North Shore

С наименованието North Shore се означава карането по специфични трасета от дървени рампи, висящи на различна височина над земята, включващи завои, скокове и други изпитания. Това не е самостоятелен стил, а е част от фрийрайда, при това една от най-трудните.

Колоездачите в този край карат по такива трасета доста отдавна, още от времето, когато колелата са били твърди. Един от пионерите на дървените рампи е „Опасният“ Дан Кауан. За него се говори, че е първият карач, който минал по един дълъг дънер, ей така, за разнообразие. После всички полудяли по това. Пак той е първият, който направил малко по-дълго трасе от дървени рампи. Дотогава имало само малки рампи, колкото за отскок или за минаване над някое непреодолимо препятствие. Един ден на Дан му омръзнало да минава през един много кален участък и построил рампа, дълга няколко метра и широка около 50 см, която била окачена на дърветата на около половин метър над земята, минавайки над мочурливото място. Освен че останал сух, той открил, че карането по подбна рампа е нещо наистина екстремно. И така се почнало…

Най-типичните елементи на едно North Shore трасе са следните:

Обикновени дървени рампи. Нещо като дървени мостчета без странични парапети, окачени между дърветата. Ширината им е от 20 см нагоре. Височината? От 50 см до над 2 метра! Всичко зависи от трасето – кой го е правил и за кого е предназначено. Като цяло трасетата стават все по-трудни, защото и карачите полудяват все повече.

Рампите често се застъпват, но със скокче, т.е. скача се от една рампа на друга. Когато трябва да се приземиш на нещо с широчина 50 см обаче, скокът едва ли е лесно нещо, дори да е с височина 30 см. А такива там са рядкост.

За още повече лудост се правят люлките. Нали се сещате за тези люлки, които са като везни – две деца сядат в двата края на люлката и започва веселбата. Подобни люлки има и в North Shore – тръгваш по рампата и след като минеш средата, тя вземе, че се наклони надолу и …. ако не умреш, значи ще опиташ пак!

За любителите на балансирането при дървените трасета има участъци, състоящи се от една дъска или греда, широка десетина сантиметра, разположена на метър и повече над земята.

Пак за тях са предвидени чудесни остри завои по рампите, често намиращи се на височина 2 метра.

Задължителен елемент са и дългите дънери. Когато кората им не е достатъчно грапава, те се обвиват с телена мрежа, за да не се пързаля гумата твърде много.

За финал на трасето обикновено има някой влудяващ скок като този на снимката горе. Всъщност подобни скокове има не само в края, но и по цялото трасе. Някои от люлките също са направени така, че да се скача от тях.

Падането от такова трасе не е препоръчително. Не само заради височината. В дивите канадски гори между дърветата изобилства от камъни, натрошени клони и други твърди неприятели на колоездача. Дърветата растат достатъчно нагъсто и са достатъчно дебели, та ако не си премериш добре скока, да останеш отпечатан върху тях. Затова никоя част от защитната екипировка не е излишна, когато тръгваш за North Shore.

Трасетата за North Shore най-често се правят от самите карачи на абсолютно доброволни начала. Даже на състезателни, бих казал, тъй като стремежът е да се направи колкото се може по-трудна рампа и след това да се мине по нея. Когато се прави цяло трасе, обикновено се събира цяла дружина. Дървеният материал се взима предимно на място – горите са осеяни с паднали дънери, клони и всичко останало. Те обаче трябва да се обработят. Използват се най-вече триони, чукове и пирони, тесли и др. Най-важно е обаче желанието.

В последните години се появяват и все повече трасета, които са в рамките на байк-паркове. Те са строени с много по-ошлайфани материали, обезопасени са добре и имат участъци с различна трудност, така че за всеки да има по нещо според възможностите му. Подобни трасета има вече не само в Канада, но и на много други места, където има байк-паркове.

Трасетата, които са правени от самите карачи, много често са нелегални и биват разрушавани от властите. Така е, защото не може току-така да идеш насред гората и да си направиш трасе. Ако те хванат, може да отнесеш и някоя глоба. Но това рядко спира ентусиазма на карачите. А пък не мога да си представя кой и как ще хване някой от тези колоездачи, стига веднъж да е тръгнал надолу. В крайна сметка нито лесничеите, нито кучетата им могат да летят от няколко метра надолу! А фрийрайд карачите могат….

Напоследък обаче организациите на колоездачите и властите се разбират все по-добре по отношение на рампите, т.е. все повече страхотни трасета се строят в рамките на байк парковете, или дори извън тях, но съвсем легално. А това дава възможност те да се популяризират като място за спортуване и да привличат все повече луди глави.