Не, не сте объркали заглавието и не става дума за препечатано интервю. Живата легенда на спускането Стив Пийт, известен още като „Шефийлдската стомана“ или просто Пийти, бе така добър да отговори на няколко въпроса за българската публика. Реализирахме това интервю със съдействието на Monster Energy, които са един от спонсорите на британеца, и на техния екип в България, за което им благодарим.
Photo: Duncan Philpott
Като биография Стив Пийт едва ли има нужда от представяне за запалените фенове на планинското колоездене и спускането, но все пак не може да подминем една такава встъпителна част. В дългогодишната си кариера Пийти е постигнал всичко, което може да желае един спортист – световен шампион през 2009 г. в Канбера, Австралия; трикратен носител на Световната купа (2002, 2004 и 2006 г.); 17 победи в кръгове от Световната купа и 52 подиума в същите серии, многократен шампион във Великобритания. По-важно от всичко това обаче е, че Стив е познат като един от най-активните посланици на планинското колоездене – участник в десетки филмови продукции, подпомагащ кариерата на свои млади сънародници чрез програмата Steve Peat Syndicate (SPS), баща на две деца, любител на бирата и забавленията и много, много талантлив карач. През пролетта на 2014 г. се очаква да излезе и пълнометражният биографичен филм за него с недвусмисленото заглавие „Won’t Back Down“ (може да се преведе като „Няма да отстъпя“), проследяващ богатата му на силни емоции кариера, дело на Клей Протър и Джон Лоулър. За всичко това поговорихме с него на 24 март – надяваме се, че ще ви е интересно.
МТБ-БГ: Здравей Стив, преди всичко, благодаря ти за отделеното време за това интервю пред българска публика. Всъщност… чувал ли си нещо за България? Или може би си идвал тайно тук? 🙂
Стив Пийт: Чувал съм, че имате хубави пътеки. Някои от нашите SPS момчета бяха в България последните 1-2 години. Май трябва да намина.
Къде те намирам в момента и как върви подготовката за сезона?
В Шефилд съм, тук е чудесен слънчев ден. По-голямата част от зимата прекарах тук и подготовката премина добре. Очаквам първия кръг от националните серии идния уикенд, чувствам се добре и мисля, че съм готов!
Започвам направо от актуалните новини около предстоящия документален филм „Won’t Back Down“, посветен на твоята дългогодишна състезателна кариера. Какво можеш да ни кажеш за него?
Да, „Won’t Back Down“ е филм за моята кариера, но и за историята на спускането изобщо, или поне през последните 20 години. В него има някои наистина архивни кадри с хора като Нико, Джон Томак и много други, които се състезаваха активно тогава, има доста повече неща, не е само за Стив Пийт. Показани са, разбира се, върховете и паденията в моята кариера.
Как се роди идеята за тази продукция?
Първоначално смятахме да правим филм за шампионската ми титла и спечелването ѝ през 2009 г. Връщайки се назад към онези кадри обаче, изникнаха още и още, включително и от по-ранните години. Така стигнахме до идеята, че е по-добре да направим нещо по-голямо, а не филм само за един състезателен сезон, да му придадем по-историческа насока.
Тези архивни кадри са доста интересни – как ги изровихте, човек би помислил, че отдавна са се изгубили…
За щастие Джон Лоулър и Клей Портър имат доста контакти в индустрията, както и аз самият, така че преровихме всеки архив, потърсихме всеки човек или организация, за които се сетихме, че са снимали или отразявали Световната купа, и постепенно събрахме доста материал. Беше си трудна задача, затова и мина толкова време, преди филмът да стане реалност, но си струваше.
Кога се очаква да се появи в продажба?
На DVD и в iTunes мисля, че ще се появи в края на месец април. Преди това има планирани доста премиери по цял свят и първо трябва да минат те, преди да започне масовото разпространение.
Напомняме на читателите, че повече информация за филма, както и видеоанонс могат да видят тук: http://www.wontbackdownfilm.com/
А какво ще кажеш за другата ти филмова продукция – сериите „This is Peaty“? Ще видим ли трети сезон от тях през 2014 г.?
Да, имаме ги планирани и през този сезон, имаме и доста добри идеи. Много е забавно да се снимат такъв тип филми, защото ходим на различни места, с различни хора и с други състезатели, през цялото време се смеем и забавляваме, така че очаквам и тази година да е така.
Споменахме за твоята 20-годишна кариера и повечето хора знаят как е протекла тя в последните години, знаят кои са големите ти постижения, но не всички знаят как е започнало всичко. Можеш ли да ни разкажеш?
