са две и то съвсем прости:
1) необходимостта от много снимки, онагледяващи процеса на работа, тъй като в тази чисто практическа материя нещата трудно могат да бъдат обяснени теоретично. В това отношение настоящата първа статия е известен компромис, тъй като в нея (засега) няма снимки. (Но смятам да добавя такива.) Това е така, първо, защото описаните процедури са наистина елементарни, и второ, защото смятам, че времето за публикуване на подобна встъпителна статия е точно сега, в самото начало на активния сезон за каране (даже малко преди него), когато колоездачите би трябвало да се замислят за техническото състояние на возилото си и да направят нещо по въпроса, а до момента не съм осигурил снимки точно за тази статия. За останалите статии съм получил разрешение от Park Tool, производител на едни от най-качествените инструменти за работа по велосипедите, да използвам снимки от техния сайт. Имам и уверения от приятели с цифрови фотоапарати, че ще ми помогнат да направим наши снимки за някои от статиите, което е идеалният вариант.
2) написването на статия, даваща напътсвия за извършване на ремонти по колелото, е наистина отговорна задача, изискваща много време за старателна подготовка и синтезиране на информацията. Иначе ползата би била доста съмнителна. Авторът (в случая моя милост) трябва да е правил нещата, за които говори, а не просто да препише от два-три чужди източника. Разбира се, индиректното „преписване“ е неизбежно, доколкото всеки от нас е научил „занаята“ от някъде другаде, но със сигурност трябва да си поработил достатъчно по байка си, за да можеш да си сигурен, че това, което пишеш, наистина е така. Точно заради това за тази година съм планирал статии, които са посветени на по-простите ремонти по колелото, а именно: поддържане и реглаж на главините; работа по V-образни спирачки; монтаж и демонтаж на курбелите и средното движение и др. За по-нататък съм оставил ремонти, които досега не съм извършвал поради липса на специални инструменти или поради тяхната сложност – за тези статии ще потърся съдействието на опитни механици, които да ме консултират допълнително.
Като цяло статиите ще са насочени към тази част от колоездачите, които тепърва ще се захващат с ремонтите по колелата си сами. За опитните механици, поддържащи колелата си от години, текстовете ми може би ще са безинтересни, а за някои дори и непълни, защото не смятам, че бих могъл да изчерпя темата по който и да е от засегнатите въпроси. Но тук на помощ идват форумите, където всеки може да добави собствени впечатления, техники и трикове, свързани с поддръжката на байка.
В края на това встъпление ще отделя малко място и на въпроса доколко е нужно човек сам да е майстор по колелото си и не е ли по-добре ремонтите да се оставят на механиците в сервизите. Този спор не е от вчера. Всъщност дори не бих го нарекъл спор, защото в него има няколко съвсем безспорни положения, а именно: 1) всеки колоездач трябва да има поне теоретични познания и необходимите инструменти за обща поддръжка и някои основни ремонти на байка – дори да не обичате да работите по колелото си, винаги може да ви се наложи да го направите в планината или по време на почивка в някое далечно кътче, където няма сервиз, в който да ви обслужат. 2) за редовното обслужване на колелото се изискват много време, добра подготовка, специални инструменти и немалко желание – заради всичко това е по-добре да оставяте колелото си редовно в сервиза (стига да сте сигурни, че майсторите в него са кадърни!), избягвайки нерви, изцапани с масло ръце и други не дотам приятни неща. Трябва обаче да можете да си го позволите, защото всяко посещение при механик струва пари. 3) както стана ясно, ако сами си ремонтирате байка, ще спестите доста пари, въпреки че ще трябва да направите и някои инвестиции за инструменти, така че винаги е добре да владеете необходимите техники. Изводът като че ли е: трябва да можете да извършвате колкото се може повече ремонти, а оттам нататък вие сами ще решите дали да прилагате уменията си или не.
Тази статия може да ви се стори малко небалансирана, в смисъл, че на някои неща е отделено повече внимание, а други са само споменати накратко. Това не е случайно – тъй като предстои да публикуваме още технически статии, посветени на отделни ремонти, тук на тези проблеми сме отделили по-малко място – такива са ремонта на главините, реглажа на предавките, работата по V-образни спирачки и др. В следващите редове идеята е да се спра на това, което трябва да се прави по колелото без то да е развалено (т.е. почистване, смазване, проверка на изправността), а не да описвам поправката, реглажа или смяната на компоненти.
И така, да започнем с почистването на колелото – едно досадно задължение, без което не може. В български условия съм длъжен да разгранича идеалния вариант от реалния (за съжаление по-нататък още много пъти ще трябва да правя тази разлика). Идеалният вариант изглежда по следния начин (със снимки можете да го видите на адрес http://www.parktool.com/repair/readhowto.asp?id=85): изкарвате колелото си в двора на къщата; приготвяте няколко вида четки (както сами виждате, Park Tool например продават цял комплект различни четки за целта), гъба, парцали, специални препарати за миене на колелото и специални греси и масла за смазването му след това; с целия този арсенал първо измивате колелото със сапунена вода и съответните препарати, изплаквате го с маркуча (но внимавайте със силната струя! Миенето с маркуч трябва да става с разпръсната и слаба струя, защото иначе водата може да проникне в лагерите и да измие греста оттам! Не насочвайте водния поток директно към компонентите, в които има лагери – около тях е по-добре да забършете рамката с четка или мокър парцал) и го смазвате с подходящите за всеки компонент смазки.
