Ендуро Гарванец 2018 | GPS следа

Трудно, по-трудно, Врачански Балкан! В личната ми класация за момента няма друг район с такава концентрация на супер технични, направо препотяващи пътеки, както тази част на Стара планина, при това дори не съм видял всичко от нея, сигурен съм! През 2017 г. Omsight с помощта на Щуркур и приятели за пръв път поканиха любителите на АМ/ендуро карането на организирано „тумбенье“ по пътеките в района на Згориград, хижа „Пършевица“, Очин дол, пещерата Леденика… Тази година повториха и беше още по-грандиозно! Нови пътеки, още по-трудни, и още повече хора, дръзнали да пробват техничните терени.

Тази година нещата бяха по-концентрирани – изцяло по склоновете, ограждащи с. Згориград. Сред тях няма нито един полегат – същото важи и за пътеките. Много рядко използвам означението Т5 в маршрутите на МТБ-БГ, а тук до е приложимо към четири от шестте пътеки!

Не знам дали има нужда да казвам нещо повече, но все пак ще ви „наплаша“ още малко. 🙂 Колкото и да е невероятно, шестте пътеки (или хайде, четирите трудни от тях) дори се различават в трудността си. За всяка от тях обаче ще говоря повече в описанието долу. Две от пътеките са подходящи и за „нормално“ каране, даже бих казал, че са много хубави, но все пак са си с висока трудност – просто не толкова, колкото другите.

В статията не е описан бонус етапът от първия ден, трасето на Валентино Кътов, защото този път го пропуснах. Можете да го намерите обаче в следата от 2017 г.: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/5739-gpstrack-2017-enduro-garvanets.

Свързващото звено е асфалтовият път от Згориград до хижа „Пършевица“. Повечето пътеки (или трансферите до тях) се отклоняват от една или друга точка на този път, който е прясно ремонтиран и в добро състояние. Силно препоръчително е да си осигурите някакъв транспорт, за да може да пазите силите си за спусканията – ще ви трябват! При наличие на превоз, не е проблем да карате по 3-4 пътеки дневно, дори и в късите есенно-зимно-пролетни дни. За повече едва ли ще имате сили (и нерви!).

По пътеките няма чешми, но на площада в Згориград можете да презареждате. Там има и магазин, в който можете да си купите нещо за хапване – иначе в селото няма кръчма, чак не е за вярване!

Тъй като пътеките не са описани с максимални подробности, желателно е да проверявате от време на време на GPS уреда дали сте на правилното място. Но и да се объркате, едва ли ще намерите нещо много по-различно! 🙂

Всички етапи от Ендуро Гарванец 2018 (включително бонуса от първия ден) можете да гледате и във видеоклиповете на Милан Димов от събитието: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/trails-video/6802-trails-video-2018-enduro-garvanets-milan-dimov.

Реклама


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

 


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание

Transfers-road | 17.9 км | R1

Това е дългият асфалтов път от с. Згориград до района на хижа „Пършевица“ (т.01 е едно място преди хижата, което е удобно за паркиране на колите), по който се достига до повечето пътеки и забележителности в района. На практика всички основни трансфери към етапите ползват този път, като за някои от пътеките има и допълнително придвижване. Силно препоръчително е за изкачването по него да ползвате МПС.

Трансфер 1 | 6.5 км | R1, R2

До началото на първия етап се достига по асфалт и черен път. Асфалтовият път е с леко изкачване в началото и после с леко спускане. От т.01 може да „изцепите“ направо през поляните по едва забележими черни пътища, както направихме ние, или да се върнете малко назад по асфалтовия път и на първия разклон да поемете надясно (на картата се вижда ясно как следата минава напряко и откъде може да заобиколите). Пътят води до изоставен рудник (т.02) – там правим остър завой наляво, пропускаме черен път наляво и надолу и продължаваме напред по черен път, който след рушащите се сгради продължава стръмно нагоре и ни извежда до едни поляни, където в т.03 започва спускането.