Като цяло карам колело през целия си живот, още от деца с двамата ми братя се гонехме на ВМХ велосипеди наоколо. Баща ми пък караше мотори, така че винаги съм бил на две колела. Но към планинското колоездене се насочих може би около 18-годишна възраст. Спестих пари, купих си велосипед и отидох на едно местно състезание – някой ме беше поканил да го придружа и аз се включих и… всъщност спечелих. Беше ХС състезание, хареса ми, започнах да ходя и на други състезания. Даже бях достигнал доста прилично ниво, участвал съм дори в кръгове от СК, но най-вече в регионални състезания във Великобритания. Бях достигнал ниво експерт и дори печелех състезания там. По това време дисциплините спускане и крос-кънтри тъкмо поемаха по различни пътища и тъй като се справях доста добре в спусканията, насочих се към даунхила и… явно това решение бе правилно. 🙂
Предполагам че на по-късен етап си станал професионален състезател. Как се случи това, ти имаше ли планове да превърнеш това в професия, или нещата просто се случиха с постигането на все по-добри резултати?
Лично за себе си, не съм имал някакъв стриктен план, не съм си казвал тогава – искам да спечеля Световна купа или да стана световен шампион. Приемах всяко състезание като игра, забавлявах се на велосипеда си, забавлявах се със самото съревнование, така че не съм имал някакъв огромен план, просто бях решил, че ще участвам в повече състезания. За щастие, постигах все повече победи, ставах все по-добър и тогава започнаха спонсорствата. Едва след няколко години си помислих, че може би мога да спечеля Световна купа, че би било готино това…
През тези години ти се превърна в едно от лицата на британската DH сцена, а тя е една от най-добре развитите. Можеш ли да ни кажеш накратко на какво се дължи това, при положение че през онези години във Великобритания почти нямаше курорти с лифтове и професионални трасета, а и сега те са по-малко в сравнение с някои алпийски държави например. Та как става така, че вие британците сте толкова добри в спускането?
Мда, може да нямаме най-големите планини във Великобритания, но пък имаме по-малки такива, които са страхотни, а още по-важно е, че имаме много силно развити състезания. Аз например участвам в кръгове от СК почти от 20 години и съвсем не съм единственият. Винаги сме имали от тези бързи карачи, които останалите да виждат, да карат с тях и да се опитват да са още по-бързи. Това кара младите момчета да са още по-бързи и по-добри. Освен това мисля, че имаме добър състезателен манталитет тук, ние обичаме състезанията. По този начин ние извличаме максисума от не толкова големите планини, с които разполагаме.
Да се върнем отново към теб и твоята кариера, която ще видим и във филма – безспорно ти си един от най-успешните състезатели по спускане за всички времена. Накратко, каква е тайната на твоя успех, кое е основното нещо, което стои зад него?
Винаги е трудно да отделя само едно нещо, заради което кариерата ми се е случила по този начин, но най-важното, струва ми се, е, че не съм се взимал прекалено насериозно. Винаги съм се стараел да е забавно. Ако трябва да съм честен, просто обичах и обичам да си карам колелото, обичам и състезанията, чувството за съревнование. Вярно е, че за мен това е и работа, но и сега карането и състезанията ми носят удоволствие, така че работата ми не е трудна. Вероятно на това се дължат в голяма степен и резултатите.
Мислех да те питам и това, макар че е малко банално, но какъв е животът на един професионален състезател по спускане от най-високо ниво. Карането ли е повече, или трябва непрекъснато да се занимаваш с неща като интервюта, филми, премиери и т.н.?
Е, със сигурност има моменти, когато става напечено. Доста съм зает в последните години, защото имам и семейство, дом, други бизнес начинания. За мен най-трудното в наши дни е да се подготвя достатъчно добре за сезона – в сравнение с младите спортисти, това е много по-трудно, това е основното предизвикателство – да съм във форма и да се чувствам готов. Веднъж като започнат състезанията, аз им се кефя както винаги. Да, трябва непрекъснато да се занимавам и с интервюта, филми, фотосесии – всичко това е част от работата ми и дори е приятно, но също така отнема много време.
Photo: Duncan Philpott
Говорейки си за дълги периоди от време, мина повече от десетилетие с отлични резултати и класирания, преди да успееш да грабнеш тази, вече легендарна, шампионска титла. Какво беше чувството преди и след победата? Било ли ти е в определени моменти фикс-идея спечелването на Световното първенство? Промени ли насоката на кариерата ти това постижение?
Както казах и по-рано, за мен всяко състезание е като игра, само за себе си. Освен това, честно казано, винаги съм предпочитал да спечеля крайното класиране за Световната купа – то показва много повече постоянство в резултатите и карането. В този ред на мисли, винаги съм отивал на Световното първенство с идеята да се състезавам, да дам най-доброто от себе си и да спечеля, ако мога. Имало е сезони, в които наистина силно съм желаел да постигна победата, но по една или друга причина това не се случваше. Шампионската титла е особена с това, че когато я спечелиш, всички хора извън спорта разбират за това – уау, Стив Пийт е световен шампион! Но ако си шампион в Световната купа, за „външния свят“ това не означава кой знае колко. Така че отношението към това състезание е трудно, не е еднозначно. На мен лично винаги ми се е искало шампионската титла да бъде присъждана на базата на класиранията от Световната купа.
И от името на филма става ясно, че смяташ да продължаваш и занапред, което всички се радваме да чуем, но ти имаш дълга кариера – имало ли е периоди, в които си мислел да се оттеглиш, да спреш със състезанията и да се занимаваш с нещо друго?
