Седмица след стълпотворението за състезанията по спускане и 4Х на поляната до лифта в Сопот отново имаше колоездачи в спортни екипи, дошли да премерят силите си, само че в другите две дисциплини – крос-кънтри и траял. В сравнение с оживлението от предишния уикенд, на 9-10 май нещата изглеждаха съвсем тихо и спокойно, тъй като участниците и наблюдателите за тези два старта бяха около 10 пъти по-малко. Може би е малко тъжно, но засега родната картинка е такава, поне що се отнася до класическите ХС състезания, в които се правят обиколки по „затворено“ трасе.
А трасето бе доста добро! Миналата година нямах време да го обходя цялото, но сега го направих и открих, че при изкачването си то минава през приказно красива гора, в която се преплитат безброй пътеки – човек би могъл преспокойно да се забавлява цял ден по тях, но за състезателите забавлението като че ли бе на по-заден план. Те трябваше да се катерят по места, които изглеждаха чудесни за каране, но… в обратната посока. Всъщност трудно е да се говори за отчетливо разделяне на изкачването и спускането. Напротив, трасето бе много „нагънато“ и посоката на наклона се менеше няколко пъти, което вероятно правеше натоварването още по-интензивно. Някои от участъците нагоре бяха доста стръмни и се налагаше колоездачите да бутат байковете си. Малко преди финала бе разположен и най-трудният от нанадолните участъци, познат ми от миналата година – тясна и стръмна ронлива пътека подобна на улей, пълна с пързалящи се камъни, криволичеща до едни скали – не знам как се кара такова нещо с висока седалка, но някои успяваха. Други носеха.
Първоначално стартът бе предвиден за 11:00 ч, но организаторите го изтеглиха с един час назад, за да може евентуално да се запишат и още няколко души. А и както казах, при наличието на две дузини участници атмосферата на проявата бе доста по-неформална, така че промените на място не бяха проблем. Друга такава бе увеличаването на броя на обиколките. Вместо 3 за жени и юноши и 5 за мъжете, организаторите решиха те да бъдат съответно 5 и 8. Едва ли има човек, който да е доволен от това, че ще трябва да се поти един час повече по стръмните баири, но ако трябва да сме честни, дори и в този си вид надпреварата е далеч от натоварването, което е нормално за по-сериозните ХС състезания в чужбина, така че няма причини за оплаквания в тази насока. Като цяло организаторите се бяха постарали и особено в старт-финалната зона нещата изглеждаха съвсем истински – ленти, знамена, шаренийки. Липсваше само тълпата от състезатели.
И така, стартът бе даден по обяд. 15-20 минути по-късно първите трима се появиха на стръмния техничен участък. Най-отпред бе Йордан Нечев (Drag), следван плътно от Мирослав Алексиев и Тодор Ангелов (Drag). При юношите начело бе Пиер Лечев (Вършец), следван от Георги Лацин (София) и Александър Иванов (Ram Bikes). От дамите Мария Нечева (Drag) бе завъртяла първата обиколка по-бързо. В следващите обиколки Тодор Ангелов излезе на първа позиция при мъжете, а при юношите Александър Иванов отпадна заради скъсана верига и така накрая третото място в тази група бе заето от Райчо Лацин (София).
Последният „обрат“ дойде в самия край на състезанието. Не съм присъствал лично, но от хората край финала и организаторите научих какво е станало. Тодор Ангелов, преди да завърши последната си обиколка, спрял и изчакал (няколко минути) съотборника си Йордан Нечев да го настигне и да пресече пръв финалната линия. На какво се дължи този жест не зная, това само Тодор може да каже, но в крайна сметка първото място бе записано на сметката на Йордан. Третото също бе спечелено от състезател на Drag – ветеранът Феодор Драголов.
Пълното класиране в дисциплината можете да видите ТУК.
След награждаването всички участници в състезанието получиха възможност да опитат тръпката, която предлага „Паркът за приключения“ на Shambhala – множество препятствия, окачени във въздуха по дърветата, които подлагат на изпитание смелостта и умението за балансиране. Този подарък от организаторите бе чудесен завършек на деня! Съветвам всеки любител на екстремните усещания да пробва някой път това съоръжение – отдолу изглежда лесно, но като се качи човек горе и изгуби стабилността на земята под краката си, нещата стават доста различни…
На следващия ден, 10 май, бе ред и на момчетата със „странни колелета“ да покажат какво могат по трите трасета. Две от тях бяха познати от предишни години – „камъните“ и „дърветата“. Третото трасе бе съвсем ново, направено от дървени трупи, оформени в стъпаловидни структури, които приличаха на детски катерушки. Оказа се, че и то е доста сложно заради „дупките“ в конструкцията и облия профил на трупите (без остри ръбове, които да осигуряват сцепление).
От тези три трасета бяха оформени 4 секции, като всяка се минаваше по два пъти. И всяка беше доста трудна! Това направи състезанието продължително и тежко, а Крум Методиев (SB Cycles) и Александър Толев (BAS/Kazan Trial) го направиха интересно, тъй като в началото само те успяваха да преминат изцяло секциите. До самия край надпреварата помежду им бе много оспорвана, като в крайна сметка победител стана Александър. За Крум обаче самото участие в състезанието си бе геройство, тъй като караше с бинтовано тяло и съмнения за пукнато ребро – само той си знае какви болки е изтърпял. На трето място остана Стамен Димитров (SB Cycles), който „влезе във форма“ едва след първите няколко секции, иначе можеше да даде още по-добър резултат.
За съжаление няколко души, които можеха да направят борбата още по-оспорвана, отсъстваха. Симеон Предов бе зает с изпити, Дойчин Абаджиев и миналогодишният победител Петър Николов също не бяха на линия. Въпреки това състезанието бе интересно и успя да събере немалко наблюдатели, търсещи сянката на околните дръвчета. А препятствията в Сопот за пореден път се доказаха като едни от най-трудните за преодоляване – дали заради това, че са естествени (или поне по близо до това състояние, отколкото палетите), или поради друга причина, не мога да кажа.
Пълното класиране в дисциплината можете да видите ТУК.
