Синята стрела

Витоша продължава да ме изненадва с нови находки! В един от поредните слънчеви петъци на ноември с моя верен приятел-изследовател Щуров решихме да се изкачим до един от най-известните заслони в една от по-рядко посещаваните части на столичната планина и намерихме чудесен вариант за спускане обратно до Железница! Впрочем това бе целта на занятието от самото начало…

Както много други маршрути, и този има своята история за мен. Едва ли има стар софийски планинар, който да не е чувал, а по-вероятно и посещавал заслончето, боядисано в синьо и бяло, сгушено в една гънка покрай пътеката между Железница и Ярловски купен, наречено „Синята стрела“. Аз го видях за първи път през 2004 г. в рамките на една каране, което беше и първи маршрут на Велорали „Черни връх“ и което малко по-късно описах в маршрута „Голи връх – Черни връх – Купена – Железница„. По онова време единствената постройка бе въпросното заслонче, което бе толкова малко и диво, че признавам си, тогава така и не се отбих до него. Сега малко ме е яд за този пропуск, особено ако се окаже, че пътеките, описани в настоящия маршрут, са били налични и тогава, но честно казано, малко се съмнявам в това, защото по онова време този район беше съвсем, ама съвсем див. За добро или лошо, в годините след това рядко, ако изобщо, карах нататък. Междувременно склоновете над Железница бяха налазени от моторизирани офроуд превозни средства, появиха се нови пътища, а се появи и нов, по-голям заслон със същото име. Не си спомням кога точно, но беше още преди 2-3 години, когато ме навести следната мисъл: „До този заслон ходят предимно пешеходни туристи, значи вероятно има и някакви пътеки, освен черния път, по който сме свикнали да се спускаме към Железница“. Едва през ноември 2015 г. обаче успях да се организирам и да направя това кратко проучвателно каране, което донесе обилни есенни плодове.

Реклама

Маршрутът, както го карахме и описахме, има много достойнства и само един недостатък – разклоните при спускането са много начесто и това накъсва карането и донякъде нарушава удоволствието от него. В този смисъл първият път може би няма да ви хареса достатъчно, освен ако не приложите едва-две хитрини, а именно: ако сте с GPS, да гледате следата и точките още при изкачването, за да си набележите някои места, където после да не спирате; при спускането да четете описанието на маршрута с 2-3 точки напред, така че да намалите броя на спиранията. Веднъж като научите къде са пътеките обаче, при повторно спускане на един дъх ви гарантирам, че удоволствието ще е огромно и ще можете да се възползвате от всички плюсове на този маршрут, а те са:
– Непосредствена близост до София, което го прави лесно достъпен по всякакви начини – с автомобил, с градски транспорт, на самоход.
– Малка дължина, което го прави добър вариант за полудневни карания – преди обед или следобед.
– Възможност за комбиниране с други пътеки и маршрути във Витоша и дори в Плана – например с цитирания по-горе маршрут от Черни връх през Ярловски купен към Железница или с идване на самоход от София по Обиколната алея.

Имайте предвид все пак, че макар и кратък, изкачването на този маршрут е малко душманско – и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-стръмно става, като в последните няколкостотин метра преди заслона почти всеки „нормален“ човек ще трябва да бута.

За сметка на това спускането не е особено трудно – повечето от пътеките са с трудност Т3, има и няколко отсечки с хубави черни пътища и на практика единствените по-трудни пътеки, които могат изцяло да се избегнат, са тази от бонуса и последната пътека от Обиколната алея към Железница. В описанието ще обърна внимание на възможностите да пропуснете тези отсечки, затова долу са посочени два варианта за трудност на маршрута.

Споменах бонус – става дума за една тясна, стръмна и технична горска пътечка над заслон „Синята стрела“. Достигането до нея изисква малко бутане (около 400 м дължина със 100-120 м изкачване), но съм сигурен, че запалените любители на техничното каране няма да се уплашат от тях. Другата причина да я добавя е, че при спускане откъм Ярловски купен за мен тази пътечка би била просто задължителна, но ако не знаете къде точно започва, едва ли има начин да я видите в хвойната. Нейната трудност е Т4.

Най-подходящите сезони за каране по маршрута в публикувания тук вид са пролет и есен, защото през лятото изкачването по откритите склонове би било истински мазохизъм (освен в сутрешните часове). През горещите месеци обаче вариантът с качване през Черни връх ще е идеален.

Снимки от карането ни по маршрута можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/sinqta-strela-november-2015.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Железница, централен площад
Дължина: 13.1 км + 800 м бонус
Изкачване: 630 м + 100 м в бонуса
Ниво на техническа трудност: средно или високо (R1, R2, Т1, Т3, Т4)
Физическо натоварване: средно, КФН=6
Продължителност: 1-4 часа в зависимост от темпото.
Вода: 1.5-2 л (при заслона има чешма)
Храна: не е необходима, освен ако не желаете да хапнете при заслона
Терен:
– асфалт – 3.0 км
– черни пътища – 7.5 км
– пътеки – 2.6 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): route-2015_sinqta-strela.zip
GPS файл с нарязани до 500 т. следи за стари приемници Garmin

Описание на маршрута в PDF: route-2015_sinqta-strela.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

01 (0.0 км) – От площада на Железница, заставайки с гръб към Витоша, поемаме надясно по мост над реката и веднага пак вдясно по стръмна улица, която ни извежда до главния път през селото.

02 (0.2 км) – Включваме се в главната улица (двулентов път) наляво и нагоре. Караме само по основния път, докато напуснем Железница.

03 (2.0 км) – Вляво е разклонът за с. Плана, вдясно е ханче „Брезите“. Ние караме още малко направо.

