Няколко години след публикуването на първия маршрут, носещ името на тази уютна малка планина, ви предлагам още една подобна разходка из нея. Характерно за Лакатишка Рила е наличието на много черни пътища, повечето от които проправени заради дърводобив, които позволяват както приятни карания с голяма, малка или средна дължина, така и някои сериозни храсталясвания, ако се забиете в задънен/изоставен дърварски друм. Затова като цяло е добре да се следват само основните пътища, като дори това не дава 100% гаранция.
|
|
|
| Изходна точка: с. Говедарци, семеен хотел „Искър“ Дължина: 32.3 км Изкачване: 1100 м Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, T4) Физическо натоварване: средно, КФН=7 Продължителност: 2-3 часа с бързо темпо, 4-7 часа с по-бавно темпо и почивки Вода: 3 литра, има 1-2 чешми по билото Храна: За половин или цял ден в зависимост от темпото Терен: – асфалт – 9.4 км – черни пътища – 21.0 км – пътеки – 1.9 км GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2015_lakatishka-rila-2.zip Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2015_lakatishka-rila-2.pdf Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред. Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ. |
|
В първия маршрут, за който споменах, карането представляваше изкачване през долината на р. Лакатица нагоре до основното било на планината и каране по южната част на това било, откъм Рила и р. Черни Искър. Настоящият маршрут сякаш е огледален, защото основното изкачване е същото, но този път следваме основното било на север. Ако погледнем планината в цялост, тя в някаква степен прилича на буквата С, затворена около долината на р. Лакатица. А това, от своя страна, означава, че любителите на по-дълги карания биха могли дори да комбинират двата маршрута и да направят пълна обиколка на Лакатишка рила, изкачвайки се по южната част на билото и продължавайки по северната. Тази и много други идеи за каране в района можете да видите от сборната GPS следа, която публикувах още през 2013 г., когато реално съм карал за последно и настоящия маршрут.
Казвайки това, ви приканвам към повишено внимание при навигацията по него, тъй като за две години много неща могат да се променят в Лакатишка Рила. Карането не е препоръчително за хора без GPS приемник – не защото е чак толкова трудна ориентацията в общ план, а просто защото не зная за периода, в който не съм карал там, колко нови пътища са се появили и колко от старите са изчезнали.
Друга особеност, която е важно да знаете, е наличието на доста кал по някои от пътищата след по-обилни дъждове – някои, но не всички. Като цяло почвите в района са доста песъчливи и позволяват каране в мокро състояние, но има участъци, където калта е дълбока, лепкава и тежка.
В Лакатишка Рила има много иглолистни гори, но не и много сянка по пътищата. Точно затова, въпреки опасността от кал и коловози, най-подходящите сезони за каране са пролет и есен, по-специално месеците май-юни и септември-октомври. През лятото карането също може да е много приятно, особено като се има предвид, че началната точка (с. Говедарци) е на 1000 м н.в., но все пак през юли и август е силно препоръчително да карате в сутрешните часове, а не по пладне.
От гледна точка на техническа трудност маршрутите в планината са доста променливи, защото понякога може да попаднете на дълбоки коловози, а в други случаи същият път да е гладък и добре утъпкан от камионите. Настоящият маршрут обаче твърдо може да бъде причислен към тези със средна или дори с висока трудност, тъй като включва и една от малкото пътеки, налични в планината. Някога тя също е била стръмен черен път, прокаран вероятно за дърводобив, но впоследствие водата и моторджиите са изваяли от него широка пътека във вид на улей, която позволява бързо и вълнуващо спускане, но и малко опасно, особено за по-неуверени карачи. Така че конкретно в този си вид маршрутът не е подходящ за начинаещи – лошото е, че и другите пътища, които се спускат от северното било в южна посока към р. Лакатица, са сравнително стръмни и изровени. Единствено в източна посока може би има по-лек вариант по черен път, но ние, разбира се, нямаше как да пропуснем една от малкото възможности за каране по пътека в Лакатишка Рила и тя определено ни хареса.
От гледна точка на физическо натоварване маршрутът също не бива да бъде подценяван. Макар първото и основно изкачване да е много приятно и леко, карането по северното било е с типичните редуващи се изкачвания и спускания, някои от които са доста стръмни. Така за малко повече от 30 км се натрупва общо изкачване около 1000 м – хората с по-здрави крака обаче едва ли ще го усетят като нещо трудно.
Характерни за Лакатишка Рила са пленяващите панорами в посока на голямата Рила, а по този маршрут можете да погледнете и от другата страна – към Самоковската котловина, към Верила, Плана и Витоша. Това е едно от основните неща, заради които си струва да пробвате това каране, особено ако обичате по-диви и ненаселени места.
