Световно първенство по планинско колоездене 2014 – Хафиел, Норвегия

От 2 до 7 септември, както винаги в първата седмица на този месец, най-добрите състезатели от всички държави се бореха за най-престижното отличие – титлата световен шампион. Този път арена за оспорваната надпревара бе Хафиел, Норвегия – място, което в последните години бързо се утвърди като един от най-добрите домакини на кръгове от СК. Накратко за стартовете в отделните дисциплини, някои от които бяха направо драматични, можете да прочетете в следващите редове.

XC елиминатор

Най-рано, още на 2 септември, се проведе състезанието в дисциплината ХС елиминатор. Трасето не бе от най-техничните, които сме виждали – по-скоро бе силово и изискваше здрави крака за стръмните изкачвания и за дълги спринтове.

При жените финалната четворка се оформи почти без изненади с имена, които доминираха СК през целия изминал сезон. Катрин Щирнеман и Линда Индерганд, и двете от Швейцария, поведоха след първите метри, в които Линда Бо Якобсен (Норвегия) се опита да излезе начело, подкрепяна от местната публика. Джени Рисведс (Швеция) също се опитваше всячески да се вклини между тях, за да атакува челната позиция, но това изглежда изцеди силите ѝ и в средата на състезанието тя по-скоро догонваше съперничките си, без да атакува. Междувременно швейцарките бяха далеч напред и до последно се бореха за първото място, но Щирнеман нито за миг не изпусна инициативата и след страхотен сезон в СК добави и шампионската титла в актива си. Индерганд взе сребърния медал, а зад тях Рисведс се върна в играта, атакувайки в последния завой преди финалната права, но това доведе до оплитане с Якобсен и след като двете за малко не паднаха, норвежката успя по-бързо да овладее байка си и пресече финала за бронзов медал.

И ако сблъскването при жените нажежи обстановката, то при мъжкия финал по трасето стана направо горещо и се разрази истинска „война“. От старта с мощен спринт поведе Даниел Федершпиел (Австрия), следван от Емил Линдгрен (Швеция), Кевин Микел (Франция) и едва на четвърта позиция Фабрис Мел (Белгия). При първия десен завой обаче Микел атакува агресивно от вътрешната страна, Федершпиел сякаш не бе подготвен за това и попадна в преса с Линдгрен отляво, като в крайна сметка падна и се отърколи чак извън трасето. По този начин Микел, който статистически бе най-неопитният сред четиримата, се оказа начело и дори успя да се откъсне на 10-20 м пред преследващите го Линдгрен и Мел. Към края на трасето обаче все повече си личеше, че французинът е на границата на изтощението, а съперниците му бяха достатъчно опитни, за да усетят това. Така се стигна до решителната атака, отново в завоя преди финалната права и резултатът отново бе сблъсък – между Линдгрен, който се опитваше да изпревари отвътре и Микел, който бранеше позицията си. Неочаквано може би и за самия него, Фабрис Мел, бидейки 2-3 метра по-назад, остана незасегнат от мелето и натисна здраво педалите, за да пресече пръв финалната линия, следван от Линдгрен на второ място и разочарования Микел на трето.

Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://live.redbull.tv/events/371/2014-uci-mountain-bike-and-trials-world-championships-hafjell-xce/

XC щафети

Това е интересен формат, който липсва в СК, но традиционно се провежда в рамките на Световното първенство. Щафетите се състоят от 4 човека и включват по един състезател в категориите юноши, мъже до 23 години, жени елит и мъже елит. Всеки отбор може сам да избира тактиката си, т.е. в какъв ред да стартират членовете му. Някои от тимовете избраха да пуснат в първите обиколки по-бързите си карачи, най-вече мъже елит и мъже до 23 години, в резултат на което при последната обиколка тези отбори имаха преднина, но други пък разчитаха именно за нея на най-силните си оръжия. Сред тези вторите бе и отборът на Франция, който спечели състезанието – последен за него кара Максим Марот, след като преди него добри обиколки записаха Жордан Саро, Хюго Пижон и Паулин-Феран Прево. Подобна тактика използваха и другите два отбора-медалисти – Швейцария и Чехия.