Етап 1, Локвата | 5.4 км | R2, Т4

Това е най-дългото и доста разнообразно спускане. Започва от т.03, като в началото се спускаме по черен път, после хващаме наляво по пътека през едни поляни, отново по черен път (приличащ повече на пътека) покрай едно пресъхващо езерце и достигаме горския пояс, където в т.04 започва същинската пътека – има информационно табло и друга пътека надясно, а ние продължаваме направо и надолу по широка пътека с много камъни и шума. Постепенно пътеката се стеснява, като до долу още няколко пъти променя широчината си. На повечето места е типична подсичаща пътека в стръмен склон, с дере от лявата страна и с настилка от ситни камъчета, които не вдъхват особено доверие. Има и една-две серпентини, както и други технични участъци. В т.05 (4.1 км от началото на етапа) трябва да се отклоните наляво от основната пътека по друга, която не е толкова ясна, но добавя по-различен терен и разнообразие. По нея къде стръмно, къде не толкова, се спускаме в Згориград.

Етап 2, Асенската | 3.1 км | T5

Кръстена е на Асен Иванов – един от първите с колело по врачанските пътеки. Миналата година я карахме в по-къс вариант, сега имаше удължение, започващо по-високо – в т.06, в непосредствена близост до разклона за хижа „Леденика“. Пътеката започва кротко с няколко камъка и прагчета, след което идват два по-големи прага и след тях един брутален страничен наклон, който за мен бе напълно непреодолим. След него се минава до един завой на пътя и се кара в дълбока шума по трасето на стар черен път, но като цяло без големи драми. Много е важно в т.07 (800 м след началото) да завиете по едва забележима пътека вляво, а не да продължавате по занемарения черен път вдясно. Подсичайки склона излизаме в т.08 при един завой на асфалтовия път. Пътеката продължава отдясно на мантинелата и с един много труден участък се устремява надолу, като имате два варианта – или да следвате улея вляво (където е и следата), или на едно място да минете по скалите вдясно, където е още по-трудно. И двата случая сцепление почти няма. Следващата важна точка, където лесно може да се объркате, е т.09 (1.6 км от началото) – тук трябва да изоставите основната пътека (която е надясно) и да влезете смело наляво в гората, където да намерите слабо забележима подсичаща пътека и да продължите по нея. Пътеката преминава в улей, после пресичаме черен път и малко след него излизаме на стръмен, скалист склон, по който ако ви стиска, приключвате карането с ускорен пулс и напомпани с адреналин на един площад (т.10) в покрайнините на селото, откъдето наляво с леко изкачване достигате площада.

Етап 3, Искрата | 4.1 км | Т5

Тази пътека бе един от гвоздеите в програмата и категорично е сред най-трудните, на които някога съм стъпвал. И все пак е караема, благодарение и на огромния труд, който организаторите бяха вложили в нея. Пътеката започва от едно хълмче, на което има антена. От т.11 на шосето за Пършевица поемаме по черен път и се изкачваме до началото на пътеката (т.12). Спускаме се леко към близкия скален венец, после поемаме наляво, спускаме се още малко и достигаме първите два технични участъка, които са най-трудни и най-опасни. Ако се пробвате, подходете внимателно – грешките тук може да болят! Надолу пътеката продължава с още много стръмнотии, странични наклони, трудни завои – долу човек се чувства направо изстискан! На някои места има и разклони, но не бях на себе си, за да ги маркирам, така че при нужда проверявайте GPS-а!

