Елените – Емона – Иракли

снимки: Димитър Щуров, Милен Христов, Claire



Общата дължина на маршрута е около 20км, но има възможности за много отклонения и добавки, особено около с. Емона. Местата и гледките, на които може да се насладите там, са предостатъчно, черните пътища и пътеки също, а опасност да се загубите няма. По продължение на целия маршрут не може да разчитате на чешми или кладенци. Много често те пресъхват или не са годни за пиене. Добре е да си приготвите достатъчно количество вода. В с. Емона има няколко места, където може да пийнете студена бира, да хапнете нещо и да се насладите на прекрасната гледка, така че може да не прекалявате с храната. Иракли също не е далеч.

Началната точка на маршрута е вилно селище (напоследък доста се разрастна) Елените. До там може да стигнете доста лесно с автобус, който тръгва от Слънчев бряг и минава през с.Св. Влас. Разбира се, без никакъв проблем може да въртите. От Слънчев бряг до Елените е около 7 км. – нищо работа. Ако се предвижвате с автобус, е най-вероятно да се озовете на голям паркинг със спирка пред курорта. За да намерите началото на черния път към с. Емона трябва да се върнете към мястото, където автобуса се е отклонил от пътя, за да влезе на паркинга, и да продължите около 100-200 м. по асфалтирания път. Не след дълго ще се озовете пред помпозна порта в стил Мутро Барок.

Там където виждате чичката със Симсон-а, е началото на нашия път. Можете да нулирате компютърчетата си. До Емона отсечката представлява класически коларски път с доста камънаци и коловози. От портала следва стръмно изкачване и след около 0,100км достигате тройно разклонение. Поемате по десния път. Като цяло, докато стигнете до Емона, ще се натъкнете на доста отклонения, преки участъци, пресечки, но винаги трябва да се придържате към десния път (с малки изключения, които аз ще посоча по-нататък). Лятото той е доста използван и общо взето е най-отличаващият се. Естествената логика е да следвате именно него. Има и други полезни ориентири, които могат да помогнат допълнително на разколебаното ви чувство за ориентация.

Около 3,650 км. ще се натъкнете на изоставена гранична застава. Пред нея има две отклонения, които поемат нагоре към планината, но те в момента не ви интересуват, държите досегашната посока.

На 5.010 км. ще се спуснете до дъното на едно дере и “кръстовище”. Ако поемете надясно, ще се озовете на малко каменисто плажче, където не рядко вълните изхвърлят пясък. Чудесно е за разхладителна баня. След това може да се върнете до “кръстовището” и да поемете по лявото разклонение, за да продължите по пътя си за Емона. Другият вариант е директно от плажчето да поемете по стръмна пътека (по източния склон на дерето) по брега, която не след дълго ще ви отведе отново на пътя. И ще видите нещо такова…

Оттук нататък отново ще пресичате доста пътчета, но отново трябва да държите десния и да следвате посока североизток – изток.

На около 9,00 км. ще прехвърлите малко хълмче и ще се озовете от южната страна на с. Емона. С червено са означени местата, където можете да пийнете студена бира и да хапнете.

No.1 е “най-класното” заведение, наречено “Заекът”. Особено препоръчителна е смокиновата ракия и сока от бъз. За съжаление тази година (2005) “Заекът” е ангажиран за цялото лято и през деня обслужва “извънземни” от Слънчев бряг и Обзор. Много е вероятно да ви върнат. Опитайте пак вечерта, когато консумацията е свободна.
No.2 е хотел-ресторантът “Емона”. Също доста приятно място, но превъзхожда значително “Заека” с гледката си. Менюто е доста богато и вкусно.
No.3 е лично за мен Kласиката. Бистро “Яна” е бившето училище на селото, а през последните 30-40 год. е селска кръчма, общ магазин и информация. Намира се на мегдана на селото, а мегданът е единствената асфалтирана част, така че не може да я сбъркате. Там можете да пийнете евтина бира и да си поговорите с Кольо Калпака (най-информираната личност и в момента кмет на селото), ако е в настроение, разбира се. Нещата оттам се виждат под специфичен ъгъл, особено след няколко бири или мастики…

След като си починете и имате желание може да покарате из околностите на селото. Може да отидете до т.нар. “Манастир”, което е всъщност много красива църква от средата на 19 в. (Доскоро се използваше за обор и беше пред разпад, но тази година общината е възстановила покрива и затворила сградата за животни). Около нея ще попаднете на руините на истинския манастир и крепост, съществували през Средновековието. Те са почти на ръба на пропастта над морето. Може да покарате до Фара и да се качите над селото, откъдето гледката е фантастична.

За да продължите по маркирания маршрут трябва да стигнете до мегдана и оттам да поемете по единствения асфалтиран път в селото. Той поема в северна посока. След 400-500 м. пресича дере и след още 100 м. се изкачва до кръстовище. Срещу вас ще видите и портала на ВВС поделение. Пътят се разклонява – надясно и наляво. Надясно и надолу е “официалният” път към Фара и крайморското военно поделение, а нагоре и наляво е пътят за Иракли (натам продължава асфалта). След като продължите по асфалта след около 30-40 м. ще видите голяма табела-карта, която обозначава границите на защитена местност. Точно от табелата, надясно от пътя започва вашата пътека. Тук е и същинската забава. Пътеката е ясна и няма отклонения (ако има те са ясно обозначени и трудно ще загубите правилната посока).

След около 5-5,50 км. спускане по открити и гористи участъци с различен наклон, терен и трудност и след доста технична финална част ще се озовете на един от най-хубавите плажове в България. Тази местност се нарича “Пешова колиба” заради малката барака, обитавана някога от Петър Манолов. Плажът на юг от мястото, където сте излезли, е защитен и не е позволено бивакуването, но може да се къпете и плажувате. На север сте свободни да направите вашия лагер, стига да не правите мизерии.

Най-нормалното нещо е да останете достатъчно дълго на този плаж, но ако искате да стигнете малкото цивилизация на Иракли (ядене и студена бира, както и течаща вода), може да го направите по плажа. Или да се върнете по пътеката, по която излязохте на пясъка и да намерите ясен път, пресечен от пътеката, по който може да се изкачите по северния склон на дерето. Този път ще ви отведе до основния път Емона-Иракли, който напуснахте преди 5 км. горе при табелата и поделението на ВВС. По него след около 2 км. ще стигнете до разклонение (отново асфалт): надясно за Иракли, а наляво се насочвате към основния път Бургас – Варна (излизате на 2 км. след с. Баня).

Като продължение може да покарате и в посока гр.Обзор (15 км. по брега), но оттам съм минавал преди доста години пеша и не знам сега какво е положението… Скоро обаче смятам да намина там и с колелото!

 


Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>