През пролетта и есента по-ниските планини, особено разположените на юг, каквато е Странджа, стават особено привлекателни. Този маршрут ни бе изпратен съвсем наскоро от наш читател и бързаме да го публикуваме, докато му е сезонът. Както повечето маршрути в Странджа (доколкото сме чували, защото все още не сме имали време да се запознаем с тази планина), този също е лесен от гл.т. на терен – кара се само по асфалтови и черни пътища, свързващи множество малки села и виещи се през хълмистия пейзаж около тях. На някои наши читатели това може да се стори скучно, но със сигурност ще има и велотуристи, които търсят точно подобна разходка. Всъщност по-смелите изследователи могат да приемат този маршрут само като отправна точка, като нещо преминато и проверено, върху чиято основа могат на място да потърсят допълнителни връзки и варианти. Благодарим на автора, че сподели с нас това описание!
Натиснете върху картата за отваряне в по-голям размер
Представям ви един маршрут в относително рядко посещаваната югоизточна България, Странджа. Той започва от Ямбол и приключва в Бургас с обща дължина около 160 км. (или Tour de Fuck`ya по името на едно от селата). Ние ги минахме за три дни с доста бавно темпо. Дава възможност за опознаване на един отдалечен от големите градове край на България, част от който се намира в граничната зона, поради което до преди 20-тина години е бил трудно достъпен.
Ден 1
Ямбол-Факия (Ямбол – Калчево – Победа – Челник – Тамарино – Саранско – Каменец – Стефан Караджово – … Факия)
До Ямбол пътувахме с ескпресния влак за Бургас от София, който потегля в 6:30. В него има специализиран вагон за превоз на велосипеди, цената е 2 лв на колело. От гара Ямбол се тръгва по ул. „Пирин“ до ул. „Търговска“, после по нея до околовръстното, а оттам направо към село Калчево. Оттам продължихме към Победа и Челник, тъй като получихме информация в Ямбол, че поради ремонт на пътя Ямбол-Елхово цялото движение е пренасочено по пътя, по който смятахме да минем, а именно Калчево-Каменец-Стефан Караджово. От Тамарино се върнахме към предварително начертания маршрут и пътувахме, изкачвайки се, до Стефан Караджово (родното село на Стефан Караджа). Пътят навлиза в най-северните гънки на Странджа. От Стефан Караджово до Факия пътят го изминахме в товарен бус поради умора в част от състава, но препоръчвам Стефан Караджово-Ружица-Вълчи извор-Горска поляна-Момина църква-Факия, а не Е79.
Ден 2
Факия-Младежко (Факия – Голямо Буково – Голямобуковски манастир – Близнак – Младежко)
От Факия за Буково се кара през стопанския двор на Факия и после по черен път, който е в добро състояние за колоездене, само в средата на маршрута, където се предполага, че движението от двете села е минимално, беше доста обрасъл с трева (но си личеше че коли или каруци минават от време на време, понеже тревата беше полегнала и по-малко). Вода по пътя няма. Не се правят никакви отклонения, следва се главният черен път, посока изток.
Пътя от Факия за Буково
Това са гледки от пътя Факия-Буково
От Буково се продължава в посока манастира (единствения действащ манастир в Странджа), дядовците от кръчмата на площада ще ви упътят кое точно разклонение да хванете, но няма как да сбъркате, ако се насочите към най-големия баир. Пътят към манастира е стръмен и рязко се изкачва след Буково, асфалтов, като на места във високата част асфалтът се губи. След големия баир има хубава, чиста чешма.
Част от Голямобуковския манастир
От манастира по ситен трошляк се стига до разклона за Тракийци (население 7-8 души). Предполагам, че има пътека от самото Тракийци за Близнак, но по указание на един човек от селото, а и на тебелата на разклона, според която Близнак е на 5 км, завихме на ляво и не след дълго каране по равно и спускане стигнахме Близнак. Държи се главният черен път. В Близнак има магазин, който обикновено отваря вечер около 6, но магазинерката Милка Славова с радост ще ви отвори, продаде каквото желаете и нагости по което и да е време. Просто питайте за нея някой от трийсетината жители. Магазинът е добре зареден – има консерви с пастет, хляб, зеленчуци (домашни), бира и други храни от първа необходимост.
От Близнак пътят продължава по асфалт с равно и после изкачване до едно отклонение от него по черен път. То се намира на високото, след като сте минали три малки рекички (мостчета), вдясно. (Спокойно, ако го пропуснете, ще стигнете до кантона, където отчетливо ще видите черен пътя надясно.) След около стотина метра се стига до друг, по-хубав черен път. Завива се надясно (надолу) и по него, все спускане, се стига до Младежко. Пътят е в Частно горско стопанство Босна, към края на август 2011 беше току-що изравнен и изчистен с трактор и много удобен за каране. Вода по пътя няма.
Пътя за Близнак
Около изворите на река Младежка
Ден 3
Младежко – Индже войвода
След нощувка у Иван готвача и като посетихме красивата местност на изворите на река Младежка и пещерата при тях (в която имало езеро, но благодарение на това, че си оставихме челниците у Иван, не успяхме да го видим) се спуснахме плавно по река Младежка до пътя Бургас – Малко Търново. От там хванахме наляво към Босна. Дотам е продължително изкачване. Тъй като Босна е най-високото място там, след нея до разклона за Индже войвода е едно приятно спускане. В Босна не може да се разчита за вода, чешмата не течеше. От разклона за Инджето долу до реката е едно много приятно, бързо и рязко спускане.
Ден 4
Индже войвода – Крушевец – Маринка – Твърдица – Меден Рудник – Бургас (център)
Пътят от разклона при Инджето до Крушевец е почти изцяло спускане. Асфалтът е нов, от това лято, и се кара доста леко. От Крушевец до Маринка също е приятно-равно и спускане. Чешма има на площада в Крушевец. От Маринка до Твърдица е кратко, преди Твърдица има малко изкачване. След нея – по-голямо, но последното. От там е лудо спускане към Мандренското езеро и Меден Рудник.
Забележка: Може да се обединят третият и четвъртият ден в един и така да се стигне още същия ден до Бургас.
