Осогово 2

Октомври е! Време е за Осогово. Една планина, която с всяко следващо посещение ми харесва все повече и повече! Място, което предлага чудесни възможности за ХС излети – от мързеливи разходки по лек терен до приключенски карания, които не са за всекиго. За да направя нещата по-кратки за мен и по-дълги за вас, услужливо ще ви насоча към две статии за премеждията ми по тези баири до момента, които показват различни лица на планината, издигаща се над Кюстендил – „Осогово – любов от пръв поглед“ и „Другото лице на Осогово“.

Наскоро се докоснах до нея за трети път. И отново бе различна. Като техничност теренът бе от най-леките – хубави черни пътища. Изкачванията обаче си бяха сериозни, на места доста стръмни, но все пак в рамките на нормалното. С други думи, каране, което е поносимо за всеки, който вече е натрупал някаква физическа издръжливост, без да се изискват кой знае какви умения при спускането. Не случайно този път маршрутът е разработен по малко по-особен начин – описан е като двудневен, защото ние подходихме по този начин, но за много от по-тренираните колоездачи няма да е проблем да го направят и за един ден, така че и това е отчетено. Ако изберете да го минете „харабийската“, с преспиване (съпроводено, разбира се, с ракийка, салатка и скара), основните възможности за нощувка в района са хижа „Осогово“ и хотел „Три буки“, кръстен на едноименната местност. Има и няколко почивни станции (поне на такива приличат), но за тях не знам какъв е режимът на ползване. През лятото вероятно не е проблем да се спи и на палатка, но сега вечерите са студенички. Ако пък решите да се пробвате за един ден, желателно е да тръгнете от Кюстендил достатъчно рано, особено сега, когато дните са по-къси. В крайна сметка данните за прехода са пред вас, би трябвало вие най-добре да можете да си прецените възможностите.

Причината да бързам с публикуването на този маршрут е само една – за мен есента е най-подходящият сезон за посещение на Осогово. Нереално красиво е! Снимките може би ще ви помогнат да се убедите в това, но не могат за заменят реалните възприятия. Затова реших, че ако времето до края на октомври се задържи така приятно, може би ще има желаещи да направят това каране.

Маршрутът е кръгов, с начална и крайна точка гр.Кюстендил. Най-прекият път от него до местността Трите буки е по хубавия асфалтов път с дължина около 18км. Ние обаче не обичаме много асфалта, особено когато е стръмен, затова избрахме малко по-обиколен и интересен вариант за изкачване. Вярно, че не е по-лесен, вярно, че половината от първия етап следва шосето (неизбежно е!), но въпреки това си струва. Все пак, ако сте решили да минете маршрута за един ден, пътят Кюстендил – Трите буки е най-пряк и бърз, имайте го предвид. Вторият етап следва жълта туристическа маркировка, която обаче е така нанесена, че в половината случаи, и то по-важните, на нея изобщо не може да се разчита. Затова трябва да имате карта на планината и да я гледате внимателно в случай на нужда. Хубавото на втория етап е, че предлага няколко възможности за скъсяване на маршрута, ако започне да не ви стига времето. Едната е при достигане на Предела да се спуснете наляво в долината на Манастирска река, друг вариант за „бягство“ е при 16,68км (ден 2) да се спуснете по пътя наляво в долината на Новоселска река (все пак имайте предвид, че този път не е проверен, но изглеждаше хубав и редовно използван). Не забравяйте да се екипирате хубаво, защото колкото и приятно да припича слънцето, ветрецът по откритите части също „бръсне“ добре.

За начална точка в Кюстендил избрах Съдебната палата, защото срещу нея има платен паркинг, където оставяме колите си. Намира се на главната улица, в централната част. С питане ще я намерите най-лесно. Нулирайте километражите си и тръгнете в посока Гюешево (пътят към София остава зад гърба ви).