Пограничните райони рядко са гъсто населени и в тях често имаме възможността да се насладим на красотата на девствената природа и автентичната местна култура – диалекти, архитектура, кухня и какво ли още не. Планината също предполага девственост, а какво ли става ако комбинираме и двете? Така през есента на 2015 г. в главата ми се роди идеята за погранично крос-кънтри каране с много „тренировъчен“ профил – загрявка в началото на маршрута, двуетапно сериозно катерене с лека равна почивка по средата и поредица от скоростни и технични спускания, редуващи се с леки катерения за „почивка“.
Точно така бих описал пограничния маршрут, изкачващ се от с. Комщица до вр. Ком, минаващ под вр. Сребърна глава и спускащ се обратно покрай граничната бразда до с. Бърля. Кръговият маршрут с дължина почти 50 км и близо 2000 м положителна денивелация страда от липса на пътеки, но пък черните пътища, по които минава, са доста разнообразни – от утъпкани горски пътища, покрити с иглички, през макадам, та до технични каменисти спускания край браздата.
Техническа трудност на маршрута: 5/10
Физическо натоварване на маршрута: 8/10
Асфалт – 1,5 км, пътеки – 1 км, черни пътища – 45 км
Препоръчителни провизии – сандвичи и 2-3 литра вода в сухия сезон.
Описание
От с. Комщица се тръгва с много леко катерене по макадамен път, следващ реката. Преди края на селото е препоръчително да се налее вода, тъй като нагоре това ще може да става само от планинските потоци. След не повече от 5 км загряващо каране достигаме до запустяла сграда и през странен портал поемаме надясно по поречието на Куратска река за около километър, където завиваме наляво по поречието на Средна река, минавайки между вр. Клопец и вр. Лисина.
С приятна за катерене серпентина пътят се отклонява вляво от реката и започва да следва бившия пограничен кльон, по който след 1,5 км стръмни мъки (или около 9 км от началото на маршрута) излизаме на граничарския макадамен път, идващ от с. Гинци.
Следва почивката – бързо спускане и няколко километра равен макадамен път, от който се откриват страхотни гледки на юг – включително и към пътя, по който сме дошли. По макадама се кара в посока с. Гинци, подсичайки вр. Мала Лисина, докато не видим отляво на пътя изоставена постройка в гората, след която следва разклон – там завиваме вляво и на следващия разклон, след по-малко от 100 м, пак вляво – де факто правим обратен завой и поемаме нагоре по горски път, вървящ успоредно с макадамения.
Горският път, изкачващ се към долината на вр. Ком, е доста приятен за каране и също предлага доста красиви гледки – от него се открива и първата такава към самия вр. Ком – не се подлъгвайте, не е толкова близо, колкото изглежда.
Излизайки от гората, се достига кръстовище (около 21-ви км), като в подножието на Куратски връх пътят започва все повече да тегне. Около 23-тия километър от началото на маршрута се достига друго кръстовище, от което според сезона може да се избере преминаване през долинката на североизток или през хвойните на север, съкращавайки някой и друг километър. Напролет реката не винаги е приятна за пресичане, а наесен хвойните са подкрепени от висока трева, през която носенето и бутането не са особено приятни. Извиращите потоци под вр. Ком са последната възможност за наливане на вода за останалата част от карането, тъй като почти до края на маршрута чешми няма да има.
Преминаването на североизток и излизането на червената маркировка, идваща от Петрохан, носи бонус – преминаването по кратка, почти равна пътека, подсичаща вр. Среден Ком. Остават единствено двете кратки, но мъчителни изкачвания преди самия вр. Ком, който почти неизбежно дарява посетителите си с неописуем поглед над Мала планина на юг и цяла Северозападна България на север.
Продължавайки на северозапад по билото на Стара планина в посока вр. Сребърна глава, неусетно се губят над 200 м денивелация по каменист и ронлив черен път, след което до подножието на върха, през който минава граничната бразда, следват леки спускания и изкачвания, които често изглеждат доста по-тежки отколкото са, поради умората от първата част на маршрута.
Според метеорологичните условия и състоянието на каращите, вр. Сребърна глава може да бъде изкачен или подсечен отляво – изкачването му ще добави около 100 м допълнително катерене и още едно място за снимки – заедно с гранична пирамида 304.
Веднъж стигне ли се до браздата, изкачванията стават рядкост, а пътят няколко пъти се мени – от утъпкан песъкливо-глинест, през подрусващ макадам, та до тежък каменист участък, сравнително опасен за по-начинаещите колоездачи. Преди достигането на с. Бърля има кратък бърз участък, в който пътят слиза по „стъпала“, образувани от разслоената скала под него – често водеща до приключения от гумено-взривен тип.
В селото има чешма, след която остава малко над километър леко спускане по асфалт до с. Комщица. Там кръчма няма, но пък Годеч е наблизо!
Този маршрут и други интересни четива можете да намерите във велоблога на автора на адрес: http://velo100.bg/блог-2/.
Галерия със снимки от каране по маршрута: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/pogranichno-prez-kom.