Много хора са ме питали за това и да ви кажа честно, минавало ми е през ума само доколкото е имало такива въпроси, но през цялата си кариера съм се радвал на всеки момент и затова мисля да се състезавам дотогава, докато мога.
Ти си чудесен пример за това, че не бива да поставяме граници. Но все пак, с времето човек поне малко променя настройката си – например, не се поемат еднакво лесно рискове, когато си на 20 години, и когато вече имаш семейство и други ангажименти. Как се справяш с това – с рисковете, с напрежението?
Да, наистина с възрастта тези неща стават по-трудни. Вече не съм аз първият, който ще пробва някоя супер-трудна линия или най-големия скок по трасето. Затова пък имам опита и знам как да вдигна летвата за финала, как да подобря представянето си, така че винаги използвам това. Така че, да, по-трудно е, предизвикателствата са по-големи, но когато успееш, чувството е също така хубаво!
Като говорим за опит и след като споменахме в началото хора като Никола Вуйо – много състезатели от тази ера в спускането се ориентираха към новата дисциплина ендуро. Ти също си участвал в някои от стартовете. Какво мислиш за този нов формат и смяташ ли в бъдеще да се насочиш повече към него?
Ендурото е голямото нещо в планинското колоездене в момента. Въпреки това обаче, не мисля, че то е подходящото място да си професионалист – все още смятам, че спускането е аналогът на Формула 1 в нашия спорт. Ендурото се развива страхотно и велокомпаниите го обичат, защото им помага да продават повече байкове, но в края на краищата, бих карал ендуро, защото е забавно, но не бих ориентирал кариерата си към него. Просто ще се радвам, ако мога да направя няколко състезания там тази година, както направих няколко и миналата – но това е много повече за забавление, за популяризиране на спорта, дори като подкрепа за организаторите и сериите, ако щете, но спускането си остава на първо място за мен.
Друг формат, в който си имал забележителни резултати, са състезанията по градско спускане, с твоите 8 победи в Лисабон. Тази година за първи път има световни серии и в тази дисциплина – смяташ ли да участваш в някое от тези състезания?
Мисля, че тези серии се припокриват и с други състезания и активности, така че едва ли ще мога да се включа в някое от състезанията. Наистина в предишните години се забавлявах много в Лисабон, но едва ли ще мога да участвам в такова състезание през 2014 г. Срамота! 🙂
Както стана дума в началото, поне двама или трима състезатели от Steve Peat Syndicate са участвали в български състезания през последните две години. Доволен ли си от този проект и как виждаш бъдещето му?
О, да, програмата се развива много добре. Всъщност съвсем наскоро окончателно бе уточнен съставът на отбора за 2014 г., имахме вече и едно състезание в Шотландия, където няколко от момчетата се качиха на подиума. Двама от младежите през този сезон ще участват и в СК в категория юноши. Всичко това е добре, следващата седмица ще имаме и първата сбирка на тима, всички заедно, в първия кръг от британските DH серии. Новото от тази година е, че ще предлагаме в рамките на програмата спонсорски пакет и за дисциплината ендуро. И всичко това е най-вече много забавно, много приятно – да споделяш опита си с други хора, с младежи, които искат да постигнат добри резултати и да подобрят карането си, да им помогнеш да карат по-бързо!
Като съвет кое е нещото, което би искал да кажеш на всеки в тази връзка?
Както го правим и в SPS, стараем се форматът да е забавен през цялото време, но когато дойде време за състезание, нещата да бъдат и сериозни. Това са нещата, които и аз съм правил през цялата си кариера – когато се забавляваш с това, което правиш, то е винаги по-лесно. Това трябва да е водещото – колоезденето е забавно! Трябва да караш велосипед вай-вече за удоволствие, същото е и със състезанията, трябва да се кефиш! Разбира се, към финалното спускане трябва да се отнесеш сериозно, да се настроиш професионално, но в рамките на цялото състезание трябва да търсиш забавлението, приятно прекараното време, многото каране. Това в крайна сметка помага да се отпуснеш, да си по-спокоен и да караш по-бързо.
Photo: Duncan Philpott
С толкова забавления по цял свят, имаш ли любими места за каране, любими трасета през годините?
Да, лесно ми е да кажа, че трасето във Форт Уилям ми е любимо, но това е най-вече заради публиката – това е домашната публика и тя е абсолютно екзалтирана. 20 000 човека в планината, които викат за теб – това създава едно наистина специално усещане.
Що се отнася до всички състезателни години, едно от най-любимите ми трасета е това в Словения, около 1999 г. – беше наистина много добро. А в последните години много ми харесва трасето в Норвегия, тази година Световното ще е там. Мисля, че това е много добро трасе, добре построено, с различни елементи и забавно за каране.
Добре, а къде е най-добрата бира?
Най-добрата бира? Хмм… би могла да е навсякъде по света! 🙂
Още веднъж, благодаря ти за интервюто и всичко най-добро!
И аз благодаря! Поздрави на всички в България!
Photo: Duncan Philpott
