Странно, не знам как да започна описанието на един от най-хубавите маршрути край София…
Може би причината се крие в особеностите на това каране. Формално погледнато то има и изкачване и спускане, т.е. прилича на крос-кънтри, но най-вероятно ще се хареса предимно на хората, обичащи дългите спускания, каранията в диви и отдалечени местности, както и високопланинските терени. И макар профилът да показва явен превес на спусканията, в действителност маршрутът е доста натоварващ във физическо отношение, защото тук реално е описана само половината от него. Защо ли? За да имате избор да го продължите според желанията и възможностите си. Крайната точка е пред ханче „Брезите“ над Железница, откъдето имате поне три варианта за прибиране към София. Най-лесният е по шосето през Железница и Бистрица, ако ви е омръзнало или сте се уморили повече от очакваното. Втората възможност е да „хванете“ Обиколната алея, която ще ви осигури още двайсетина километра пресечен терен. В тези случаи общата дължина ще достигне около или над 60км. Най-предизвикателният вариант е да се приберете през Плана, например по някой от маршрутите, завършващи при Дяволския мост – тогава ще добавите още денивелация в посока нагоре и около 10км допълнителни спускания по пътеки, които отдавна са се доказали като „класика в жанра“. Е, и разстоянието вероятно ще достигне 70 или повече километра. Ако ви е станало интересно, следват подробностите…
| Изходна точка: хижа „Алеко“, Витоша
Дължина: 36 км Денивелация: 705 м За начало на маршрута избрах х.Алеко – място, до което би трябвало да можете да стигнете без проблем, ако някога сте се качвали на Витоша. Вариантите за транспортиране дотам са с автомобил (ако има кой да го върне обратно), автобус №66 или лифт. Нулирайте километражите си някъде около входа на хижата. |
|
 |
|
Когато нарекох маршрута „един от най-хубавите“ край София, трябва да направя две уточнения: първо, става дума за личното ми мнение, което може да не съвпадне съвсем с вашето и второ, дължи се най-вече на дългото спускане и красивите панорами. Що се отнася до двете изкачвания, те успешно си съперничат в категорията недолюбвани от мен участъци. Първото е добре известно – черния път от Алеко до Черни връх, чиято каменна настилка е толкова неравна, че е спорно дали има смисъл да се опитвате да карате на някои места. „На младини“ виждах някакво предизвикателство в това да го „извъртя“ до горе, но напоследък просто се надявам, че ще оставя тази отсечка по-бързо зад гърба си и се наслаждавам на изгледа към София и части от Витоша. Целта, разбира се, си заслужава, дори само заради престоя в чайната на Черни връх, където можете да се подкрепите. Следва кратко технично спускане и няколко километра по Черното плато в югоизточна посока, които са предимно равни или леко нанагорни и са същинско предизвикателство за хората с твърдаци заради многото буци. Като цяло цяло маршрутът е много по-приятен, ако сте с двойно окачване и колело, „настроено“ за по-трудни терени. Като достигнете вр.Ярловски купен, време е да сложите допълнителната защитна екипировка (препоръчително е да носите наколенки за това каране) и да преодолеете повече от 1000м за около 10км. Първо се кара по високопланинска пътека, проправяща си път през треви и ниски храсти – грапава, технична и на места криеща изненади. В зависимост от велосипеда и уменията ви скоростта на каране може да варира в доста сериозни граници. Има червена маркировка. След това се продължава по скоростен черен път, който ви отвежда в с.Ярлово, където има какво? Кръчма! За съжаление след всички тези хубави неща отново е време за изкачване до вилна зона Ярема. Макар че наклонът никак не е голям (има дори и кратки спускания), този участък никога не ми е харесвал – монотонно въртене по черни пътища сред полето директно под слънчевите лъчи… в общи линии е просто придвижване до следващата точка без особено настроение. Спускането от Ярема до Железница е по асфалт, но има и някои алтернативни варианти, за които ще стане дума в таблицата на маршрута.
За мнозина оценката за техничността и натоварването, дадена по-горе, ще се окаже пресилена, но предпочетох да се застраховам, за да не остане някой разочарован по южните витошки склонове. Сами можете да прецените, че 700м денивелация не са никак много, но и двете изкачвания могат да подействат демотивиращо на мнозина. Що се отнася до спускането, с подходящ велосипед то не изглежда никак трудно, но на много места пътеката гази директно през ниски храстчета, в завоите може да се натъкнете на скрити камъни и дупки, в долната част има трудно забележими прагове, а по черните пътища високата скорост може да ви подведе в някои от завоите. С други думи, дори трудността да не е твърде висока, опасни участъци не липсват и спускането определено не е типичното за обикновен ХС маршрут. Затова отново ще препоръчам използването на наколенки, а защо не и налакътници, ако ви се носят в раницата.
Карането по маршрута, заедно с отиването до Алеко и връщането до София отнема цял ден. Колко дълъг ще е той зависи изцяло от вас – физическа кондиция, умения при спускането, любов към кръчмите и почивките, а понякога може да се включат и странични обстоятелства като повреди, какъвто беше случаят при описването му – тогава един човек в групата ни остана без предавки, което ни забави при второто изкачване и се получи чисто каране около 4 часа (обаче с пътуването от/до крайните точки, спиранията за отдихи снимане, посещенията в чайната и кръчмата и ремонтите излезе повече от 10 часа!). Това предполага да си носите достатъчно храна. Водата също не бива да се пренебрегва – от Алеко до Ярлово има една чешма по Черното плато (плюс бутилирани напитки в чайната на Черни връх), в Ярлово има вода и е хубаво да попълните запасите си, защото следващата чешма е в Ярема, т.е. след изкачването. Другите предупреждения са свързани с откритостта на маршрута – повечето пътеки и пътища вървят по голи склонове и поляни, така че използвайте слънцезащитни средства, а ако времето е лошо и има опасност от дъждове и/или гръмотевици, по-добре опитайте другаде. Освен това районът е доста див и пуст, така че карайте с нужната предпазливост, за да избегнете лоши падания и контузии.
И последно важно уточнение: имайте предвид, че описанието не е толкова подробно, колкото в повечето други маршрути. По повечето пътеки има маркировка и навигацията като цяло е доста улеснена, затова някои отклонения, които очевидно не са в правилната посока, не съм ги описвал. Ако четете внимателно обясненията в таблицата и си отваряте очите, няма къде да се объркате.
Таблица на маршрута
GPS следа във формат gpx
Легенда и упътване за използване на машрут
{gallery}trails_routes/route043_pics{/gallery}
