Гара Лакатник – с. Миланово – хижа „Пършевица“ – с. Очин дол

Ако сте любители на техничните и разнообразни пътеки, има една такава над с. Очин дол, която вероятно ще искате да пробвате. Тя започва от хижа „Пършевица“, до която може да се достигне по няколко различни начина (най-лесно е откъм гр. Враца), но тук е представен вариантът от Гара Лакатник през с. Миланово с връщане по пътя Мездра – София отново до изходната точка. По този начин маршрутът става малко по-близък до София и с доста приятно изкачване по билото след Миланово. Дотам обаче ви очаква не много лек асфалтов път, който с десетина серпентини набира височина над р. Искър. След хижа „Пършевица“ също ще видите малко зор, тъй като пътеката се изкачва до самото било и на места бутането става наложително. След това обаче ви очаква дълго спускане с повече от 1000 м денивелация, което в никой случай не е подходящо за хора със слаби сърца и без афинитет към камъни и тесни пътеки. После по черен път достигате с. Очин дол, откъдето продължавате по приятна бърза пътека до пътя Мездра-София, където ще добавите още десетина километра по асфалт, за да се върнете до Гара Лакатник.

Изходна точка: с. Гара Лакатник
Дължина: 42,2 км
Денивелация (изкачване): 1200 м
Продължителност: 6-8 ч (с по-бавно темпо и почивки).
Вода: 3 л (по пътя има няколко чешми на подходящи места)
Храна: за цял ден
Терен:
– асфалт – 20 км
– черни пътища – 6,7 км
– пътеки – 15,5 км

Таблица на маршрута
Легенда и упътване за използване на таблицата

GPS следа във формат gpx

Забележка: Този маршрут е заснет само с GPS, поради което посочените разстояния са закръглени до 100 м и може да не отговарят с точност на показанията на велокомпютара ви. Въпреки това навигацията е съвсем лесна, поради което статията не е оформена като GPS следа, а като маршрут.

Картата е базирана върху Topomaps.info
Натиснете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.


 

Маршрутът ще се хареса на повечето напреднали планински колездачи. Заради лекия терен при изкачване и големия процент асфалт, карането може да бъде доста бързо, ако сте в добра форма. Или пък доста мързеливо, ако предпочитате да се размотавате, снимате, зяпате и т.н. За спускането е силно препоръчително да носите допълнителна защитна екипировка (поне наколенки), като отново акцентирам върху факта, че пътеката над Очин дол е доста трудна и не на всекиго ще се хареса – особено един участък от нея с много различни по размер, подвижни камъни, който е истинско предизвикателство към умението ви да контролирате велосипеда, особено ако е твърдак. Това обаче е само една отсечка – колкото и да е запомняща се, не бих казал, че е определяща за цялото спускане, тъй като то е доста разнообразно. В най-горната си част пътеката е тясна и подсича един почти отвесен склон – от лявата ви страна ще има застрашително изглеждаща пропаст, но всъщност тази секция не е толкова плашеща при каране. Следва горски участък със страничен наклон и дълбок пласт шума, криещ рискове от скрити камъни и пръчки в спиците. Така достигаге един заслон, от който има разклонение и към с. Оплетня. Пътеката към Очин дол продължава по открит склон с няколко опасни завоя, заради търкалящите се под гумите ви камъни с размер на юмрук, които може неприятно да подхвърлят велосипеда ви (и при двете преминавания на маршрута ми се случи). Тук пътеката понякога може да не си личи съвсем ясно в тревата, така че трябва да си отваряте очите за верния път. След тези поляни отново се влиза в гора и точно тук е споменятият участък с множество подвижни камъни, някои от които доста големи – карането на спирачки е трудно, а без тях е опасно. След тези изпитания идва ред и на отпускащо високоскоростно спускане по черен път до с. Очин дол, откъдето продължавате по бърза и сравнително гладка пътека покрай реката. Последните десетина километра по асфалт са откровено досадни и малко демотивиращи, но все пак трябва да се приберете до колите. Друг вариант би бил да започнете маршрута от с. Очин дол – ако обичате да завършвате карането със спускане, обмислете го.

Както стана ясно, един от начините за достигане на началната точка е с лек автомобил. При Гара Лакатник има удобен паркинг край пътя, под скалите, който използвах за начало на маршрута. Ако предпочитате, може да използвате и влак – пътуването е малко по-бавно, но и по-евтино, а най-големият плюс е, че след с. Очин дол може да завършите карането в Гара Елисейна, откъдето да хванете влака наобратно – тя е по-близо и по-ниско, отколкото Гара Лакатник.

С отиването и връщането до Гара Лакатник (60 км от София, около час и половина с кола) маршрутът е целодневен. Самото каране продължава поне 6 часа, освен ако не сте с много добра физическа подготовка. Ако сте по-голяма група, добре е да предвидите дори 8 или 10 часа – малки разлики в темпото, спукани гуми, спирания за снимки и за хранене – всички тези неща добавят много време към чистото каране. Две поредни години използвахме този маршрут като първо по-сериозно пролетно каране и заради лошо време или сняг по билото карането се проточваше много и пристигахме при колите почти по тъмно. Затова не го подценявайте и по-добре тръгнете рано, за да имате достатъчно време за непредвидени ситуации.

Вода по пътя има – ако сте свикнали да презареждате, вероятно и 750 ml бутилка ще ви е достатъчна, но ако не обичате да допълвате меха си, напълнете го догоре (3 л). Храна можете да намерите както в с. Миланово, така и в хижа „Пършевица“, но не разчитайте само на това и се пригответе като за целодневен преход.

Най-подходящите периоди за преминаване на маршрута са от средата на април до средата на юни и през есента – септември и октомври. Необходим ви е достатъчно дълъг ден, който да не е прекалено горещ (летните месеци не ми се струват удачни, защото се кара предимно по открити места на неголяма надморска височина). Имайте предвид, че след дъждовни дни по черния път над с. Очин дол и пътеката след него може да се натъкнете на кал и вода, което е неприятно при по-високата скорост, която се развива там. А през април все още е вероятно да се натъкнете на сняг по билото (ние успяхме и газенето в меките преспи от хижата до билото ни коства твърде много време и сили). Съветвам ви да изберете по-сухи дни за излета си.


Следват няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер). Техни автори са Димитър Щуров, Добрян Боев и Любомир Ботушаров.

{gallery}trails_routes/route075_pics{/gallery}

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>