Бояна – Владая – Кариерите – Мърчаево и обратно

Това е един маршрут, който ще ви запознае с някои от основните пътеки в северозападната част на Витоша, които, между другото, са и много приятни за каране.

Изходна точка: кв. Бояна, София
Дължина: 31,17 км
Денивелация (изкачване): 900 м
Продължителност: 4 ч (с по-бавно темпо и почивки).
Вода: 2-3 л (ако не ползвате чешмите по пътя)
Храна: По пътя няма заведения за хранене – вземете си храна по ваша преценка и в зависимост от очакваната продължителност на карането.
Терен:
– асфалт/паваж – 3,1 км
– черни пътища – 5,6 км
– пътеки/алеи – 22,5 кмТаблица на маршрута
Легенда и упътване за използване на таблицата

GPS следа във формат gpx

Картата е базирана върху Topomaps.info
Натиснете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.

Всъщност мнозина от вас вероятно познават повечето части на маршрута, особено ако са карали в Обиколката на Витоша. Но предполагам, че има и достатъчно хора, за които тази част на планината все още не е позната, а има какво да предложи. По някои от описаните пътеки рядко се срещат туристи дори и в почивните дни, което позволява да се кара по-спокойно. Освен всичко друго, наклонът при повечето изкачвания в този маршрут е сравнително лек, което го прави достатъчно достъпен за всеки. От друга страна обаче, разстоянието и денивелацията не са съвсем безобидни – за едни преминаването може да се окаже полудневно занимание, за други – кратко каране за час-два. Същото може да се каже и за терена – като цяло той не е труден, кара се предимно по алеи, гладки пътеки и черни пътища. Но има и няколко участъка, които изискват по-добри умения и може да затруднят по-неуверените карачи. В маршрута е включен и един полудив участък, където се кара по занемарен черен път, покрит през есента с дебел слой шума – тази отсечка също изисква повишено внимание заради липсата на видимост какво се крие под листата.

Началото на маршрута е в горната част на кв. Бояна. Оттам се поема по леко изкачваща се алея и се излиза на пътя за Златните мостове, за да се поеме от него по алея през Бялата вода* към Тихия кът. След това се продължава отново по алея към Владая и се излиза в горната й част, където е и най-стръмното изкачване, включително и по алеята за Златните мостове (за кратко), където се налага да се бута, ако е изровена от дъждовете. Следва равен черен път, който отвежда до павирано шосе, по което се изкачвате до изоставени постройки и продължавате по черен път към стари кариери. Този черен път може да ви е полезен и по друг повод, тъй като в края му излизате на пътека за хижа „Селимица“ (началото й е малко трудно за намиране, а и за каране, но това е за кратко). Сега обаче няма да стигате до последната кариера – още преди нея маршрутът се отклонява по обрасла, но все пак налична пътека към Рударци и Мърчаево. Скоро пътеката свършва и следва споменатият участък с шума в гората – в крайна сметка се озовавате на пътеката, следваща водопровода от Владая към Кладница (препоръчвам ви някой път да я минете цялата, много е приятна). Тя е почти равна, с минимален наклон нагоре в посока Владая и завършва с десетина метра много стръмен склон преди хижа „Водпроект“, откъдето се кара по обратния път до Тихия кът. Там се прави малка вариация, за да е по-интересно спускането и се минава над Бялата вода, излиза се отново на шосето и оттам на алеята за Бояна.

* Чешмата „Бялата вода“ се нарича още „Белята вода“, заради това, че може да докара простуда на запъхтените туристи, когато отпият или се измият с ледената вода.

Маршрутът е подходящ за каране дори и в по-влажните и студени дни, тъй като повечето пътеки и алеи са със здрава и твърда настилка.  Липсват и откирити места, където да бъдете обрулени от вятъра, нито пък се качвате твърде нависоко.

Началото на маршрута съвпада с началото на пътеката, намиращо се в горния край на Бояна. Вярно е, че би било по-лесно да го започна от площада при Боянското ханче, но оттам до пътеката води една много стръмна улица, която някои може би биха желали да си спестят, особено ако идват с автомобил. До въпросния площад можете да стигнете на собствен ход, с кола или с автобус №64. От площада до началната точка би трябвало да можете да се оправите по приложената карта. В горната част на улицата има малък паркинг, на който може и да намерите свободно място, но едва ли през уикендите. Точно при него трябва да слезете по малка уличка надолу в дерето и да се изкачите до последните къщи, където започва пътеката.

Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер):

{gallery}trails_routes/route069_pics{/gallery}

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>