Амортисьорните вилки са нещо, което наистина променя живота към по-добро и прави заобикалящата действителност по-гладка и по-бързо прелитаща покрай нас. Поради това този е продуктът, който промени света на планинското колоездене и продължава да го променя. В днешно време производителите на вилки са едни от тези, които диктуват модата на пазара и му влияят в най-различни насоки. Сигурно сте чували, че много от производителите на байкове при подбора на цветовете се съобразяват именно с цвета на вилката, която смятат да монтират на модела си.
От момента на създаването си преди 90-те години на 20 в. досега технологиите, използвани в предните амортисьори се промениха и усъвършенстваха значително, правейки и самите велосипеди по-добри. Но как се започна? Как се развиваха нещата? Как ще продължат? На тези въпроси ще потърсим кратки отговори в настоящата статия.
Година по-късно, през 1988 г. Kestrel показват прототип на байк с двойно окачване, с еднокоронна вилка, чиято корона се притяга към стержена и горните тръби с болтове. Вилката е направена от Пол Търнър. Тази вилка е първообраза на Rock Shox RS-1. Въпросният модел RS-1 се появява на пазара през 1989 г. и е може би първата вилка, която официално влиза в производство. Тя използва 25,4 мм подпорни тръби, алуминиеви крака и стоманена арка. Устройството й е с пружина и амортизация (смекчаване) с отворена система. Последната е направена така, че да не подскача много при „набиране“, но това повлиява лошо на отзивчивостта към малките неравности. Тази вилка се продава за 350 $.
През следващата 1990 г. на пазара се появява и първото Manitou. То е дело на Дъг Брадбъри, който произвежда в гаража си 1200 броя от нея. Вилката е с 28,6 мм Cr-Mo подпори, алуминиеви крака и арка, и използва еластомери като пружинни елементи. Ходът й е по-малко от 40 мм, а теглото е под 1,5 кг. През същата година се появява AheadSet – чашките без резба, които променят значително нещата и позволяват на производителите на вилки да намалят теглото, използвайки алуминиеви стержени.
През 1991 г. на пазара се появява и първата вилка на Marzocchi. Моделът се казва Star. Ходът е „голям“ – малко над 5 см. Вилката използва въздушна пружина и хидравлично смекчаване. Скоро въздушните пружини ще бъдат забравени, за да бъдат отново възкресени в края на 90-те години. През 1991 г. се наблюдава истински бум на амортисьорни вилки. Появяват се модели на Scott, Action-Tec, ATZ, Cratoni (точно така! Името не е сгрешено. По-късно фирмата изоставя вилките и се съсредоточава върху каските.), Mountain Cycle, Расе и др. Ходът на повечето е около или по-малко от 5 см. Цените са от 250 до 450$. Вилката на Action-Tec използва дизайн, при който системата на окачване е поместена под кормилната тръба. По-късно и Cannondale използват тази система при вилките си Headshock. AMP представят вилката си със ставен дизайн, която е с 50 мм ход и тежи под 1300 грама. Най-големият ход през 1991 г. се постига от една „кръстоска“ между Rock Shox и Action Tec, която е със 100 мм ход! През тази година Answer Products купуват правата върху марката Manitou.
През 1992 г. Rock Shox пускат моделите Mag 20 и Mag 30, които използват магнезиеви крака, което ги прави с около 200 грама по-леки от RS-1. Mag 20 има и регулатори за компресията. По-късно 21 000 бройки от тези два модела са изтеглени от пазара заради проблеми с короната. Изтеглянето на вилки се превръща в напаст за производителите през следващите няколко години. Най-честата причина е счупване и дефекти на короната. Подобни неща обаче са неизбежни в процеса на усъвършенстване на новите технологии. Пак през ’92 г. Marzocchi представят модела ХС 300, който има няколко напредничави системи за подобряване на работата му. По същото време Manitou увеличават хода си на 50 мм. През тази година се появяват нови производители и марки предни амортисьори: Hanenbrink, Girvin, Cannondale (Headshock).
1993 г. Вилките с амортисьори стават все по-популярни. Появяват се моделите Mag 21 и Quadra на Rock Shox и Manitou ІІ. Появява се и вилка на фирмата Halson – тя е обърната, при това има специално приспособление за спирачки за капли. Работата й не е много добра, но тя използва еластомери, които са нанизани като на шиш. Това се оказва добър дизайн и Rock Shox и Manitou го взаимстват, но после биват осъдени от Halson и се принуждават да платят на фирмата лиценз за ползването на дизайна.
1994 г. Rock Shox и Manitou правят първите си вилки с алуминиеви подпорни тръби. Ходът и на двете е 59 мм. Sunn печелят DH състезанията с вилка собствено производство, която е с 25 мм проходна ос и 75 мм ход. Mr.Dirt представят PBF – обърната двукоронна вилка със 100 мм ход.
1996 г. Появява се Mantou Mach 5 – тя е с MCU и EFC смекчаване. В края на годината Manitou прави и ограничен брой DH вилки, които са двукоронни, имат 125 мм ход (с възможност за надграждане до 150 мм) и използват 20 мм проходна ос. Cannondale правят DH вилката Moto със 120 мм ход. Hanenbrink представят първата си DH вилка, която е със 150 мм ход! Тя е обърната и видът й е чудовищен с диаметър на долните тръби 44 мм, а на горните 51 мм. Вилка със 150 мм ход правят и Mr.Dirt, а Foes предлагат F-1 с ход от 100 до 125 мм. Rock Shox за първи път набиват подпорите в короната, вместо короната да ги хваща с болтове – това намалява теглото. През следващите години почти всички компании започват да правят същото при ХС моделите си.
През 1997 г. Rock Shox правят модела Judy DHO – двукоронна вилка със 100 мм ход. Моделите Quadra са заменени от Indy. Marzocchi представят серията Bomber. White Brothers също представят серия от вилки, включително такава с 15 см ход. Това обаче е нищо в сравнение с Mr.Dirt FAT, която вече има 200 мм ход!
През 1998 г. се появяват DH моделите: RST XXL, Rock Shox Boxxer DH, Manitou X-Vert Ti DH, Risse Champ и др. Всички те са със 150 мм ход. Manitou представя системата за амортизация TPC – при нея има две отделни и независимо регулируеми бутала за компресията и връщането, които са в единия крак. В другия крак е пружината. Rock Shox представят модела SID. Той използва въздушна пружина и маслено смекчаване и досега продължава да бъде една от най-най-леките вилки на пазара.
През годините 1999-2001 усъвършенстването на дизайна и технологиите продължава. Появяват се много вилки с една корона, но с повече ход – 100-130 мм. Такива са моделите Manitou X-Vert, Marzocchi Z.1, Rock Shox Judy 100, Rock Shox Psylo и др. В крос-кънтрито всички започват да използват въздушни пружини при топ-моделите си – след Rock Shox такива модели представят и Manitou и Marzocchi. Cannondale правят Lefty – творение с един крак и 100 мм ход. На DH фронта ходът се увеличава до 18-22 см и за момента общо взето се е установил на това ниво.
Новостите за 2002 г. от най-големите компании ще можете да проследите и на нашия сайт, тъй като ще представим голяма част от техните модели. Тенденциите за момента са: използване на въздушни пружини при все повече модели, все повече възможности за регулиране на вилката, спадане на цените – с други думи все хубави неща.