Какво пречи този идеален вариант да се прилага и у нас? Първо, колцина от нас могат да се похвалят, че живеят в къща, при това с двор? Разбира се, ако има начин да прекарате отнякъде маркуч, можете да „изкъпете“ велосипеда си пред блока, осигурявайки зрелище за любопитните съседи. Те със сигурност ще се учудят от грижите ви за велосипеда, макар да смятат за съвсем нормално и престижно да легнат под колите си и да прекарат там половин ден. Друга „пречка“ са специалните четки, миещи препарати и смазки. След като са правени специално за велосипеди, нормално е те да са най-доброто за целта, но цената им не е идеална за българския джоб. Без да преувеличавам смея да твърдя, че пълен „професионален“ комплект за почистване и смазване на колелото ще надмине като нищо сумата от 100 лв.
Подобна „пълна баня“, разбира се, не се полага на байка след всяко каране. Всъщност почистването на цялото колело е нещо, което се случва сравнително рядко, най-вече по време на калния сезон (Е, в някои страни това означава целогодишно!), когато байкът направо плаче за хубав душ. Обикновено се отделя редовно внимание само на някои компоненти, за които наистина е важно да са чисти и смазани, за да работят по-добре и по-дълго. Така де, ако ще всеки ден да лъскате рамката си до блясък, това няма да й помогне с нищо, но ако оставите движението на байка без внимание, скърцанията ще са най-малкият ви проблем. Затова да разделим нещата:
Рамката се нуждае от душ тогава, когато стане толкова кална, че дори на вас да ви е неприятно да я гледате. Освен миене с маркуч можете да използвате и други средства, които са достъпни в малки и затворени помещения или пък пред блока – става дума за кофа с вода и средно голяма четка или парцал. Можете да измиете колелото само с чиста вода или първо със сапунена вода и после да напълните кофата с чиста и да изплакнете. За сапунения разтвор можете да използвате обикновено веро, но още по-добър вариант са почистващите препарати за коли (Car Shampoo), които са сравнително евтини. Не използвайте супер-силни препарати и разтворители, предназначени за фаянс, стъкло или други тесни приложения, тъй като техният състав може да е вреден за гумените и пластмасови части по байка или за боята. При сапунисването на колелото внимавайте в областта на главините, средното движение и чашките – сапунената вода е по-вредна за тях отколкото чистата, а най-добре е да не влиза никаква. Затова в тези области почистете с навлажнен парцал или най-много с четка и чиста вода, спазвайки прилично разстояние до самите лагери. След като сте изплакнали колелото, трябва да го оставите да изсъхне – или на открито слънчево място или в някое топло помещение. Някои препоръчват дори да го настаните до печка или парно, ама не вярвам някой да окаже чак такава чест на велосипеда си (освен ако няма печка в гаража). Ако сте почистили и движението, за него трябват особени грижи след изплакването, за които ще стане дума малко по-надолу.
Никога не мийте колелото си с пароструйка! Водоструйката също не е препоръчителна, ако не знаете как да боравите с нея безопасно (т.е. как да изпръскате колелото така, че да не вкарате вода където не трябва – в лагерите). Като цяло обаче маркуч с накрайник за силна струя е най-доброто решение!
Аз лично, подтикван от мързел и стремеж за съчетаване на полезното с приятното, понякога мия байка си по следния начин – избирам един хубав топъл слънчев ден (такива има не само през лятото), слагам четката в раницата и отивам да карам по маршрут, за който знам, че има чешма или чиста рекичка. Като стигна до въпросния водоизточник измивам рамката, колелата, вилката и спирачките и докато колелото съхне, аз си почивам (10 мин), след което карането продължава. По този начин водата, в която топя четката, винаги е чиста. Ако желая, мога да си взема и малко шише с веро, за да насапунисам рамката.
Движението на байка си го оставям за вкъщи. Това е наистина мръсна работа и на всичкото отгоре трябва да се върши по-често. Едва ли е нужно да споменавам, че почистените и смазани компоненти работят по-добре. Песъчинките и влагата са твърде вредни за частите на движението както поотделно, така и заедно. Наличието им води до по-бързо износване на веригата, зъбчатките и лагерите, до ръжда и корозия и т.н. Затова е добре при нормални условия (като в България) да смазвате движението си поне веднъж на 3-4 карания и да го почиствате и смазвате основно поне веднъж на 2 месеца, а също и при екстрени ситуации като много кално каране, каране по сняг и др.
