Полена – Сушица

Едно от ранните пролетни карания в Югозапада ни срещна с някои пътища и пътеки в района между селата Полена, Крупник и Сушица, които досега оставаха встрани от основните и вече подробно описани маршрути там. За всеки, който обича да пробва нови неща, този маршрут ще е добре дошъл. Нямаше смисъл да го публикуваме през лятото, тъй като то не е подходящ сезон за каране в тези топли и сухи части на планините Малешевска и Влахина. Сега обаче сезонът вече е актуален.

Този маршрут се получи малко на шега, малко неочаквано. За едно тръгнахме, друго стана. По замисъл с Щуров и адаша му Пасков бяхме намислили да повъртим кротко и пенсионерски с ХС велосипеди по разни леки пътеки и черни пътища между описаните села. Единствено за накрая си бяхме оставили една позната пътека, която има и по-трудни участъци. Още в първите километри обаче се изкушихме да пробваме един по-пряк черен път и така стилът на произведението започна да звучи познато – тук малко бутане, там пътят свърши и трябваше минем през едно дере. На всичкото отгоре успяхме да объркаме един от главните черни пътища, по който смятахме да се спуснем към Сушица, но грешката се оказа истински бонус, защото ни разкри една пътека, за чието съществуване изобщо и не подозирахме. В крайна сметка дали ще наречем карането ХС, АМ или нещо друго, няма особено значение – важното е, че се получи доста приятен, леко див маршрут, който добавя още един вариант за каране във Влахина планина.

Както може да видите от данните долу, маршрутът не е труден във физическо отношение, но не е и някаква съвсем лежерна разходка. За повечето хора той би запълнил 3-4 часа от деня, ако спират за снимки, почивки или за ремонт на някоя спукана гума (в този регион винаги трябва да сте готови и за това). Ако ви се струва кратък, около Полена сме описали няколко малки кръгчета (Полена 1, Полена 2 и Полена 4), чрез които можете да си осигурите още час-два забавления с минимално изкачване.

В техническо отношение маршрутът е със средна трудност, макар от сухите данни да изглежда другояче. Да, едната пътека (към Сушицка река) включва пренасяне на велосипедите през едно свлачище и един стръмен участък. Другата пътека (към Полена) също включва един доста стръмен участък и още няколко технични секции, т.е. това са места, които може да затруднят не само начинаещи планински колоездачи, но дори и някои от средно напредналите. И все пак, в цялост маршрутът е достатъчно лесен и приятен за каране дори с твърдак, стига да сте натрупали вече някаква увереност по планински терени.

Началната точка, както и при другите маршрути, започващи от с. Полена, е площадът при старото училище, което се намира по-скоро в края на селото. Ще трябва да го намерите или с помощта на GPS следата, или чрез Google Maps: https://goo.gl/maps/dWmikmk8XsB2.

Още снимки от карането можете да разгледате в този албум: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/polena-sushitsa-abandoned-roads. Той включва и едно допълнително кръгче над Полена.

Реклама


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.


Изходна точка: с. Полена, площада при старото училище (вече разрушено); https://maps.app.goo.gl/1JwzK8MoyreT7CSEA
Дължина: 15.0 км
Изкачване: 560 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, Т3, T4, X)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 1-2 часа с бързо темпо, 3-4 часа с по-бавно темпо и почивки
Вода: 1.5 – 2 л, по маршрута няма чешми
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 0.8 км
– черни пътища – 7.7 км
– пътеки – 6.5 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

01 (0.0 км) – От старото училище продължаваме по асфалтовия път в посока с. Сушица. В т.02 (0.85 км) се отклоняваме наляво по черен път и след малко достигаме един разклон (т.03, 1.1 км), където пресичаме вляво реката по мост и продължаваме от другата страна по пътека покрай една вада за вода, която винаги е суха. В началото има малко повече храсти, особено в т.04 (1.5 км), където пресичаме един поток и участъкът е трудно проходим – най-лесно е да заобиколите храстите през ливадата отляво, но задължително трябва да се върнете отново вдясно при вадата. Оттам нататък пътеката като цяло е ясна и караема, макар на още 2-3 места да има досадни трънки и паднали напряко дръвчета.

В т.05 (3.7 км) при един от многото остри завои на пътеката (ляв) при поредното дере, през което тя минава, се отклоняваме надясно по черен път, който веднага след това продължава да се изкачва успоредно на пътеката, но над нея. Това е стар дърварски път, който в т. 06 (4.1 км) се разделя на две – следвайте първия вдясно, на 180°, който се изкачва стръмно нагоре право по ръба на реброто. След още 200 м достигаме разклон на дърварски пътища (т.07), на който ние поехме по десния път (който е по-полегат). Ако не се притеснявате да изоставите за момент GPS следата, по-добре е да хванете другия (левия), който е по-стръмен, защото десният в един момент свършва (т.08, 4.5 км) и на това място трябва да се мине надясно към дерето и по стръмната пътека в него да се изкачим до т.09 (4.8 км) на главния черен път от Крупник – на същото място излиза и левият път от т.07.

Продължаваме надясно и нагоре по основния черен път над Крупник (добре познат на всеки, който е карал по някои от тамошните маршрути) и го следваме, без да се отклоняваме по разни второстепенни пътища и пътеки.

В т.10 (8.4 км) обаче го изоставяме, за да продължим леко вдясно по друг черен път, който е по-слабо използван и на места даже е започнал да се превръща в пътека. Той се спуска надолу до т. 11 (9.5 км), където отляво идва друг стръмен и занемарен път, и продължава напред със стръмно изкачване, докато се озовем в т.12 (9.8 км), където вляво има някакъв занемарен черен път нагоре, но ние продължаваме направо по една пътека, която изглежда все по-обещаваща.

На практика тази пътека следва трасето на някакво инфраструктурно съоръжение – мисля, че е водопровод. Някога вероятно е била път, но сега е останала само тясната следа от преминаване на хора и животни, а има едно място, където дори се налага велосипедите да се пренесат заради свлачище. Има и едно стръмно спускане към дере (т.13, 10.5 км), като пътеката продължава от другата страна.

В крайна сметка излизаме при Сушицка река в т.14 (11.4 км), където отляво идват още поне два по-големи черни пътя. Пресичаме реката (ако е маловодна, може направо през коритото; ако не, малко по-нагоре има мостче) и излизаме на асфалтовия път от другата ѝ страна. Поемаме по него надясно и надолу, но това е само за 150 метра. В т.15 (11.6 км) хващаме черен път наляво, който с няколко серпентини ни изкачва на билното ребро от северната страна на Сушицка река.

В т.16 (12.1 км) преваляме билото – вляво има черен път по рида, надясно също тръгва някакъв, а ние продължаваме направо (южна посока) по черен път, който след 500 метра (т.17) стига до района на една кошара и преминава в пътека с множество ръкави през рехава горичка. До долу следваме само тази пътека, като избираме най-ясните и чисти разклонения. В по-голямата си част пътеката е с малък или умерен наклон и не е трудна, но има един участък (около 13.7 км от маршрута), който е много стръмен.

Пътеката свършва в т.18 (14.6 км) на кръстопът, където който и от двата черни пътя надясно да хванете, ще стигнете до началната точка на маршрута.


Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?

Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.