Палещото слънце

Добре, ясно ми е, че заглавието на маршрута звучи като името на индиански вожд! Но това е защото това „кръгче“ из Лозенска планина си има своята история. За първи път попаднах на основния черен път, описан тук, при едно изгубване. Бързата справка с картата разкри, че по него би могло да се стигне чак до мина Чукурово. Тогава нямахме време за подобна разходка, но още на следващата пролет решихме да пробваме. Избрахме безветрен слънчев пролетен ден, разчитайки че слънцето ще ни топли приятно, тъй като пътят върви предимно по открити места и през рехави горички. Оказа се, че сме отишли твърде късно – слънцето наистина топлеше, но малко повече от необходимото – имахме чувството, че температурата се е покачила над 30 градуса и всеки момент ще получим топлинен удар. А сенчести места почти нямаше!

И така, тогава ми стана ясно, че подобно каране не е подходящо за всеки сезон, най-малко пък за лятото. Затова маршрутът се появява сега, в късна есен, когато някои може би смятат сезона за приключил, но именно такива разходки по открити склонове с южно изложение могат да сгреят тялото и душата ви. Ранната пролет също би трябвало да е подходящ момент да го пробвате. Предполагам, че дори в по-безснежни периоди на зимата маршрутът би бил караем, но това вече са „чисти спекулации“.

Снимки: Любомир Ботушаров и Димитър Щуров

Вариант 1

Изходна точка: с. Пасарел, централния площад

Дължина: 23,73 км

Денивелация: 550 м

Вариант 2

Изходна точка: с. Пасарел, централния площад

Дължина: 23,86 км

Денивелация: 650 м

Мината за лигнитни въглища „Чукурово“ едва ли покрива представите ви за красива природа, но въпреки това е интересен обект за разглеждане. Може би си спомняте, че тя нашумя и покрай кризата с боклука в София, когато се спрягаше като евентуална площадка за разполагане на балите и за изграждане на завод за преработка на отпадъци.

И така, след дългото въведение, ето малко повече подробности за маршрута:

Кара се изцяло по черни пътища. Изкачването е леко и приятно с плавен наклон, без много стръмни участъци. Има и няколко изключения, разбира се, но нищо твърде страшно. Повечето пътища, по които се кара, се използват редовно от камиони, така че са добре утъпкани и сравнително гладки, поради което маршрутът не представлява трудност в техническо отношение.

Както забелязвате, описани са два варианта. До мина Чукурово (даже до средата на обратния път) те съвпадат (вж. таблицата на маршрута). При първия отиването и връщането са по един и същи черен път – това е по-лекият вариант, както от гл.т. на натоварване, така и като терен за спускане. Той ще се хареса на хората, които търсят предимно начин да се раздвижат, без да включват елемент на риск в карането си. Разбира се, хубавият черен път и достатъчният наклон позволяват на места да се кара и доста бързо, ако желаете.

Вторият вариант включва още малко изкачване, както и по-разнообразен терен при спускането. Черните пътища тук са по-стръмни и крият повече изненади и изровени участъци. Въпреки това, дори и при него не е проблем да се кара по-бавно и сигурно, т.е. в никой случай не бих го нарекъл труден. Има и един равен участък по билото, където се налага да се справяте с непресъхваща кал, допълнително разровена от гумите на камионите.

Маршрутът не блести с някакви забележителности, освен мина „Чукурово“. Въпреки това не липсват и красиви изгледи към Витоша, а в ясен ден дори и към Рила. В това отношение карането определено е „по-красиво“ напролет, когато планините все още не са свалили снежните шапки от върховете си.

Освен че можете да се радвате на сгряващи слънчеви лъчи, по откритите участъци бихте могли да попаднете и на не толкова приятен вятър, така че съобразете облеклото си внимателно с климатичните условия в момента на карането.

Времето, за което можете да изминете маршрута, е между 2 и 4 часа в зависимост от темпото ви, броя почивки и т.н. По пътя няма чешми, затова си носете достатъчно вода, поне 2л.

На площада в с.Пасарел, където е и крайната спирка на автобус №3 (от автогара Гео Милев, средно през един час, разписание можете да намерите на сайта на СКГТ), са разчертани паркоместа за автомобили (което приятно ме изненада). Там е и едно от местата, където можете да хапнете картофки или сандвичи и да усвоите някоя и друга студена бира. По пътя София-Самоков има не едно и две заведения за хранене, които също са на ваше разположение, особено ако сте с автомобил.

Таблица на маршрута

Легенда и упътване за използване на машрута

Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (кликнете, за да ги отворите в голям размер):

{gallery}trails_routes/route037_pics{/gallery}

Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>