04 (2.4 км) – Достигаме паркинг и обръщало на автобус №69, разположен в една вилна зона. Вдясно има няколко улички към къщите – поемаме по тази, която е в далечния край на площада.

05 (2.5 км) – Наляво има черен път (служещ като улица), ние караме направо.

06 (2.6 км) – Още една улица се отделя надясно, ние следваме черния път нагоре в гората.

07 (3.2 км) – След един-два завоя пътят се разделя на няколко ръкава – следваме най-левия, който е и най-полегат.

08 (3.8 км) – Пътят отново се разделя на няколко ръкава по склона нагоре – и отново караме по най-левия, който е най-полегат, но и най-слабо използван.

09 (4.5 км) – Има занемарен черен път вляво, пропускаме го.

10 (4.9 км) – Пътят се съединява с по-стръмния, който идва отдясно. Продължаваме наляво по основния път, като пропускаме разни стръмни преки пътища вляво и вдясно.

11 (5.9 км) – Наляво и надолу има черен път, пропускаме го.

12 (6.0 км) – Още един занемарен черен път се отделя вляво, пропускаме и него.

13 (6.4 км) – Наляво и нагоре има пряк черен път, но ние караме по основния път направо, който се изкачва по-плавно.

14 (6.9 км) – Отдясно идва стръмен черен път и се съединява с нашия. Продължаваме нагоре през приятен „тунел“ между млади борчета.

15 (7.5 км) – Кръстопът, продължаваме направо и нагоре. След малко пътят става много стръмен и вероятно ще трябва да се бута.

16 (7.9 км) – Вдясно има пътека към заслона, който вече се вижда. Можем да го достигнем и по нея.

17 (7.9 км) – А може и по затревения черен път 20-30 м по-нагоре. По него първо минаваме първо покрай новия и по-голям заслон, а след това достигаме „оригинала“ – малката къщичка, боядисана свежо в синьо и бяло.

В тази т.17 трябва да решим дали искаме да използваме бонуса. Ако да, оттук нагоре ни очакват 400 м бутане, като в т. bonus-01 сме надясно по основната пътека, а в т. bonus-02 трябва да намерим тясна пътечка в хвойната, маркирана със син цвят. По нея се спускаме стръмно с къси завои през гората и излизаме при заслон „Синята стрела“.

18 (8.1 км) – Заслон „Синята стрела“. Чудесно и логично място за почивка, след което започваме спускането по тясна горска пътека, започваща точно под заслона и вървяща по периферията на гората.

19 (8.3 км) – Излизаме на по-широка ATV пътека, идваща отдясно. Продължаваме по нея надолу – тук участъкът е гладък и скоростен.

15 (8.5 км) – Отново сме на кръстовището в т. 15, този път сме наляво по пътя, по който се изкачихме, но този път в посока надолу. След това в т.14 пропускаме стръмния черен път, но трябва да намалим и да гледаме внимателно, за да не изпуснем скритата пътека надолу.

20 (9.2 км) – Тя се отделя от пътя наляво и се спуска право надолу по склона с леки завои. Стръмна е, но е сравнително равна като настилка.

21 (9.5 км) – Пътеката се включва в черния път отляво – продължаваме по него надолу.

22 (10.0 км) – Излизаме на основния черен път, по който се изкачихме. 20-30 м по-нататък, в т. 10, продължаваме спускането по прекия черен път, който е и по-често използваният (а не по този, по който се изкачихме, заобикаляйки).

23 (10.7 км) – Пътят се раздвоява, пропускаме десния и продължаваме спускането направо.

24 (10.8 км) – Пресичаме друг черен път, идващ отляво. Продължаваме направо и надолу, но съвсем бавно, за да не изпуснем следващата пътека.

25 (10.8 км) – Тя се отбива едва забележима наляво в гората, на около 30-40 м след пресичането на двата пътя.В началото е стръмна, но гладка, после наклонът намалява.

26 (11.2 км) – Излизаме на приятна поляна, пресечена от доста пътища и пътеки. Отдясно идват два черни пътя, направо продължават също два в посока Железница, преваляйки хълма пред нас. Ние обаче трябва да завием наляво към близката гора.

27 (11.3 км) – Точно по границата на гората търсим пътеката, която се спуска през нея наляво (пропускаме някакво стръмно и изровено подобие на пътека право надолу, прокарано от мотори и ATV-та).

28 (11.4 км) – След десен завой пътеката се разделя на две. Можем да минем по широката и стръмна, но по-лесна пътека вдясно, но по-хубавата, тясна и технична пътека е наляво между дърветата.

29 (11.6 км) – В крайна сметка излизаме на едно от най-известните места за отдих на Витоша – поляните над Железница. Отдясно идва Обиколната алея, пред нас е реката с множество беседки, пейки и маси за почивка. Трябва да пресечем реката по някое от мостчетата.

30 (11.7 км) – От другата страна на реката има черен път, който надясно се спуска към Железница. Ако не искаме да караме по трудната завършваща пътека, а предпочитаме по-лесен терен, можем да се спуснем по този път. Маршрутът обаче продължава пак надясно, само че по Обиколната алея, която е непосредствено над пътя, успоредно на него, само че следва хоризонтала.

31 (12.4 км) – Преди Обиколната алея да направи един широк ляв завой, трябва да намерим тясна пътека надясно и надолу. Тя се спуска със серпентини надолу към Железница.

32 (12.7 км) – Излизаме на черния път, идващ от поляните горе. По него се спускаме до т. 33, т.е. до главния път и по него караме наляво до т. 34 (12.9 км), където се спускаме по стръмна улица надясно към площада.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>