Каране, носене и залитане от Черни връх до Железница

Всъщност от Черни връх до Железница е само единият вариант на този маршрут за спускане. Другият е от Алеко до Железница. Ще опиша и двата, защото същността им е един стръмен черен път от Железница до х.Физкултурник. Това е един от най-стръмните пътища, които съм виждал и ако на други места съм срещал отделни участъци с подобен наклон, то никъде не съм виждал път, който да е постоянно толкова стръмен. Всичко това никак не е случайно, тъй като от Железница през х.Физкултурник е най-прекият маршрут до Черни връх.

Въпросният черен път е много разнообразен. Той често се разклонява, след което се събира отново, като отделните му „ръкави“ са понякога съвсем различни като терен. Пътят има доста чакълести участъци, също и почвени, а на едно място в гората е толкова изровен, че на практика се кара по една пътека, образувана между дърветата и единия от дълбоките коловози. Като цяло маршрутът е много бърз и в комбинация със стръмния наклон и твърдата настилка става доста опасен на моменти. Препоръчително е да сложите всеки протектор, до който успеете да се доберете. Аз самият съм минавал по него и с твърдо колело, виждал съм и други да го правят, но колкото по-добро е колелото ви, толкова по-хубав ще ви се стори, защото тук зависимостта мужду вашите възможности и тези на колелото ви е наистина тясна. Въпреки че карането не може да се нарече лесно (но пък определено не е и трудно!), не познавам човек, който да е минал по този път и да не му е харесало. Затова си струва да го опитате.

Пътят обаче тръгва от х.Физкултурник, така че първо трябва да стигнете до нея. Можете да го направите по два начина – във всички случаи има много носене! Първият вариант е да идете по пътеката от Алеко до хижата. Тръгва се от Алеко към пистата Витошко лале по асфалтирана алея, която е горе-долу равна. След Лалето алеята се превръща в пътека и скоро се разделя на две. Наляво и надолу ще стигнете до подножието на Лалето и оттам към Симеоново (този маршрут го има публикуван в сайта още от 2001 година), а направо и нагоре е пътеката за х.Физкултурник и Железница. До хижата половината път е носене през всякакви камънци, а другата половина е каране, но не винаги надолу. За мен тази част от маршрута е едно истинско мъчение, но се подлагам на него заради спускането от х.Физкултурник. Успокоението (малка компенсация за „мъките“ ви) е, че от пътеката се разкриват чудесни панорами във всички посоки. От Алеко до хижата се стига за около час и половина.

Вторият вариант е от Алеко да се качите до Черни връх и оттам да се спуснете до х.Физкултурник и после към Железница. Този вариант е по-тежък във физическо отношение. До Черни връх си е много як баир, по който се кара или бута по ваше желание – минава се по пътя нагоре от станцията „Голи връх“ на двуседалковия лифт от Драгалевци. Ако работи Романски лифт, можете да преодолеете по-голямата част нагоре и с негова помощ. Като стигнете върха има табели, които указват в коя посока е пътеката за Железница. Тя е маркирана и с високи метални колчета, така че не е никакъв проблем да се следва. В началото е сравнително равна и ако е валяло много, можете да се натъкнете и на мочурища. Следва техничен нанадолен участък с много камъни и завои. После е отново равна и там трудно се кара, но не е невъзможно, само че на ниска предавка. Стига се до места, на които трябва да носите колелата през едни камънаци, после пак ту може да се кара, ту трябва да се слиза. В крайна сметка пътеката се засича с пътеката от Алеко и двете продължават надолу към хижата, която е близо до това място. Тук вече пътеката е значително по-бърза, но има и коварни места. При едно каране по маршрута паднах точно на едно такова и замалко не си счупих велокомпютъра – както си карах, край едно поточе най-ненадейно предното ми колело затъна до главината в едно мочурливо място, при което аз пък затънах до лакти, колене и уста в калта. Сигурен съм, че можете да си представите гледката…

Именно в участъка от Черни връх до х.Физкултурник има и носене, и залитане, а са възможни и падания (не дай Боже!). Всъщност от Алеко до хижата също ги има тези неща, така че разликата в техничността не е голяма и е най-вече в натоварването (физическо), тъй като стигането до Черни връх без лифт не е лека работа. Въпросът е дали си струва да се минава през върха. Аз лично исках да опитам и оттам, затова го направих и определено мога да кажа, че за мен лично си струва да избутам 500м надморска височина по път, защото после поне е нанадолно и повече се кара, отколкото се носи. Както вече казах от Черни връх до х.Физкултурник е много технично – въпреки че обичам такива пътеки, не бих нарекъл тази хубава, защото карането е насечено от твърде много слизания. И все пак аз лично предпочитам това пред носенето и бутането по леко нанагорнище през купища камънаци, което го има долу. А кое е по-хубаво за вас – това трябва вие да си прецените.

За мен най-хубавото е от х.Физкултурник надолу. Бих го определил като скоростно и същевременно технично, защото се изисква и много внимание. В противен случай падането е твърде вероятно и не много приятно, особено на чакълестите участъци. По този път излизате право в Железница, но близо до селото, като стигнете до едни обширни поляни край реката, която минава през Железница, можете да се отклоните по Обиколната алея и от нея да слезете по някоя друга пътека било в Железница, било в Бистрица или Симеоново.

Както виждате, вариантите са много и именно затова маршрутът не е описан със скици и километри. Както казах, още от х.Физкултурник надолу пътят започва да се раздвоява, разтроява и после пак да се събира в едно и всеки вариант е различен от другия, а мисля, че не е редно да ви насочвам към избран от мен път – най-добре е вие сами да си го изберете. Характерна особеност на пътя е, че се променя буквално с всяка изминала година – там където е имало пръст, тя често бива измита и изровена от водите, стичащи се по стръмния склон, но пък за сметка на това се появяват нови разклонения на пътя и т.н. Иначе няма никакви сложни или объркващи кръстовища, така че скиците и описанието по километри са просто излишни. А и кой ще гледа километрите, когато велокомпютърът му показва скорост 50км/ч.!

И при двата варианта на маршрута си вземете вода, защото носенето и бутането не са лесна работа. Ако минете през Черни връх, всичко в чайната ще ви се стори безкрайно вкусно и дори да сте си взели сандвич, сигурно ще пожелаете и една топла чорба към него. Макар да си знаете, ще ви напомня за Черни връх да си вземете и дрехи, тъй като в планина времето се променя буквално за 15 минути. И за да не ставам прекалено досаден с напътствията, ще ви дам само още едно: опитайте това спускане!


 Пътеката от Алеко до х.Физкултурник е пълна с камъни, корени и други препятствия. В това нямаше да има нищо лошо, ако пътеката беше само надолу, но за съжаление голяма част от нея е равна или нагоре и тогава мъката става наистина голяма.

 

Един от малкото участъци на пътеката Алеко-х.Физкултурник, по които може да се кара нормално. Въпреки многото носене и бутане обаче, гледките по време на почивките винаги носят успокоение и наслада.

 

Този участък от черния път надолу е един от най-трудните – камъните са големи и се пързалят неистово под вас, наклонът е достатъчно стръмен, за да ви кара да стикате здраво спирачките, а това ви прави още по-нестабилни върху едрия и дълбок чакъл. Това изпитание обаче може да бъде избегнато, като се тръгне по един друг разклон на пътя, който е още по-стръмен, но поне има пръст (все още).

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>