Може би си спомняте тази статия? Там са разказани преживяванията ни по маршрута, който е описан в следващите редове. Това е и една от причините описанието в този случай да не е толкова подробно, т.е. без таблица със скици. Другата е, че като цяло няма къде да се объркате – кара се по ясно очертани и често използвани черни пътища. На места има и туристическа маркировка. На практика единственото място, където може да се заблудите, е в горската част от спускането през втория ден, но това няма значение, защото там плетеницата от пътища е ужасна, а единственото важно нещо е да следвате по-главните сред тях надолу, за да излезете на пътя Кюстендил – Гюешево.
Маршрутът е разделен на два дни, за да бъде достъпен и за хора с по-слаба физическа подготовка. Дори и в този си вид той не е съвсем лек, но не е и много тежък. Ако не си налагате някакво бързо темпо, можете да го минете спокойно, без да се уморите много. Наклоните в повечето случаи са леки и приятни за изкачване, в спускането също няма нищо трудно, а места за почивки има предостатъчно. Разбира се, има и хора, които може би ще предпочетат да го минат наведнъж за един ден.
Тъй като отразява карането ни (първото в този район), маршрутът има някои дребни особености. Например началната точка на първия ден е на един платен паркинг близо до центъра на Кюстендил – досещате се защо. До този паркинг се достига по главната улица на Кюстендил – след като подминете пазара, паркингът е вляво, срещу Съдебната палата. Но дори и да не тръгнете от тази точка, трудно ще объркате пътя, тъй като важните разклони са малко на брой и съвсем ясни. Така че е достатъчно просто да попитате хората в Кюстендил как да излезете на пътя за „Трите буки“. Междинната точка, свързваща двата дни, е хотел „Трите буки“, в който спахме. Това не значи, че ви агитирам по какъвто и да е начин да последвате примера ни – това е само едно от хубавите места, където можете да се настаните. Другите възможности, за които знам, са хижа „Осогово“ или направо на палатка и чували някъде в околността. Ако желаете истинска „планинска романтика“, можете да продължите по маршрута за втория ден и да спите на чували в малкия заслон „Превала“, който сякаш е взет от картичка. С други думи, всеки може да действа според желанията си.
През първия ден по пътя има няколко чешми, но през втората част се кара предимно по открити била, където няма вода. Храна има в района на Трите буки/х.Осогово, за самото каране ще трябва да си носите някакви запаси.
| Ден 1
|
Ден 2
  |
| Изходна точка: гр.Кюстендил Крайна точка: хотел „Трите буки“ Дължина: 29,3км Денивелация (изкачване): 1015м Вода: Около 2л, в топли дни може и повече. На 1-2 места има чешми. Храна: Заведения за хранене има едва около крайната точка, така че вземете храна по своя преценка. Терен: – асфалт – 17,5км – черни пътища – 11,8км |
Изходна точка: хотел „Трите буки“ Крайна точка: гр.Кюстендил Дължина: 42,3км Денивелация (изкачване): 800м Вода: Около 2л, в топли дни може и повече. По пътя няма чешми. Храна: Заведения за хранене има около началната и крайната точки, за самото каране вземете храна по своя преценка. Терен: – асфалт – 14,3км – черни пътища – 28,0км |
Картата е базирана върху Topomaps.info
Кликнете върху картата и профилите, за да ги отворите в по-голям размер.
Описание на маршрута
Разстоянията са измерени с GPS, т.е. възможни са отклонения и разминавания. Точките отговорят на тези от GPS траковете. Ако нямате GPS апарат, желателно е да ползвате туристическа карта на Осогово.
Ден 1
01_Кюстендил – 0,0км. Платен паркинг в централната част на града, близо до пазара, срещу Съдебната палата. Тръгнете в посока София и около 0,7км се оглеждайте за табели към Трите буки. Тръгва се леко вдясно по улица нагоре и се излиза от града.
02_разклон – 1,9км. Пътят се разделя: надясно е шосето за Трите буки, направо продължавате към Ново село.
03_Ново село – 13,8км. Продължете нагоре по шосето.
04_разклон – 15,7км. Наляво продължава път към местността Предела, вие карайте направо и нагоре по черен път към Трите буки. Има и табели. На разклона има параклис и много приятен навес за почивка. Оттук нататък следвайте основния черен път, който е със здрава настилка и приятен наклон, минава от една речна долина в друга и се връща обратно. Има доста разклонения, но ако следите внимателно картата, не би трябвало да се объркате.
05_разклон – 25,9км. Пресичате широк почвен черен път, който идва отляво и продължава стръмно надясно. Вие продължете направо по каменистия път.
06_Т-образно кръстовище – 26,7км. Карайте надясно.
07_Почивна станция – 27,5км. Оттук продължавате по асфалт направо и нагоре към Трите буки.
08_Разклон за Трите буки – 29,1км. Има кръгово движение, за Трите буки се тръгва надясно, почти в обратна посока по тесен асфалтиран път нагоре.
09_Трите буки – 29,3км. Достигате хотел „Трите буки“.
Ден 2
09_Трите буки – 0,0км. Тръгнете по обратния път от вчера.
