Амбарица

Все не намирам време да драсна няколко реда за някое наше каране, ама за това си заслужава.

Та идеята е следната – ние тръгнахме от Габрово раничко, към 6:30 сутринта и оставихме колите в с.Орешак. Метнахме раничките на гърба, а ние на колелцата, и поехме през гр.Троян към Беклемето. Много хубаво баирче. Изкачване по асвалт – само 26км (от центъра на Троян). В началото има чешма вляво от пътя, след табелата Бели Осъм. По средата на изкачването има друга (водата е мътна от време на време). На Беклемето има „капанче“, а накрая, преди да се отделим от асвалта, наляво е последната чешма преди заслон Орлово Гнездо.

Втори вариант на изкачването: няколко километра, след като се „блъснеш“ в баира, отдясно има Римски път, по който не съм минавал. Досега никой не е пожелавал да го минем заедно (сещам се за един човек, който с удоволствие ще го изследва).

Горе асфалтът минава на 1540м н.в.

Оттам се тръгва по маркировката Ком – Емине. В началото има асфалтов път, километър и малко, който води до Арката. Там, където пътят прави десен завой, се продължава наляво (направо) по черния път и маркировката, която върви до пътя и подсича билото отляво (от север). Там вероятността да се объркате е голяма, така че внимавайте (има пътчета наляво и надясно). След километър има разклон, на който има Паметник на загинал планинар. Посоката е надясно, на югоизток – пътят върви съвсем леко нагоре и после кратко надолу до заслон Орлово гнездо (за тези, които не са ходили отдавна, „няма да го познаете“). Следва леко спускане, минава се покрай гората (посока запад за кратко), една локва, която може да се заобиколи и от двете страни. Леко изкачване, където накрая е трудно да се кара от камъните и след леко спускане по камъните сте на хижа Дерменка.

Хижата е супер! Има и хапване. И много хора с мотори. Ние затова не спряхме там.

Тук пътят прави десен завой и поема надолу (югозапад) за кратко. После продължава пак на изток в гората. Първо по равно и после каране нагоре, което по-късно преминава в тикане. Много е неприятно до набирането на височина 1700м. От голото и много остро връхче се разкрива гледка във всички посоки, включително и към нашата цел – Амбарица (посока изток, най-голямата камара).

Следва не толкова тежък участък. Посоката е само на изток. Първо е яко пускане около 500м по изровен път, който продължава и леко нагоре и влиза в гората. Така до х.Добрила се кара в гора по зимната маркировка Ком – Емине. На едно място има разклон за х. Незабравка. Мястото е почти открито, не мисля, че може да се обърка (около 7км от х.Дерменка). Разтоянието от х.Дерменка до х.Добрила е 10км. Хижата е много хубава. Както в Дерменка, има хапване и пийване. Ние не можахме да хапнем, защото бюфетът не работеше, ама айде, баир ни чакаше! Последният за това каране.

От хижата наляво има два пътя.

Левият е пътека, която подсича върха. До това каране винаги съм минавал по нея. В началото е страхотно спускане около 500м. После обаче почти цялата е носене и тикане. Минават се няколко дерета и се излиза на около километър преди хижа Амбарица.

Та ние хващаме пътя, ако въобще може да се нарече път, стръмно нагоре по пилоните на зимната маркировка. Пътеката върви по-леко, но целта е същата, а колелото е на рамо или на гръб… Посоката е право към вр.Амбарица, към който се разкрива гледка след първото изкачване и излизането от горския пояс. Изкачването до върха е около час. По пътеката се разкрива гледка на изток към върховете Ботев и Купена, а от билото панорамата е прекрасна. Там починахме, похапнахме. Кой каквото имаше, сложихме – каски, протекции – и „юрууууш“ надолу.

От връх Амбарица посоката е Малката Амбарица (връхчето, което е на изток). Там вече се отделяме от коловете на Ком – Емине и сменяме посоката на север. Първо пътеката е много стръмна, после към хижата става по-скоростна. От хижа Амбарица надолу се влиза в гората. Около километър и половина след това се стига до един разклон. Надясно пътят е стръмен, с дължина около 4км, на места е с много големи коловози, образува ли се от пороите. Ние обаче този път минахме направо (към „папратлива поляна“) и по-добре! Пътеката е тясна, с много корени и на места и камъни, „много готина“. Целта ни е, по думите на хижаря Дончо, да стигнем до „една ограда и вишка и оттам нататък става път, по който може да карате един до друг и да си говорите“. Да, ама не! Маркировката продължава наляво, а ние продължихме по поляната към вишката и оттам надолу започна въпросният почвен път. Той е широк, много скоростен, с доста серпентини и постепенно сменя посоката си на юг, но на места се пресича от доста дълбоки вади (на една от тях аз паднах). Там почти на всичките хидравликите ни завряха, даже имаше и полет „като на анимация“, по разказа на Попа. Стига се макадам, там се прави почти обратен завой наляво и отново се поема посока север и надолу, но не така стръмно. По-нататък се стига пак разклон за бившата хижа Яворова Лъка, посоката е само надолу. Стига се една ограда на вододайна зона. Пазачите не са ни правили проблем досега. По-надолу се появява и асфалт и се стига първо до ВЕЦ „Черни Осъм“ и след това и селото, където се пресича реката. След кратко спускане се стига и Орешак. Още в началото е Троянският манастир и по-надолу стигаме до колите в центъра. Пооправяне, товарене на колела и обратно към дома.

Равносметката е:

Общо разстояние: 87км

Асфалт: 40км (26км изкачване)

Най висока точка: връх Амбарица – 2166м н.в.


Снимки от маршрута:


Тук се отделя римския път (втори вариант за изкачване) към Беклемето


Арката. Зад нея се вижда вр.Вежен.


Паметник на загинал планинар


Заслон Орлово гнездо


Хижа Дерменка


Тук е стръмният участък с тикането до набиране на височина 1700м


Отзад е разклонът за х.Незабравка


Хижа Добрила отдалеч


Към вр.Амбарица


Изглед от билото


Изглед от билото


На връх Амбарица


Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>