Ето малко от моите впечатления:
Плюсове спрямо други издания:
- Посрещането и изпращането, както и ягодите ми допаднаха много повече от тематично свързаните изненади от други издания. Да - боба, рибата и другите винаги са били на много високо ниво, но някак си предпочитам да ни изненадате с едни гайди или нещо леко като ягодите тази година.
- Преминаването по обяд през населени места с кръчми като Девин, Селча и Фотиново, или подготвени хижи като х. Персенк. Знам че не винаги е възможно, но един такъв обяд с време за почивка презарежда много добре, особено ако денят завършва със сериозно изкачване. Това позволява и избягване на най-големите жеги в добра компания с присъствие на потни бирички или кола.
Според мен нещо такова си заслужава едни допълнителни 5-6-8 километра (дори поднесено като алтернатива).
- Бонусите тази година! Не карах нито един от тях, но мисля че бяха чудесна възможност за желаещите да карат повече или по-малко. Много добро решение, така че да има за всеки по нещо!
- Разнообразието от пътеки. Отново нещо в което има намесени много фактори, но тази година имаше голямо такова и смятам че мнозина останаха доволни. Коментирали сме го много пъти с други участници и някоя, която ми е била "кому е нужно" - на тях им е харесвала много и обратното, някоя на която съм се изкефил много - е била "хайде без такива". Няма как да огреете всеки вкус през цялото време, но така има чудесен баланс за хората с различни предпочитания, ниво на техниката и възможности като цяло.
Място за подобрение (от моята гледна точка).
- Лагерен огИн. Според мен всеки ден се нуждае от един такъв, защото винаги е водил до яките разговори, събирането на участниците и изобщо огИнчето повдига духа. Става дума за това като организатори предварително да сте избрали някакво място за такъв, а участниците да помагаме за събирането на дърва за него. Вече ако някои искат да си правят друг си е тяхна "грижа".
- Алтернативен маршрут за някои забележителности, когато посещението им е свързано с бутане/носене по наистина тегав терен.
В случая визирам пътеката за водопадите, която имайки предвид наближаващият дъжд успешно пропуснах и се насладих на много приятен черен път с изключително добри гледки - от едно място кажи речи видях къде сме се движили от втория ден по средата до средата на четвъртия, а имайки предвид лесно набраната допълнителна височина, която после спуснахме към Фотиново по черен път, предполагам е криела и интересна пътека. Правили сте го успешно в предишни издания и знам че в повечето случаи няма такава възможност, но в този сякаш беше поднесена на тепсия. Това до някъде се покрива със забележката на Мартото за бутането/носенето, като ПВ10 и ПВ11 са чудесни примери. Честно казано 10 ме беше изплашила със сухата статистика за първия ден, но в последствие се оказа една от най-добре разпределените от към натоварване. Отново с ясното съзнание че има изключително много фактори, които оказват влияние за такава възможност. Отново ще повторя, че разбирам как намирането на такива може да изисква много повече време, но става дума за наистина "готовите" решения.
- Маркировката. Знам че макар привидно елементарно нещо, тя изяжда не малко от бюджета и е до каквото имате под ръка, но според мен отново можете да помислите дали при наличие на два цвята да не ги използвате за ясното отбелязване на бонус трасетата и алтернативите. Макар тази година да беше значително по-малко от предишни издания, затрудненията ми с нея по-скоро бяха свързани с това че не се оглеждах само за червена или за жълта. Това според мен е свързано по-скоро с предварително планиране. Много по-лесно ще е ако знам че днес е само червена и ако има жълта тя е за допълнителна отбивка, или че утре основната е само жълта. В крайна сметка според мен отново си беше на ниво и не ми е създавала някакви сериозни затруднения.
- Не знам до колко е възможно и знам че целта е да няма такива събития, но ако например се случи забавяне на камиона заради препятствие или друга причина - един групов SMS, на оставените във формите за записвания номера, с информация за това ще помогне изключително много. Например на третия ден като разбрах че камиона още не е пристигнал в лагера си полегнах под една шарена сянка в компанията на Щурите, нещо което иначе щях да пропусна, а ако знаех че има препятствие и евентуална смяна на лагера - нямаше да правя последното спускане. Някои от тези събития са непредвидими, но по-добрата комуникация може да помогне много за минимизиране на последствията. Според мен в такива случаи участниците НЕ трябва да се свързват с организаторите, създавайки допълнителни усложнения, защото докато бях в лагера и чакахме развитие чух няколко различни версии и това идваше именно от посоката на комуникация и намесването на участниците докато няма решение, което води до противоречива информация. Ако получим един SMS "Има пречка пред камиона, който е в/близо до лагера да остане там, останалите забавете темпото/изчакайте еди къде си.". Мисля че доста мобилни планове имаха опции за допълнителни 500-1000 "безплатни" SMS-a, а формите за участие са попълнени месеци преди това. Отделно че дори да карам с изключен телефон или да съм бил извън обхват все попадам на вече информирана група.
Но най-лесното е да НЕ давате информация преди да имате крайно, съгласувано решение.За финал - благодарности за поредното приключение, хареса ми изключително много и се надявам още много пъти да се виждаме покрай него поради един куп приятни причини.