Това кратко маршрутче с изходна точка стената на ез.Панчарево е по силите на всеки и ще ви достави истинско удоволствие. Най-същественото в него е пътеката, по която минава спускането – тя е тясна и с много завои, от където и името на маршрута.
| Изходна точка: село Герман, стената на ез.Панчарево
Дължина: 8,12км. Денивелация: 169м. |
Маршрутът е кратък и лек – дължина 8,12км и денивелация 169м. В техническо отношение не е труден, но при всички случаи многобройните завои, често съчетани с чакълеста настилка, изискват повишено внимание, за да не посетите някое дере.
Изходната точка е село Герман и по-точно малкият паркинг при стената на езерото Панчарево, където е и края на селото. Този паркинг се намира точно от отсрещната страна на пътя за Самоков – като пресечете по стената и излизате на него. Можете да стигнете дотам по няколко начина. Първият е с колелото си – от центъра на София до Герман са 15км. Вторият начин е да отидете с кола до по-големия и известен паркинг на Самоковското шосе при началото на езерото – оттам с колелата да минете по стената и да стигнете до началото на маршрута. Третият начин е с кола да отидете направо на малкия паркинг в Герман – за селото има отбивки и от Околовръстното шосе, и от магистрала „Тракия“. Като минете през цялото село ще излезете точно в края му на паркинга при стената на езерото. До Герман може да се стигне и с автобус №6, който межете да хванете от автогарата в кв.Гео Милев (до завод „Електроника“). Слизате на последната му спирка в центъра на селото и оттам тръгвате по главната улица в посока, обратна на тази, от която сте дошли с рейса. След около 300м. ще стигнете езерото и паркинга. В Герман няма платен паркинг.
Тъй като маршрутът е съвсем кратък и отнема не повече от час, няма да ви е нужна храна, нито пък много вода. В Герман няма много заведения (освен едно до самия паркинг), но в Панчарево има достатъчно места, където да хапнете и да пийнете нещо след карането.
Карането започва през селото по главната улица до центъра. Оттам се отклонявате надясно по асфалтов път, който скоро става много стръмен и по него се озовавате в една вилна зона. Следва черен път, който е предимно равен и стига до една вила на „Кремиковци“. Там има две-три кучета, които имат навика да си упражняват гласовите възможности, но не са големи и няма опасност от тях. От хижата карането продължава по гореспоменатата зигзагообразна пътечка, която излиза при ВЕЦ „Кокаляне“. Оттам маршрутът продължава надясно по пътя, който върви покрай брега на езерото – той ту е асфалтов, ту е черен път и е с леки изкачвания и спускания. По този път стигате до паркинга при стената, от който тръгва маршрута. В събота и неделя по пътеката има доста туристи, но през седмицата няма да срещнете почти никого.
Това е първият маршрут, който представям в табличен вид. Всички подробности и скици на разклоните и по-важните места ще намерите в таблица,която е в отделен файл и е готова за принтиране, в случай че решите да вземете маршрута със себе си в планината (точно това е и идеята на този вид представяне).
За легенда и упътване за използване на таблицата вижте ТУК.
Ако решите да пробвате маршрута, пожелавам ви приятно каране!