XCO

За тази дисциплина бе запазен съботният ден. Трасето в Хафиел е едно от най-техничните и разнообразните, със стръмни изкачвания и технични спускания, който включват остри камъни, корени и дупки. Показателен в това отношение бе изборът на много от топ-състезателите на велосипеди с двойно окачване и в повечето случаи подобна тактика даде добри резултати. От друга страна, много участници станаха жертва на спукани гуми и това бе една от най-честите причини за размествания в класирането между отделните обиколки.

При жените канадката Катерин Пендрел спечели убедително, като успя да излезе начело още в края на първата обиколка и до края не изпусна преднината си, въпреки че в последната обиколка и тя спука гума. Други пострадали от подобен лош късмет бяха Таня Жакели (Словения) и Мая Влозчовска (Полша), които бяха в преследващата група. Скоро стана ясно, че борбата в това състезание ще е за второто място, тъй като Пендрел се откъсна доста напред. След неудачите на Жакели и Влозчовска, основните шансове за медали се паднаха на Ирина Калентиева (Русия) и Леа Дейвисън (САЩ), които завършиха безпроблемно състезанието в този ред.

Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://live.redbull.tv/events/369/2014-uci-mountain-bike-and-trials-world-championships-xco/

Задължително трябва да споменем и първото място на Йоланда Неф (Швейцария) в категорията жени до 23 години. При мъжете в същата категория най-бърз бе Михиел ван дер Хейген (Холандия).

Ако погледнем само класирането при мъже елит, или само запис от последната обиколка, можем да си помислим, че и там Жулиен Абсалон (Франция) постигна убедителната си пета шампионска титла по начина, по който Пендрел спечели при жените. В действителност обаче мъжкото състезание претърпя много повече обрати и съвсем не бе леко за никого. В началото начело излезе Нино Шуртер (Швейцария), който винаги залага на експлозивен старт, тъй като знае, че съперникът му Абсалон често има проблеми точно в тази насока. И наистина, за французина денят започна зле, с лош старт и падане малко след него, така че в първата обиколка той беше някъде назад около 8 позиция. „След падането разбрах, че не мога да направя нищо повече, освен да карам със собственото си темпо и да се опитам да настигна водача“, обясни по-късно Абсалон. А в това време водачът имаше 6 секунди преднина пред Мануел Фумик (Германия) и Лукас Флюкигер (Швейцария). В средата на втората обиколка Абсалон напредна до трето място след Фумик и известно време се бори с него и с Марко-Аурелио Фонтана (Италия), който също се придвижи напред. В третата обиколка французинът вече бе на 10 секунди след Шуртер, а на още толкова зад него бяха Фумик и Фонтана. Двамата са съотборници в СК и затова през по-голямата част от оставащите обиколки караха заедно, помагайки си с темпото и по този начин успяха да запазят дистанция спрямо домогващите се до челните места конкуренти. В четвъртата обиколка Абсалон постигна своето и настигна Шуртер. Известно време двамата си разменяха атаки, преди французинът да успее да набере преднина при едно от изкачванията и да излезе трайно начело. От този момент той започна да напредва все по-уверено – особено силно впечатление правеха стабилните му спускания, а за разлика от него Шуртер, който винаги е обичал техничните участъци, сякаш имаше затруднения и дори падна в една от обиколките. Част от това вероятно се дължи на факта, че Абсалон за първи път се състезаваше с двойно окачване и това явно му подейства добре. Както призна и Шуртер след състезанието, а то се виждаше и с просто око, Абсалон беше по-силен през този ден и Нино просто нямаше сили, за да му противодейства, така че швейцарецът се съсредоточи върху запазване на второто място и сребърния медал. Жулиен пресече финалната линия с 45 секунди преднина и спечели Световно първенство за пети път в кариерата си. Интересен обрат се случи и в преследващата ги група – както изглеждаше стабилен на третото място, Фонтана спука гума преди последната обиколка и докато сменяше колелото си, Мориц Милац (Германия) го задмина. Италианецът обаче не бе хвърлил толкова усилия дотук, за да се откаже лесно от медала, и се хвърли обратно в атака, като в крайна сметка успя да си върне третото място.

