Искам да изкажа огромна благодарност на организаторите на това събитие. Това е най-добрата организация която съм виждал, пък не е като да не съм посещавал състезания. Маркировката по трасето е меко казано безупречна. На всяка, дори и най-малка отбивка на която би могъл да се обърка човек, а дори и когато летиш по широк хубав път и има отбивка която по никаква причина не можеш да решиш да тръгнеш по нея, дори и там има табели с голям X и надпис Wrong way. Объркването по трасето е невъзможно. Самите Х-ове са сложени на 5 - 10 м навътре в съответната отбивка та ако влетиш случайно да имаш време да ги видиш. На едно място така влетяхме и веднага ни стана ясно, че сме на грешното място, реално само едни 5 м се отклонихме. Бяхме се засилили и просто в последния момент видяхме завоя затова влетяхме докато успеем да спрем. Маркировката е изключително на често. По трасето постоянно има ендуро мотори които следят състезателите и в случай на нужда могат да помогнат веднага. Подкрепителните пунктове са изключително на често. На всяка отбивка седят по няколко човека и с чисто нови червени флагчета оказват на къде да завиеш. Има и едно АТВ, което го кара Микан (Candus) разнася вода и провизии по трасето. Тук е момента да изкажа огромна благодарност на Микан за това, че ни съдейства с АТВ-то до последно, тъй като аз и още един приятел бяхме последни по трасето. Не ни остави до последния момент, макар да финиширахме в Димитровград в пълен мрак.
За самия трак мога да кажа, че е най-красивия който съм карал до момента. На дългия 105 км бяхме само 13 участника, като последните двама аз и моя приятел бяхме единствените в категория +40 години
жени нямаше на този трак. Трябва да се има предвид, че е много изтощаващ и доста труден. До 55 км е що годе добре, даже успяхме да влезем в контролното време от 4:30 ч. като го направихме за 4:19 ч. до там. В този участък са предимно черни слаботехнични пътища с два доста стръмни участъка нагоре. Има едно не много дълго технично спускане преди Погановския манастир в улей с камъни скрити под шума. След Куса Врана следва дълго спускане по чисто нов асфалт, по поречието на Кусовранската, река което позволява да се компенсира времето. След контролния пункт на 55 км при с. Петачинци (което и най-близката точка до българската граница) до финала са 50 км, които взехме за точно 6 ч. От там насетне трасето става меко казано брутално. Веднага след пункта започва третото от общо четири изкачвания стръмни и дълги. След което трасето често преминава в сингъл трак и нагоре и надолу. Има коловози, улей, камъни скрити под листа и открити. На едно място трака влиза по поречието на малка река и се кара буквално по нея. Минава се през затънтени населени места, където живеят хора в тотална изолация. Аз поне не видях да има нормален достъп до тези къщи. За сметка на това там, където живеят тези хора е невероятно. Широки стръмни поляни, гора, баири невероятни гледки, далеч от всякаква цивилизация. Ако не беше трака на състезанието нямаше да знам, че съществуват изобщо, не видях да имат и ток. Направи ми впечатление, че говорят някакъв странен език на някой места непознат за мен. (Тук Микан може да внесе малко повече информация по отношение на тези отшелнически села и езика който говорят) Участъка от Петачинци до Погановския манастир е един от най-трудните, а хич не е къс. Постоянно си нагоре надолу по сингъл тракове и вече си доста изтощен, имах чувството, че само нагоре карам/бутам. Малко преди да слезете отново на Погановския манастир има продължително широко спускане с големи камъни и коловози доста опасно, позволява да се засилиш, но няколко пъти ми изхвърля предната гума встрани неочаквано. Това спускане е изморително и натоварващо много цялото тяло, мен специално кръста започна много да ме боли от това, че дълго време бях с изнесен задник зад седалката за да не направя някоя човка с тея камънаци, отделно ръцете се натоварват много. След като се спуснете там, хващате трасето на средната дистанция през с. Поганово, има и кратък участък с асфалт. Последното и най-брутално изкачване е четвъртото през едни поляни като на много места има участъци дълги по 20 - 30 м с по над 20 % наклон. Някъде около 5 км преди с. Желюша е най-технично спускане за целия трак, там се озовахме на залез слънце и в сумрак. Аз лично имам кокоша слепота, което хич не беше добре точно за там, но пък като не виждаш добре ме накара да пускам даже по-бързо от нормалното на късмет дет се вика. Започва се в улей с камъни скрити в листа, като продължава по стръмно спускане с коловози и камъни. Ако виждах добре, щях да пускам по-бавно определено.
От там излязохме на асфалта и вече стана почти пълен мрак, та карахме по един черен път до асфалта които е за кръчмата при Капица и от там се прибрахме в пълен мрак през Ж.П. прелеза в Димитровград. Следващия път ще сложим по един челник в раниците
Дългата дистанция е изключително тежка с нейните 105 км и 3400 м денивелация. Последните 40 км са най-бруталните и тежки от всякакво естество. По цялото трасе се събират общо грубо около 30 - 40 км сингъл трак, каменисти участъци, улей с листа, коловози все технични и неприятни. Трябва да сте добре подготвени за това трасе и доста издръжливи. Препоръчвам го обаче, заради уникалната природа и гледките които няма къде да видите другаде. Извадил съм много снимки от видеоклиповете, които правих и съм ги подредил във фотогалерия.
http://www.tonyco.net/Pictures/Caribrodski_Marathon_2019/Скоро ще сглобя и видеоклип от трасето, по-голямата част от техничните участъци съм ги заснел.
Обобщено, състезанието е брутално красиво и брутално трудно. Организацията е на най-високо ниво, и отново едно огромно Благодаря !!!