До Погановския манастир и обратно

Погановският манастир е отдавна известен и посещаван от представителите на шосейното колоездене. Разположен в Сърбия, само на 25 км по асфалт от граничния пункт Калотина, предоставя чудесна възможност за тънкогумите бързооборотни да отскочат от София за по кафе или Еленско пиво в съседната му кафана и да метнат по едно око на внушителното ждрело на р. Ерма. Дотам обаче има и доста по интересни пътища за посещение. Разнообразни черни пътища през планината с натрупване на повечко денивелация, километраж, гледки и впечатления. Именно  един такъв маршрут ще ви представя. Той би представлявал интерес за запалени почитатели на крос-кънтрито. По-начинаещи в спорта също може да се справят с предизвикателството, ако имат добра физическа подготовка. Има доста кръстосващи се черни пътища по билото, така,че ползването на навигационни уреди е повече от препоръчително.


Картата е базирана върху Google Earth

Изходна точка: граничен пункт „Калотина“
Дължина: 74 км
Денивелация (изкачване): 1500 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: високо, КФН=9
Продължителност: 8 часа
Вода: по пътя има чешми, 1.5 л би трябвало да стигнат
Храна: някой и друг сандвич или в ресторанта срещу манастира
Терен:
– асфалт – 24 км
– черни пътища – 50 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2014_poganovski-manastir.zip
GPS файл с нарязани до 500 т. следи за стари приемници Garmin
Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2014_poganovski-manastir.pdf

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Описание:

Най-удобно е да се придвижим с автомобил до началото на с. Калотина, където може да го оставим. Естествено, може да влезем и в Сърбия и да спрем в края на Димитровград, но пък пътят ни на връщане може да е затруднен от задръствания по КПП-тата.

За минаване на границата трябва само лично карта. Дори не е необходимо да сменяте валута. Приемат на много места и левове.

След като отминем отбивката за Лукавица, вляво от нас започна серпентинест път, плавно изкачващ планината. Първоначално настилката е ръбест стар асфалт, преминаващ в дребен гладък макадам. Бързо набираме денивелация и разстояние.

При 18.6 км се отклоняваме в дясно при табелка, сочеща към Барие. Пътят става със земна настилка. Постепенно излизаме на билото и караме с леки спускания и изкачвания.

Вдясно от нас се появяват зъберите на планината Гребен, оформяща ждрелото на р.Ерма. Пътят започва да става по–каменист и се ориентира трайно надолу при селцето Врапча. Тук минаваме и покрай чешма. Профучаваме покрай бившата гранична застава и махала Петачници.

Вляво от нас вече се вие река Ерма. Пътят става гладък и бърз. От двете ни страни се нижат малки стари махалички с варосани къщички. При 45.6 км излизаме на асфалт.

Вляво пътят пресича по мост р.Ерма и се отправя към Звонечка баня- с минералните ѝ басейни. Вдясно продължаваме към Ждрелото. Величествени скали се извисяват и ни притискат към реката. Пътят е вкопан в самата скала и даже минаваме през две тунелчета. Кой знае защо се сещам за Триград. Неочаквано се озоваваме пред ресторанта срещу Погановския манастир. Дотук сме изминали 49.80 км от ГКПП-то.

Продължаваме още малко по асфалта и на разклона се отбиваме вдясно към с. Поганово. (Има опция да избегнем асфалта, тръгвайки по горско пътче зад ресторанта, следвайки първоначално червената маркировка. Изкачваме се с няколко стръмни серпентини и там, където маркировката рязко завива, ние я изоставяме и продължаваме напред по на пръв поглед второстепенно пътче. То подсича билцето и ни сваля на полянка с бивша воденица. Пресичаме река Рита и за малко излизаме на асфалта към с.Поганово.) На първата голяма отбивка вляво поемаме по чакълестия черен път нагоре. Настилката е доста игрива и ни подхвърля на места, но въпреки това бързо набираме височина с една-две изтеглени серпентини. Почти на билото има чешма. От тази страна придвижването по билото е сравнително кратко и скоростно се понасяме надолу по стръмния път към Желюша.

При 62.70 км  излизаме на асфалтовия път над селото. От тук по уличките се добираме до началната си точка на изкачването или направо до главния път. Следва прибиране до границата по пътя. В района има още доста интересни маршрути, с които се надявам да ви запозная  в скоро време.

Снимки от карането по маршрута, направени от Явор Стоянов и Борислав Йорданов:

{gallery}trails_GPStrack/2014/gpstrack-2014_poganovski-manastir_pics{/gallery}

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>