Запис от прякото предаване по RedBull.tv можете да гледате тук: http://live.redbull.tv/events/449/2014-uci-mountain-bike-and-trials-world-championships-xco-men/

Спускане

И ако в изброените дотук стартове имаше обрати и напрегнати моменти, то състезанието по спускане при мъжете се превърна в истинска драма. Затова най-горещо ви препоръчвам просто да гледате записа от прякото предаване по RedBull.tv тук: http://live.redbull.tv/events/372/2014-uci-mountain-bike-and-trials-world-championships-dhi/

За тези от вас, които нямат време да го направят, ще направя кратък преразказ, започвайки от надпреварата при жените, където три участнички от Великобритания се окичиха с медалите. Противно на очакванията и на квалификацията обаче, най-бърза този път не бе Рейчъл Атертън, а Манон Карпентър, която успя да подобри отличното време на сънародничката им Тане Сийгрейв. Атертън започна добре и на междинната контрола дори имаше преднина, но я изгуби в долната технична част на трасето. Французойките този път не бяха на висота, а най-силната сред тях – Емелин Раго – пропусна финалите, след като счупи китка по време на тренировките предишния ден.

При мъжете повратен момент и един от най-интересните в състезанието бе спускането на Неко Мулали (САЩ) с фаталния номер 13, който отразяваше и мястото му в квалификацията. Младият американец се изстреля и скъса верига още на първия голям скок след старта. На всички, които гледаха състезанието, не им оставаше нищо друго освен да съчувстват на Мулали и да го отпишат от класирането, но изненадващо на първата контрола времето му бе по-добро от това на седящия в горещия стол Брук Макдоналд. Още една контрола и американецът все така бе с преднина, а когато пресече финалната линия с най-добро време, на всички, дори и на него, им бе трудно да повярват, че това се е случило. Мулали премина цялото трасе без верига и даде отлично време – това е вероятно единственото и най-добро спускане без верига изобщо! И то бе само начало на драмата! От всеки следващ състезател се очакваше да подобри времето на Мулали, но един след друг опитите се проваляха – някои изоставаха още на контролите, други бяха близо, но паднаха – например Дани Харт. Така се стигна до Сам Хил, който на контролата беше с повече от 3 секунди преднина пред Мулали и на когото трасето в Хафиел е едно от любимите – с много технични участъци, с много линии и със скоростни завои. В долната горска част обаче австралиецът направи стряскаща човка на едни от най-бруталните камъни и макар че по чудо се размина без тежки наранявания и веднага яхна отново байка си, надеждите му за шампионска титла пропаднаха. Аарън Гуин и Лоик Бруни не успаха да направят нищо впечатляващо по отношение на резултата, а световният шампион от 2013 г. Грег Минар (ЮАР) също падна още в горната горска секция, така че също изгуби шансове за добро класиране. Мат Симъндс също не успя да детронира Мулали от горещия стол, а когато стартира Джий Атертън (Великобритания) и за момент изпусна педала си в горната част, изглеждаше сякаш и той ще се прости с доброто класиране. На контролите обаче се оказа, че Джий не е изгубил много от тази грешка и ако има човек, който можеше да се възползва максимално от невъзможността на Мулали да педалира, това бе британецът Атертън. До края на спускането си той успя да натрупа 2 секунди преднина и да измести американеца от горещия стол. След него оставаха само още трима състезатели. Самюел Бленкинсоп не успя да подобри времето, Трой Броснан (Австралия) бе много близо до успеха, но остана трети. Всички погледи бяха насочени към най-бързия в квалификацията, носителя на СК за 2014 г., Джош Брайсленд от Великобритания. Джош стартира и премина горната част на трасето с такава лекота, толкова перфектно, че за момент изглеждаше сякаш изобщо не се напряга и „не си дава зор“. Контролата отчете най-добро време и това се повтори и на следващата. Брайсленд прелетя уверено и много бързо през всички технични участъци в долната част и на този етап вече изглеждаше, че няма какво да го лиши от шампионската титла в един сезон, в който той просто „избухна“. За жалост обаче на последния скок преди финала младият британец влезе с такава скорост, че прелетя попивката и се приземи на равно (от височина няколко метра), при което счупи левия си глезен, който не издържа подобно натоварване. Въпреки това Джош остана на колелото, макар и с малко изкривена стойка, и успя да пресече финала с достатъчно добро време за сребърен медал.