Ковачевица – Сухия чарк – Гърмадско дере

След няколкото водещи маршрута в района на Ковачевица, които публикувахме до момента в МТБ-БГ, настоящият изглежда малко по-невзрачен и скучен. На някого може да се стори дори леко излишен. Но така и така сме го проучили, решихме да го качим, защото ако имате повече дни на разположение или пък вече сте пробвали всички други карания там, може да имате нужда от разнообразяване.


Изкачването е основно по асфалт и по хубав черен път, изграден наскоро като „горска магистрала“ за камиони с дървен материал, така че да заобикалят Ковачевица и да излизат направо в Горно Дряново. Има дори и междинно спускане по асфалт до Сухия чарк. Същинското спускане обаче е по черен път, който е много стръмен и изровен, и пътеката от параклиса в края на карането. Комбинацията от всичко това го прави не особено подходящо за каране с твърдак, тъй като терените ще са малко по-друсави от необходимото, но ерозията не прощава на дърварските пътища.

Най-любопитното е, че изровеният път, по който се спускаме, всъщност някога е бил маркиран като веломаршрут в обратната посока. Мога да си представя, че тогава е бил по-гладък, но няма как да е бил по-полегат, а за изкачване наклонът му е просто душмански – знам го със сигурност, тъй като и ние в действителност се изкачихме по него, но заключихме, че това е напълно грешна посока за карането му.

Реклама

Лошото е, че улеите и острите камъни, оголени от ерозията, правят маршрута неподходящ за начинаещи, въпреки че изкачването е точно като за тях. Спускането може да се стори грубичко дори на напреднали колоездачи, а за неуверените си е направо опасно в този вид.

Зная, че всичко дотук не звучи като реклама на превъзходно каране. Пътеката в края на карането обаче значително подобрява общото преживяване. Към плюсовете на маршрута можем да добавим и това, че разширява малко възможностите за разходка на две колела в района и минава през някои спокойни, тихи и приятни места.

За този маршрут ще ви е необходим GPS, защото описанието долу не е много детайлно, а при спускането има доста черни пътища в различни посоки. Предвид редовния дърводобив в района, пътната мрежа често търпи промени.

Още няколко снимки от карането можете да разгледате в края на статията.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Ковачевица, хотел „Бялата къща“
Дължина: 18.5 км
Изкачване: 650 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, Т3)
Физическо натоварване: средно, КФН=5
Продължителност: 2-3 часа с бързо темпо, 3-5 часа с по-бавно темпо и почивки
Вода: 1.5 – 2 литра, по пътя няма чешми
Храна: За половин ден
Терен:
– асфалт – 7.0 км
– черни пътища – 10.7 км
– пътеки – 0.8 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2016_kovachevitsa-suhia-chark-garmadsko-dere.zip

Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2016_kovachevitsa-suhia-chark-garmadsko-dere.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

01 (0.0 км) – От хотел „Бялата къща“ се спускаме по кратка, технична пътека до една калдъръмена улица и по нея надясно до главната улица на селото.

02 (0.18 км) – По главната улица напускаме селото (преминава в черен път) и продължаваме нагоре, следвайки само главния път. Някога е бил асфалтиран и на места все още има остатъци от тази настилка. Постепенно делът на асфалтовото покритие се увеличава и с отдалечаване от селото вече караме главно по стар асфалт. Пътят преваля баира малко след пътеката за Синия вир (ще я видите вляво, не става за колело, доколкото имаме информация) и започва да е спуска – това е междинното спускане по асфалт до м. Сухия чарк.

03 (7.8 км) – Достигаме местността Сухия чарк. Тя е важен кръстопът за дърварите в района. Има беседка, веднага след нея завиваме по широк и хубав черен път надясно и започваме изкачване по него, следвайки Гърмадско дере. Пътят е с рошено-каменна настилка, добре валирана, и е много широк, тъй като е построен да поеме основния трафик на дърварски камиони в този регион. Изкачва се с плавен наклон и много завои, възможно е да срещнете камиони и в двете посоки.

04 (12.5 км) – При един широк обратен завой се отклоняваме по черен път надясно по билото. Пътят е хубав, сравнително гладък и с променлив наклон – ту нагоре, ту надолу, ту равен. Пропукаме второстепенните отклонения вляво и вдясно.

05 (15.2 км) – При една равна полянка, чудесна за почивка, пътят тръгва надолу и наклонът рязко се увеличава, почвата отстъпва място на подвижни камъни с всякакъв размер, появяват се улеи и едри канари. Карайте внимателно, високата скорост може да не е здравословна!

06 (16.1 км) – Пътят се разделя на две, следваме десния ръкав, макар че и по левия ще излезем на същото място.

07 (16.5 км) – Излизаме на основния кръстопът на черни пътища над Ковачевица. Продължаваме по черния път наляво и след 100-200 метра се отклоняваме по затревен път вдясно и започваме да се спускаме  лек наклон.

08 (17.3 км) – Намираме между храстите вдясно тясната пътека, която идва откъм параклиса „Св. Георги“ (вляво) и продължаваме по нея надолу към Ковачевица.

09 (18.1 км) – Пътеката излиза на стръмен черен път. По него наляво се спускаме към Ковачевица – пътят преминава в калдъръм и влиза в селото. „Бялата къща“ е по една от преките улички наляво.


Настаняване

Семеен хотел „Бялата къща“, с. Ковачевица

„Бялата къща“ е идеалният начин да се потопите в уюта на традиционния български дом, построен при спазване на местните традиции и съчетаващ дърво и камък, но без да лишава гостите от удобства като локално отопление и модерна баня. Семейният хотел се намира във високата югоизточна част на с. Ковачевица и от терасите му се открива „широкоекранна“ гледка към дълбоката долина на р. Канина и към по-голямата част от живописното село със статут на архитектурен резерват. Има романтика дори в достигането до хотела (пеша по калдъръмени тесни улици или по пряка пътека), макар че за шофьорите изкачването и слизането по тесния път между дуварите може да се окаже малко напрягащо изпитание.

Стаите са просторни, обзаведени в традиционен стил и с лесен достъп до уютните веранди, които са предпочитано място през лятото. Големият двор, оформен на няколко нива, включва навес, пейки и маси на открито, барбекю и овощни дървета – това е всичко, от което човек има нужда през лятото, ако не е с колело по баирите, разбира се.

Комплексът включва и механа, в която домакините са готови да ви сервират вкусни, току що приготвени ястия и освежаващи или замъгляващи погледа напитки.

„Бялата къща“ разполага с общо осем стаи – пет двойни, две тройни и една четворна стая. При необходимост в някои от стаите могат да бъдат поставени допълнителни легла или бебешки кошарки.

За връзка с домакините и резервации използвайте телефон 0899 886342, e-mail: [email protected] или Facebook: https://www.facebook.com/HotelMehanaBalataKsa/. Уебсайтът на хотела е на адрес: http://www.bialatakushta.com/.


Полянката, от която пътят започва да се спуска стръмно надолу.


Пътят определено не е от най-приятните за каране с твърдак. Не е подходящ и за начинаещи.


Ние го карахме в обратна посока, не препоръчвам такъв вариант.


Някога някой е маркирал този път като веломаршрут с доста странно име…

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>