Снимки от карането по маршрута можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/lakatishka-rila-north-ridge
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Описание:
01 (0.0 км) – Тръгваме от хотел „Искър“ по главната улица в североизточна посока (към Самоков).
02 (0.3 км) – Завиваме наляво към мост над р. Черни Искър. Минаваме по моста и пред нас се открива долината на р. Лакатица.
03 (0.6 км) – Следваме занемарения асфалтов път навътре в долината. На някои места той вече е посипан с пясъчни и почвени наноси, но в основата си е асфалт. Наклонът е нагоре, но е минимален – на повечето места се кара почти като по равно. Караме само по него, покрай реката, като пропускаме множество отбивки по склоновете наляво и надясно.
04 (8.8 км) – Основният път с остатъците асфалт завива наляво, но ние продължаваме направо по черен път с малко по-голям наклон. По него се изкачваме до билото на планината.
05 (13.6 км) – Достигаме билото, където има друг основен черен път. Наблизо (вляво) има и чешма, но е малко скрита и не съм пробвал водата от нея. Завиваме по основния билен път надясно (север) и започваме леко изкачване по него.
06 (14.4 км) – Билният път се разтроява, ние поемаме по този надясно, който се изкачва по една поляна.
07 (15.1 км) – Отново кръстовище с няколко пътя, един идва отляво, нашият се разделя на две. Следваме основния път направо (изток), който следва билото с кратки изкачвания и спускания. Пропускаме разни отклонения вляво и вдясно.
08 (18.9 км) – Разклон, следваме десния път.
09 (20.3 км) – Направо по основния път.
10 (21.9 км) – Отново разклон, този път сме по левия път.
11 (22.1 км) – При този разклон сме по десния път.
12 (22.9 км) – Отляво и отдясно се включват черни пътища, ние караме направо по основния.
13 (23.2 км) – Следваме основния път с широк завой наляво, пропускаме отклонение вдясно.
14 (24.5 км) – Пропускаме черен път вляво и един едва забележим вдясно, караме си направо.
15 (25.8 км) – Пътят се разделя на две, караме по левия.
16 (26.4 км) – Отново разклон, като този път сме надясно.
17 (26.8 км) – При следващото раздвояване на пътя следваме левия.
18 (27.1 км) – Пропускаме черни пътища вляво и вдясно и караме направо.
19 (27.8 км) – На приятна поляна има път вляво, който пропускаме и продължаваме направо (леко вдясно, изток) по билото. Изкачваме се до вр. Сухарево и започваме спускане от него по сравнително стръмен черен път.
20 (29.7 км) – Пропускаме черен път вляво и продължаваме надолу в посока юг. Оттук пътят постепенно се превръща в широка пътека с форма на на улей. На няколко места има възможности за съкращаване, както и различни ръкави – ние следвахме най-ясния логичен вариант към онзи момент, но дори да минете по някой друг, няма къде да излезете, освен в долината на р. Лакатица при вливането ѝ в р. Черни Искър. Там пресичаме по моста и се прибираме в Говедарци.
Домакини |
|
Хотел „Искър“, с. Говедарци
Семеен хотел „Искър“ в с. Говедарци разполага с леглова база от 42 места, разпределени както в двойни стаи, така и в тройни, ателиета и апартаменти. Построен е през 2010 година, съобразно най-съвременните изисквания за качество и предлага отлични условия за активен отдих през зимата и лятото. Пистите на Боровец, Мальовица и Говедарци отстоят на няколко километра. Говедарци е изходен пункт за многобройни туристически маршрути в Югозападна Рила.Всички стаи разполагат с модерни бани, удобни легла, широки тераси, локално отопление, интернет, телевизор и други удобства. В ресторанта на хотела ще се насладите на специалитети от националната кухня, приготвени на място от любезните домакини. Като стана дума за храна, не пропускайте да попитате за специалната оферта нощувка+закуска+вечеря. Сигурни сме, че цената ще ви изненада повече от приятно! В ресторанта на хотела има и добро озвучаване, така че може да се използва за организиране на тържества и отбелязване на празнични случаи. Отвън пък има огромна тераса с още маси и камина, в която гостите могат да приготвят скара и други неща. Разбира се, за гости с велосипеди е осигурено предостатъчно място за байковете, както и възможност за измиването им. За запитвания и резервации можете да се свържете с нашите домакини чрез електронна поща: [email protected] или на телефон 0887981078. Повече подробности за хотела можете да видите в интернет на адрес: http://hotel-iskar.com/ .
|
