Ябланица е село, навряно дълбоко в долината на едноименната река, приток на Искъра, която се влива в него край с. Реброво, на север от София, в Искърския пролом. До това населено място води тесен асфалтов път, който се вие в продължение на 15-20 км и минава през селата Батулия и Бакьово, а от него се отклонява път и към с. Огоя. Споменавам ги, защото всяко от тях може да послужи като изходна точка за доста приятни маршрути, с които тепърва смятам да ви запозная. Все пак започвам с Ябланица, най-далечното, тъй като до него можете да достигнете и от Кремиковци, карайки през планината, в рамките на един доста по-дълъг и също толкова хубав маршрут, който в някои части се припокрива с настоящия. Приемете описаното тук каране като въвеждащо и представящо най-доброто в района, а още в следващите седмици в секцията GPS следи ще се появят и два по-дълги маршрута, правещи връзката между двете била, пресичайки долината на р. Елешница (приток на р.Огойска, която се нарича също така и Ябланица, Бакьовска и Батулийска, в зависимост къде точно по течението й се намирате).
Изходна точка: с. Ябланица Таблица на маршрута |
Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд
|
Маршрутът съчетава умерено физическо натоварване и страхотни пътеки, които не са съвсем лесни, но пък са безкрайно забавни и ще се харесат на всеки средно или повече напреднал планински колоездач. Моторджиите ги поддържат достатъчно широки и изметени, а бедната песъчлива почва е идеална за каране през пролетта и есента. Това кратко описание обаче изисква някои допълнителни уточнения. За разлика от маршрутите над крайсофийските села (от Желява та чак до Подгумер и Войняговци), където действието се развива основно по южните склонове и трябва да е валяло наистина обилно и продължително, за да намерите много кал, тук не е точно така. Черният път, по който се изкачвате от Ябланица до билото, върви в сенчесто дере и е много по-вероятно да е кален, отколкото сух. Това го прави още по-труден за преодоляване, а наклонът му и без това е изключително стръмен на места, особено в края, когато човек съвсем е останал без въздух. След това по билото се редуват пътеки и черен път, но кратки и стръмни баири не липсват. Тук поне е предимно сухо, тъй като водата бързо се оттича в деретата от двете страни, а и слънцето има пряк достъп до почвата. В един момент билото започва да се спуска към долината на р. Елешница, а пътеката следва ръба му, минавайки през една самотна колиба, в която с изненада ще установите, че живеят хора! Ако ги няма в момента, не се притеснявайте да си отворите сами портата и да преминете през имота им – те самите предпочитат този вариант, иначе пътеката щеше да заобикаля дворчето им (питал съм ги). При това първо спускане трябва да внимавате за кросови мотори, които могат да изскочат насреща ви, тъй като пътеката се ползва основно за тези цели. Поради това тя е бърза и много забавна, но също така крие и доста рискове – коловози, плаващи камъни, прагове, изненадващи завои с лошо сцепление… Спускате се почти до реката, но не съвсем – когато излезете на един хубав и утъпкан черен път (на практика това е същият път, който тръгва от Кремиковския манастир и минава през хижа „Стрелец“), започва второ изкачване обратно до една седловина на билото, откъдето се открива заковаваща погледа панорама към с. Ябланица и ограждащите го склонове. Как да не си почине човек? Само силен вятър може да ви прогони по-бързо от това приятно местенце. Продължението към селото е първо по черен път, а след това по пътека, която отново се „поддържа“ основно от моторджии – този път наклонът като цяло е по-малък, сложни препятствия почти липсват (освен един стръмен завой малко преди края), а скоростта и вятърът в ушите са опияняващи.
Колкото и добре да ви звучи горният абзац, длъжен съм отново да кажа, че маршрутът не е подходящ за съвсем начинаещи колоездачи, които още не са добили умения за каране по коварни терени, а заради първото изкачване може би няма да се хареса и на тези, които предпочитат плавните наклони. Ако нямате проблеми с бутането обаче, останалите километри каране оправдават напълно „мъките“ в началото.
За да направите маршрута в този му вид, ще трябва да отидете до с. Ябланица с автомобил (надявам се, разбрали сте, че не става дума за гр. Ябланица, до който се стига по магистрала „Хемус“, а за село със същото име, находящо се на съвсем различно място), което ще ви отнеме поне час, даже час и половина. Това е единственият сериозен недостатък на това каране – губите много време в път за кратък излет в планината. Въпреки това си мисля, че ще останете доволни, а както отбелязах, скоро ще има и допълнителни, по-дълги варианти, чиято начална точка (Кремиковския манастир) е значително по-близка и достъпна.
Що се отнася до началната точка на този маршрут, тя е едно уширено място на главната улица с автобусна спирка отдясно (приличаща на заслон, има си даже мивка). Най-лесно ще го намерите, ако имате GPS. Ако не, карайте с колата през селото, докато достигнете място, съответстващо на описанието. Не очаквайте да намерите център, както в повечето населени места – Ябланица се проточва покрай реката и няма ясно обособен площад.
По пътя няма вода, така че си носете около 1,5 л – би трябвало да ви стигнат, особено в прохладни пролетни и есенни дни. Що се отнася до храната, по време на самото каране тя може и да не ви потрябва, но предвид дългия път до Ябланица и обратно, добре е да си вземете един сандвич или енергийна вафла.
Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (натиснете, за да ги отворите в голям размер):
{gallery}trails_routes/route076_pics{/gallery}
