Когато някой прави нещо с желание, труд и отдаденост, резултатът няма как да не е добър. Най-пресният пример за това е състезанието по спускане в Златица, организирано от наскоро учредения в града клуб за екстремни спортове „Свободно измерение“ със съдействието на община „Златица“, „Ротари клуб“-Златица, „Челопеч Майнинг“ ЕАД и „Аурубис България“.
В продължение на година членовете на клуба правеха своето трасе по южния склон на Стара планина и както се убедиха мнозина в последните месеци, теренът там е подходящ за каране почти целогодишно. Когато за пръв път видях пътеката и карах по нея (преди около 2 месеца), беше повече от ясно, че състезанието ще е интересно за гледане. Момчетата от Златица бяха използвали много от естествените дадености на терена, за да оформят разнообразни препятствия, а сега, за състезанието, бяха подобрили трасето още повече. По поляните и в горната част на гората, където през пролетта се караше почти по права линия, сега имаше множество завои, нови скокове, улеи, бабуни. Почти навсякъде почвата бе рохкава и за първи път срещна гумите на толкова много спускачи. Долната част на „пистата“ бе най-трудна – стръмна, с 1-2 скални участъка и двуметров пад за финал, като дори рампата, по която можеше човек да се търкулне, вместо да скочи, изглеждаше достатъчно страшно. Ако трябва да обобщя, трасето бе по силите на почти всеки, ако целта е просто да бъде преминато, но в същото време много технично, така че даването на добро време определено изискваше повече от средни умения. Болшинството състезатели го харесаха много и като че ли единствената по-често чувана забележка бе за липсата на попивки за някои от скоковете.
Обезопасяването, заграждането на трасето и цялостната организация на състезанието бяха просто отлични. Аз мога да отправя само похвали, а изглежда не съм единствен, както можете да се убедите и от темата във форума. Организаторите се бяха погрижили за всякакви подробности, включително и за химически тоалетни. През целия ден събитието имаше озвучаване, от сутринта до късна вечер при финала се продаваха бира и скара, така че дори нощното настроение да бъде приповдигнато. Въпреки че заради липсата на лифт извозването на състезателите ставаше с камиони и автобуси, това се усещаше единствено под формата на паузи между курсовете по време на тренировките – потокът от преминаващи състезатели не бе постоянен, а с промеждутъци, което дори бе удобно за придвижване по трасето, настройване на техниката, хапване или просто за почивка. Що се отнася до обявената програма обаче, тя бе спазена почти до минутата. Маршалите си бяха на местата, а в малкото случаи, когато изникнаха по-тежки инциденти, както спасителните екипи, така и цялата група от Златица запретваха ръкави, за да осигурят максимално бързо и адекватно помощ на пострадалите. През цялото време по трасето сновеше поне един представител на клуба, който проверяваше дали всичко е наред – тия момчета са големи планинари, да знаете! Резултатът от всички тези усилия, прощавайте за повторението, бе едно от най-добре организираните състезания по спускане в България. При няколко предхождащи го сериозни прояви, предизвикателството за златишкия клуб със сигурност не е било леко, но те се справиха с него, все едно им е за пети, а не за първи път. Евала!
Какво повече му трябва на човек за един хубав уикенд? Хубаво време. Въпреки недотам благоприятните прогнози, имахме късмет в това отношение. В събота поваля малко, колкото да ме изгони от откритите части, преди да успея да щракна всички запланувани снимки там, но само толкова – до порои и гръмотевични бури не се стигна – те сполетяха най-вече близките части на Средна гора, докато по нашия склон бе мрачно и от време на време ръсваше по малко, но само толкоз. Трасето бе влажно и разорано от гумите, но не и кално, така че на повечето места се караше нормално и доста агресивно. В неделя пък слънцето взе да наднича от сутринта и до обяд прогони повечето облаци от небето, а пътеката взе да изсъхва учудващо бързо.
Макар че присъствието на състезатели и наблюдатели не бе толкова многобройно, както в Сопот, най-добрите ни спускачи бяха на линия, готови да „разцепят“ чисто новото трасе. Някои дори се бяха сдобили с нови велосипеди. Както казах, в събота целият ден премина в тренировки. И беше дълъг ден! Някои от състезателите дори се извозваха със собствен превоз, за да направят повече спускания, но и сред останалите имаше хора, които направиха по 7-8 карания. Как издържаха цял работен ден каране (от 9 до 18 ч) не зная, но накрая в гората вече бе толкова тъмно, че дори и светкавицата не помагаше. За съжаление на мнозина и това не им стигна, та решиха да направят още едно спускане на своя отговорност, след като официално програмата за деня бе приключила. Точно в рамките на това каране се случи второто тежко падане за деня (първото бе преди обяд и пострадалият се оказа със счупена ключица), което създаде допълнителна работа на организаторите, въпреки че за тях работният ден трябваше да е приключил.
