Лакатник 2

Това е един чудесен и разнообразен пролетно-есенен маршрут в района на с. Лакатник (Искърското дефиле), който обаче се отличава с голяма сложност в навигацията при спускането. Дори когато го карах за трети път, пак имаше моменти, в които се чудех кои са правилните пътища или пътеки, тъй като повечето от тях не се ползват често и си приличат като храстите в гората, между които се провират. Въпреки това има и добра новина – дори да объркате пътя, неминуемо ще излезете някъде в Искърския пролом, близо до Гара Лакатник, откъдето започва карането, така че най-лошото, което може да ви се случи, е леко „храсталясване“ и упражнения по ориентиране.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Гара Лакатник, паркинга на главния път, под Лакатнишките скали
Дължина: 28 км
Денивелация (изкачване): 900 м
Продължителност: 4-5 часа (с по-бавно темпо и дълги почивки)
Вода: 2-3 л
Храна: За половин ден, в хижата не може да се разчита
Терен:
– асфалт – 10.4 км
– черни пътища – 14.7 км
– пътеки – 2.9 км 
Таблица на маршрута
Легенда и упътване за използване на таблицата
GPS следа във формат gpx

Както и при другите маршрути в този район, началото е от паркинга на главния път за Мездра, намиращ се под Лакатнишките скали, срещу едно заведение, което се казва „Пещерата“ и което горещо не ви препоръчвам, заради неговия собственик, носещ затрогващия прякор „Мърльо“. Ако сте посещавали тези места преди, паркингът вероятно ви е познат – голям е и се намира вдясно, от страната на реката. Началната точка е избрана с оглед удобство за хората, идващи с автомобил. Другият вариант е с влак – тогава все пак е добре да се разходите от гарата до въпросния паркинг, за да можете да следите правилно разстоянието от началото.

Този път действието се развива на отсрещния бряг на реката, по склона към с. Лакатник и хижа „Тръстеная“. Първата част на маршрута представлява изкачване до тези две цели, следва кратко и приятно каране по равна част на билото и спускане по черни пътища и някои скрити пътеки обратно до Гара Лакатник.

Звучи просто и от гл.т. на физическо натоварване това е горе-долу вярно. За добре подготвени колоездачи маршрутът ще е приятна разходка, у други може да предизвика приятна умора, но във всички случаи е далеч от понятието „тежък“. Въпреки сравнително стръмния асфалт в началото, черният път след с. Лакатник е с плавен и приятен наклон и като цяло изкачването се понася добре. Може би заслуга за това има и фактът, че досега винаги съм минавал по този маршрут в хладни пролетни дни – предполагам, че през лятото нещата биха изглеждали другояче. Горещите летни месеци обаче не са идеалният сезон за това каране, макар че и тогава то няма да е неприятно. Заради бързо изсъхващите пътища и пътеки маршрутът е препоръчителен пролетни и есенни дни.

Спускането, както казах, е малко трудно за проследяване. Занемарени черни пътища и пътеки, преплитащи се с други такива, могат да поставят на изпитание уменията ви по ориентиране. Що се отнася до техническата трудност, теренът определено е по-лек от пътеките, описани до момента по отсрещните склонове, но и тук има технични и трудни участъци. Не прекалено, но достатъчно, за да принудят по-неуверените да слизат на някои места. Като цяло маршрутът не е подходящ за съвсем начинаещи, но определено не е и много труден надолу. През повечето време пътеките са средно технични, като първата е доста тясна (оттам идва трудността на моменти, когато стане и стръмна), а втората първоначално е бърза и широка, а след това става стръмна и пресечена, но пак достатъчно широка, че да можете дори да си избирате различни линии.

В с. Лакатник не съм забелязал чешма (не съм и търсил), така че сигурен водоизточник има чак при хижа „Тръстеная“. В хладни дни и 2 л са достатъчни за целия маршрут, в топли обаче е по-добре да си вземете 3 л. Що се отнася до храната, количеството зависи от това колко време смятате да прекарате в планината. В хижата не може да се разчита на храна. При поддържане на добро темпо, маршрутът може да се мине и за три часа – в такъв случай и един сандвич или енергийна вафла ще са достатъчни. От друга страна, по пътя има няколко приятни места за почивка, така че ако това е целта ви, можете и цял ден да се „размотавате“.

За съжаление нямам хубави онагледяващи снимки за този маршрут. При нито едно от каранията нямаше условия да направя такива при спускането, а повечето кадри от изкачването, които имам, са от едно зимно каране, т.е. снежни. Все пак завършвам с една снимка, която показва на какви гледки ще се натъкнете, карайки по маршрута:

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>