Етап 4, Корените | 2.0 км | Т3, Т4

Този етап е комбинация от 2-3 пътеки, като по този склон има същинска плетеница от такива. Като цяло това беше най-лесната пътека, което за много хора я прави и най-приятна. Честно казано, по нея няма чак толкова много корени – просто са повече, отколкото по другите пътеки, където има основно скали, камъни и чакъл. Тук може да се порадвате на горска почва. Пътеката започва от асфалтовия път в т.13. Първата част е с лек наклон и доста шума, като цяло е широка пътека, ползваща като основа стар черен път. В т.14 продължаваме наляво, пропускайки друга пътека вдясно, а в т.15 правим същото, макар че ако предпочитате стръмни скали пред игриви корени, може да хванете и вдясно през поляната. Завършваме технично в т.16, откъдето с леко изкачване покрай къщите достигаме центъра на селото.

Трансфер 5 | 1.5 км | R1

До следващата пътека достигаме по асфалтовия път към хижа „Леденика“, който се отклонява от пътя за Пършевица в т.17. Малко по-нататък, в т.18 завиваме надясно към горната лифтова станция и малко преди нея (т.19) започва черен път наляво през поляните.

Етап 5, Гарванец | 4.4 км | Т5

Тази пътека вече е класика и има защо! Миналата година я пропуснах, но след толкова положителни отзиви нямаше как да не се престраша този път… Пътеката е трудна, спор няма, а също така е и коварна, но като изключим отделни много технични участъци, в по-голямата си част е караема и даже позволява отпускане на спирачките тук-там. Това е и най-разнообразната пътека от описаните ту. В нея има всичко – и скали, и улеи, и чакъл, и серпентини, и стръмни участъци, и полегати, подсичащи секции, и стъпала. От т.19 (докъдето може да се стигне с МПС) се изкачваме 500 м по черен път и когато той се заравни (т.20), пътеката започва вдясно с подсичане на склона. Спускаме се до близката поляна, където има пейки и кът за отдих (т.21), и оттам започва същинското спускане. Очаквайте неочакваното и бъдете внимателни – пътеката не е лесна! В т.22 трябва да направите остра серпентина наляво, а в т.23 излизаме над асфалтовия път за Згориград – може да приключите спускането тук, а може и да продължите с изкачване, за да минете изцяло пътеката чак до края ѝ в т.24.

Етап 6, Тезеро | 5.7 км | R2, Т5

Без съмнение това е една от най-спънатите и технични пътеки, които съм виждал. На местата, на които е трудна, тя е почти некараема, поне в условията, в които я пробвахме ние. Тъй като е на северен склон, това беше единствената пътека, по която имаше влага, само че в комбинация с гладките камъни и окапалата шума, тази влага правеше нещата още по-трудни. Пътеката е дадена в един общ трак с достигането до нея. Започвайки от т.19 (края на трансфер 5 при лифтовата станция), първо се изкачваме по черния път към началото на Гарванец, после в т.20 продължаваме по този път и се спукаме към широка поляна, където в т.25 се мушваме в горичката. Трудно е да се каже, че тук има пътека – на места личи такава, на други не съвсем. Следвайте внимателно GPS уреда – няма как да ви опиша кога и накъде да хванете, защото липсват ясни ориентири. Следва избутване по един стръмен, трънливо-каменист склон, а горе започва технична пътека, като скоро се изправяме пред първите трудни участъци. След тях обаче има още бутане и дори носене. В т.26 може да се полюбувате на хубава гледка от скалите, после има още малко бутане и в т.27 пътеката вече наистина тръгва надолу. Тя редува караеми, даже доста приятни секции с дълги и тегави технични участъци, които само най-смелите и технични карачи ще успеят (евентуално) да преборят от първи път. Трудно е да се опише колко мъчнотии има по тази пътека, но познавам хора, за които тя е любимо предизвикателство. 🙂

Трансфер 7 | 4.7 км | R1, Т2

От края на етап 6 до Згориград може да стигнете, като слезете в края на Враца и поемете по пътя към селото. Ако не обичате асфалта, при хотел „Чайка“ може да хванете една приятна алея покрай реката, която ще ви изведе до разклона за Згориград и Пършевица/Леденика, откъдето по главната улица на селото стигаме до площада.


Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.


Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>