На следващия ден всичко отново започна и завърши по часовник. Каранията бяха само три – едно тренировъчно плюс квалификация и финал. Този път се придържах към долната част на трасето, където всъщност бяха най-трудните и интересни участъци. Каквото и да ви разказвам за самото каране обаче, който не е бил там, няма как да го усети, така че може да си го запише като пропуск.
При жените Илинда Евтимова (Ram Bikes) бе най-бърза, но Ева Димитрова (Чета++) и Мария Амзина (Drag) също се очертават като постоянно присъствие в състезанията, което неминуемо ще доведе до засилване на конкуренцията. И трите дами изглежда се забавляваха добре по трасето, независимо от леките падания, които ги сполетяваха от време на време.
Жеката от Бургас (Жельо Желев за тези, които не се сещат от първи път) очевидно също бе дошъл да се забавлява и влезе в ролята на супермен (или може би супербайкър) по време на тренировъчното спускане в неделя. Прикачената „мантия“ обаче не му помогна, когато се приземи накриво след финалния пад и се преметна през глава за допълнителна атракция на всички около финала. За щастие други последици, освен смеха, нямаше. По-късно супер-Жеката стана 11-ти при мъжете.
А най-доброто време в тази група бе на Росен Ковачев (Drag Racing). Почти 19 секунди по-добро от това на Александър Илиев (Ram Bikes), който стана втори и за пръв път се качи на почетната стълбица в байк-състезание. Росен бе в стихията си и на почти всеки участък минаваше видимо по-бързо от всеки друг. Сашо пък винаги е карал бързо и красиво, но напоследък го прави още по-бързо.
Митко Гайдов остана трети – той имаше лошия късмет да падне сутринта на тренировката, след което денят му продължи с болки в крака, което се отрази на резултатите му в квалификацията и финала.
Калин Рахнев напоследък се изявява и като шеф на отбор с интересното име „Чета++“, което не му пречи да дава добър пример на съотборниците си – в случая с четвърто място при мъжете.
Един от най-младите членове на „Чета++“ – Борис Занков – отново доказа таланта си в карането, спечелвайки убедително в категорията на твърдаците. Борко просто летеше по трасето, в буквален и преносен смисъл. За щастие едно ефектно негово разбиване по време на квалификацията се размина без контузия, което му позволи да покаже най-доброто от себе си на финала, където завърши с 13 секунди преднина, при това с леко падане в долната част на трасето.
Неговият съотборник Стоян Костанев, който бе най-бърз на квалификацията, направи не едно, а цели три падания при последното си спускане (поне аз толкова видях). За жалост това го запрати на девето място, иначе можеше да видим „борба в отбор“ за първото място.
Втори в категория HT завърши Николай Червенков от клуб „Свободно измерение“, а трети Божидар Бахчевански (HardExtream). Всъщност в тази група всички участници заслужават повече от похвала, тъй като спускането по подобни трасета с твърдак не е никак лека задача, особено пък по начина, който показват тези момчета.
В групата на юношите борбата за първите места като че ли бе най-оспорвана. Николай Стоянов (Drag) бе най-бърз, но новият му съотборник Константин Димов завърши с много близко време. За Тино това е първи подиум – доста добър резултат, като се има предвид, че му е и първи състезателен сезон. С всяко следващо състезание този младеж кара все по-добре…
„Спринтьорите“ от Пловдив (отбор SPR на Макском) също винаги трябва да бъдат държани „под обектив“, защото никога не се знае дали някой от тях няма да заеме челно място. Този път в тройката се класира Любомир Недялков.
Макар и извън класирането, не мога да не отбележа агресивния и уверен стил на Георги Радев. Тоя човек е машина – шесто място за него и твърде близко до челната тройка време. Освен всичко друго, екипът му бе изцяло в тон с цветенцата по поляната.
А това са хората, които осъществиха това чудесно състезание. Проявиха се като добър екип дори и във викането и радостта си. На повечето от тях почти не им остана време да карат, но всички знаем, че и това добре го могат. Надявам се, че догодина отново ще поканят любителите на спускането да премерят сили над техния град. А междувременно трасето си е там, има и други много добри пътеки, така че защо да чакаме?
Пълното класиране можете да видите в сайта на организаторите:
http://free-dimension.org/index.php?option=com_content&view=article&id=122&Itemid=174&lang=en
А за финал – шампанско!