08_Разклон за Трите буки – 0,3км. Кръговото движение. Вляво има почивна станция. По склона до нея тръгва пътека/черен път нагоре, стръмна е, трябва да се бута в началото. Има табела и червена маркировка за вр.Руен.
10_Т-образно кръстовище, наляво – 1,0км. Има табели и червена маркировка по черния път наляво към вр.Руен. До върха се следва все тази червена маркировка и главния черен път (защото има и много други разклонения).
11_Сграда – 5,6км. Достигате „бяла спретната къщурка”, чиито първи етаж обаче се използва за заслон от едър рогат добитък и е доста „окалян”. Става за почивка, но пред нея. После продължете по черния път нагоре.
12_Заслон „Превала” – 6,2км. Чудесен, спретнат и добре поддържан заслон, от който започва изкачването по главното било към вр.Руен. На места може да се наложи да бутате. Следвайте червената маркировка, главният черен път и правете справки с картата, ако не сте сигурни. Като цяло пътят върви по билото, като подсича някои от върховете, но внимавайте, защото често има и други пътища, които подсичат върховете, но водят в друга посока. (Например при 7,8км не тръгвайте по пътя наляво!).
13_Заслон „Шапка” – 10,7км. Достигате заслон, който представлява изоставена и полусрутена постройка, която някога е била гранична застава. На стотина метра след него пътеката с червената маркиронка тръгва по склона надясно, но вие продължете по хубавия черен път, който подсича върха и след около километър се отклонете надясно (11,8км) и продължете в обратна посока (северозапад), следвайки черния път вр.Руен, който вече се вижда достатъчно близо.
14_Заслон „Руен” – 13,5км. Върхът е стотина метра по-нататък, на самата граница. Оттук маршрутът тръгва надолу по самата гранична бразда, следва се червената маркировка. Когато спуснете първия прав склон, ще видите черен път, който се движи отдясно на браздата. Достигайки седловината, излезте на този черен път и продължете по него. След известно време ви очаква и кратко изкачване.
15_Граничен пост – 18,6км. Пътят достига метална кабина, където някога граничарите са стояли на пост. Тук има важен кръстопът. Наляво и нагоре продължава крайграничният път. Надясно и надолу, почти в обратна посока, тръгва черен път към рудник „Руен“, който вероятно сте забелязали в долината. Червената маркировка, която трябва да следвате, продължава леко вдясно и леко надолу по голите склонове в посока север. (В никакъв случай не тръгвайте към рудника! Собственикът му не обича външни посетители.)
16_Разклон – 19,7км. Внимание! Тук червената маркировка продължава направо, но вие трябва да я изоставите и да тръгнете по черния път надясно! Според картата по него трябва да има синя маркировка, но на практика няма. Следва дълго спускане, следващо билото, прекъснато от едно кратко изкачване на един междинен връх.
17_връх Кулата – 22,7км. След краткото изкачване следва спускане и така достигате в подножието на връх Кулата. Към върха има занемарен черен път и според картата синята маркировка би трябвало да продължава натам, но както казах, такава няма, а пък пътят води до върха и свършва там. Затова продължете по хубавия и ясен черен път, по който карахте до момента.
Оттук нататък, поради липсата на маркировка, се спуснахме по интуиция, следвайки по-хубавите горски пътища, защото плетеницата от такива е наистина голяма! Ако нямате GPS, за да следвате трака, просто карайте в посока надолу, като се стараете да държите дясно или право на повечето разклонения, т.е. да се движите на североизток.
18_разклон – 23,9км. Кръстопът на черни пътища – единият идва отляво и продължава надясно и нагоре, вие продължете направо и надолу към един фургон/бунгало, където пропускате един път надясно и продължавате направо по хубав горски път.
19_разклон – 24,8км. Тук черният път среща друг и прави завой надясно на 180 градуса. Ние избрахме да продължим по по-малък, но добре утъпкан черен път надясно, т.е. по първия десен път.
20_разклон – 24,9км. След стотина метра пътят се разделя. Продължете наляво и надолу. Карайте надолу, следвайки хубавия път и пропускайте евентуални по-занемарени разклонения.
21_Т-образно кръстовище, надясно – 25,8км. Излизате на голям горски път, използван от камионите за сваляне на дървен материал. Продължете по него надясно и го следвайте чак докато стигнете малко село (Стругарци), където излизате на асфалтирано пътче и по него достигате до главния път между Кюстендил и ГКПП „Гюешево” при с.Раненци.
22_Главен път – 28,2км. Излизате на главния път между Кюстендил и ГКПП „Гюешево”. Продължете по него надясно, първо ви очаква кратко изкачване след с.Гърляно, после се пригответе за 10км спускане до Кюстендил.
01_Кюстендил – когато влезете в града, продължете само направо по главната улица и ще достигнете изходната точка на маршрута (платения паркинг срещу съдебната палата) при 42,3км.
Общо за двата дни: около 73км дължина и 1800м денивелация.
Ето и няколко снимки, онагледяващи карането по маршрута (кликнете, за да ги отворите в голям размер):
{gallery}trails_routes/route055_pics{/gallery}