За чистенето и смазването на движението е изговорено и изписано много. Някои препоръчват по-леки масла, други по-тежки, трети грес. Аз съм пробвал и с трите, колкото да се убедя, че каквото и да сложа като смазка (става дума най-вече за веригата), след 3-4 карания тя вече е полепила слой прах и песъчинки. Обикновено добавянето на нова смазка, без да е чистена веригата и венците, закрепва положението за още 3-4 карания. Това, разбира е, не е най-доброто решение, но е допустимо в случаите, когато движението не е било обсипвано обилно с кал. Добавянето на смазка повече от два пъти обаче не е препоръчително, включително за самите вас, тъй като се образува все по-голям слой от мръсотия, който все някога ще трябва да изчистите. Най-добрият вариант безспорно е всеки път да почиствате изцяло и след това да смазвате.
И така, да си поговорим за чистенето на веригата. Най-добрият начин да я почистите е със специално устройство както е показано тук. Някои хора го използват само за миенето, слагайки вътре първо разтворител за смазката, а после и сапунена вода. Други завършват процеса, пълнейки съда с масло, като така обилно смазват веригата. Такива миещи устройства се предлагат и в България и в интерес на истината не са скъпи, обаче най-често са на последно място в списъка с покупки за байка.
Други техники за миене на веригата са:
– с четка за зъби и вода (най-добре сапунена), след което я изплаквате и подсушавате с парцал
– с малко сухо парцалче от попиващ плат, което промушвате между сегментчетата на веригата и движите нагоре-надолу. Аз най-често използвам този метод и мога да ви уверя, че той е повече от досаден, но е и достатъчно ефективен, особено ако се комбинира с предварително впръскване на смазка-спрей. Установил съм, че когато парцалчето е сухо, то почиства по-добре, защото лесно попива смазката и мръсотията
– с бензин – той много добре се справя с всички видове смазки. Но внимавайте! – това е метод за напреднали и не се препоръчва за редовно използване. Проблемът с бензина е, че той успява да премахне мръсотията, но и смазката, от места, където после ще ви е трудно да вкарате нова смазка. Затова миенето с бензин е спорно. Разбира се, не трябва да го използвате директно върху байка, защото има силно разяждащо действие спрямо пластмасите и може да засегнете някоя част от велосипеда си. Най-добре е да свалите веригата и да я потопите в метален съд с бензин, като използвате и четка за зъби, за да отстраните по-бързо песъчинките.
– мръсотията от веригата може да се изкара изпод брънките и чрез впръскване с лека смазка във вид на спрей.
Дерайльорите най-лесно се почистват с вода и четка за зъби или със спрей. Същото се отнася и за зъбчатките, като там четката е хубаво да е по-голяма, особено за задните. Плочите могат да се почистят и с парцал. Един от най-добрите медоди (особено за задните зъбчатки) е да вкарате парцала между две плочи и да го движите в противоположни посоки. Ако зъбчатките се отделят една от друга (така е при задните касети и при всички по-качествени курбели), можете от време на време (примерно веднъж годишно) да ги разглобявате и да ги лъснете до блясък.
Почистването и смазването на лагерите на педалите, главините и средното движение е свързано с тяхното разглобяване и ще бъде разгледано в отделни статии.
След като почистите компонентите на движението трябва да ги подсушите и скоро след това да ги смажете. Не бива да оставяте водата да се задържа там дълго. Най-добре е да използвате лека смазка във вид на спрей – за тях вече стана дума при чистенето на веригата. Те се продават с тънки тръбички, които се прикрепят към пръскащата глава и така въоръжени можете да нанесете маслото и в най-затънтеното кътче на велосипеда. Трябва обаче да внимавате да не попадне смазка върху каплите и накладките (съответно дисковете). Въпросните спрейове намират широко приложение при колелото и по-специално:
– за смазване на дерайльорите – по едно кратко пръсване във всяка става или движеща се част е достатъчно
– пръснете по веднъж V-спирачките при захващането към рогцата на вилката/рамката, т.е. там, където са пружинките. Направете го така, че да не попадне смазка върху каплите или накладките, т.е. в посока от гумите навън.
– пръснете и при осите на спирачните лостчета
– спрейовете са идеални и за почистване на броните на жилата – махнете жилото, забършете го със сух парцал, промийте бронята със спрея, след което намажете жилото с грес (съвсем тънък слой) и го вкарайте в бронята. Препоръчително е да правите това поне веднъж годишно, но колкото по-често, толкова по-добре.
– за смазване на веригата – някои хора предпочитат да си я смазват само със спрей за верига, т.е. такъв с подходяща за целта формула, други използват по-универсални смазки, машинно масло или грес. За мен първият вариант е най-удачен. Във вело- и мотомагазините има различни видове спрейове – някои са универсални, други са специално за верига, някои са само почистващи, докато други са и смазващи. Дори някои от най-добрите не са никак скъпи, а качествата им (добре проникват и се задържат в брънките на веригата, като отблъскват водата и мръсотията) си заслужават инвестицията. Ако я пръскате със спрей, след това трябва да оберете с парцал излишната смазка, за да не събира мръсотия и да остане такава само между звената на веригата. При някои спрейове е добре и да изчакате няколко часа или дори денонощие, за да може да образуват хубав защитен слой.
